Решение № 64 от 20.05.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Белоградчик, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. П.А като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310101325 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 26 ал. 1 ЗЗД обявяване на недействителност на Договор за кредит с цена на иска 720.20 лева или 368.23 евро, както и осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д за сумата от 420.20 лв. или 214.84 евро.

В Исковата молба, ищеца М. П. П. от гр. Б., обл. В., чрез пълномощника си адв. А. М. от САК, твърди, че на 18.08.2023 г. сключил от разстояние Договор за потребителски кредит № 983932 с ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 – кредитодател, като ищеца М. П. П., ЕГН ********** е кредитополучател по същия Договора. Твърди се, че Договора за потребителски кредит № 983932 е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че съгласно Договор за потребителски кредит № 983932 от 18.08.2023 г., сключен между „СТИК КРЕДИТ“ АД и ищеца е уговорено, ч е кредитодателят предоставя на 1 кредитополучателя кредит в размер на 300.00 лв., като погасяването следва да се извършва на 4 седмични вноски, както следва: 1. На 26.08.2023 г. – 105,00 лв.; 2. На 02.09.2023 г. – 105,00 лв.; 3. На 11.09.2023 г. – 105,00 лв.; 4.

На 18.09.2023 г. – 105,00 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41,5 % и годишен процент на разходите – 57,4 %. Посоченият общ размер на всички плащания е в размер на 420.00 лв. В чл. 19, ал. 1 от Договора е посочено, че ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Договора третото лицепоръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в Общите условия, и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 29, ал. 1 от Договора е посочено следното: „ако потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.“ Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В 2 този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. От чл. 11 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от ОУ при оценка на кредитоспособността, кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен, потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция. В раздел VI-ти от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде поръчителство или банкова гаранция. Според чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретното физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право, в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи 3 документи: минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД. В чл. 45, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 720,20 лв., от която сума неустойката ще е в размер на 300,20 лв. и същата се начислява и се дължи от заемателя, в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави гаранция/поръчител съгласно ОУ и Договора за кредит и същата се начислява ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде предоставена гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция. Договор за потребителски кредит № 983932 от 18.08.2023 г. е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 4 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит. С оглед императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В чл. 21, ал. 1 ЗПК е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай посоченият годишният процент на разходите привидно не надвишава петкратния размер на законната лихва (съответстващ на 66,45 % към 18.08.2023 г.), дължима за просрочени задължения. Въпреки това, се сочи, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в Договор за потребителски кредит № 983932 да е посочен ГПР, като разход не е включена уговорената неустойка, която е в тежест на потребителя при неизпълнението на задължението по чл. 19 от Договора.

Независимо, че формално в Договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включване в тях на уговорената неустойка, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. При включването на начислената съгласно погасителния план неустойка като разход по кредита, ГПР ще е в пъти над допустимия законов размер, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което ще доведе до нищожността на Договор за потребителски кредит № 983932 от 18.08.2023 г. Липсата на разход в Договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което считам, че отново води до недействителност на Договора на основание чл. 22 от ЗПК. В Договора за потребителски кредит № 983932 не е посочен коректно и ясно начинът на формиране на годишния процент на разходите съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочени са единствено абсолютните стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент разходите /ГПР/ по заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и именно кои компоненти точно са 5 включени в него, както и как е формиран посоченият в договора ГПР от 57,41 %. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран – 41,5 %, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. В сключения Договор не са ясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който е формирано годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С448/17г. на СЕС, ако в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР. А в сключения Договор за потребителски кредит № 983932 от 18.08.2023 г. дори липсва и подробна математическа формула. По този начин ищеца е бил лишен да се запознае напълно с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и така му е препятствана възможността да анализира всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на нейното задължение. Твърди се също, че включването на уговорката по чл. 29, ал. 1 от Договора за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19 е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и със същата се цели допълнително оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит. Уговорената неустойка е също и неравноправна клауза съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.