Решение № 197 от 18.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Казанлък, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510200458 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Х. М. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №24-0284-001523 от 02.08.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лв. и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С въззивната жалба се счита наказателното постановление за необосновано, наложеното наказание за завишено и не отговарящо на степента на извършеното нарушение, като се моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателя М. , редовно призован, се явява лично. По същество моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като ПТП не е станало по негова вина, колата му била блокирала и се бил заключил воланът, докато я бутал, за да потегли, не можал да направи нищо, за да спре удара. Счита наложеното наказание за завишено и не отговарящо на степента на извършеното нарушение, поради което моли да бъде отменено. Не претендира за разноски по производството.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Възразява се срещу размера на адвокатския хонорар, ако жалбоподателя е бил представляван от такъв .

1

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което същата се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 07.07.2024г. в 08.10 часа в гр.Казанлък, ж.к.“В. Левски“, между блок №33 и блок №2 по ул.“Севтополис“, жалбоподателят като водач на л.а.„****** *****“ с рег. № ** **** ** на спускане в посока изток-запад по време на движение загубил контрол над управляваното от него МПС и блъснал в преден ляв калник паркирания лек автомобил марка„******* **“ с рег.№** **** **, собственост на Т. М. Г. от гр.******* като причинил ПТП с материални щети. Жалбоподателят нарушил задълженията си като участник в П Т П и не уведомил за настъпилото ПТП. Същият бил установен на 09.07.2024г., като бил съставен Протокол за ПТП №1873984. С горните действия АНО е приел, че жалбоподателя е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, като му е наложил съответно административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от НП №24-0284001523/02.08.2024г., Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1174975 от 09.07.2024г., Протокол за ПТП №1873984 от 09.07.2024г. и показанията на свидетелите И. С. И., И. Н. И. и Т. М. Г., които кореспондират помежду си.

В жалбата и в с.з. фактът на причиняване на ПТП не се оспорва, и той безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и протокола за ПТП. Тези доказателства установяват, че жалбоподателят при управление на л.а.„****** *****“ с рег. № ** **** ** в опит да го избута, за да запали е изгубил контрол, и се ударил в лек автомобил марка„******* **“ с рег.№** **** **, собственост на Т. М. Г..

По отношение на допускането на ПТП, АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, както и с други описани в закона условия. Деянието е извършено виновно с форма на вина непредпазливост . Нарушителят не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен /задължения произтичащи от чл.20, ал.2 от ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди и предотврати, като изходи от опита си на водач на МПС. За това непредпазливо деяние не е изрично предвидено отпадане на АНО, поради което и на основание чл.7, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН съдът го приема за виновно.

2

Следователно жалбоподателят В. Х. М. с деянието си е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 о т ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този случай е приложима общата санкционна норма на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – причиняване на ПТП, която предвижда глоба в размер на 200 лв. абсолютно определена по размер, така че допълнителното обсъждане на наложения размер на глобата се явява безпредметно. Следователно в тази му част НП следва да се потвърди.

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че действително, произтеклото на 07.07.2024 година и описано в АУАН и в НП събитие, представлява ПТП, предвид легалното определение, дадено в § 6., т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата.

Съгласно същото : "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и в НП изрично е посочено, че при ПТП са настъпили материални щети. За да възникне ПТП, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение е необходимо настъпването на една от посочените в легалното определение последици, без значение от нейния вид и размер. Безспорно е по делото, че вследствие на събитието са настъпили вреди по лек автомобил марка „******* **“ с рег.№** **** **, собственост на Т. М. Г. и по неговия автомобил, описани в представения по делото Протокол за ПТП №1873984 от 09.07.2024г. Ето защо изложеното в АУАН и НП по отношение на това обстоятелство кореспондира на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и при несъобразяване с конкретните пътни условия /релефа, условията на видимост, за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие/, поради което е допуснал и ПТП с материални щети по управлявания от него автомобил и по автомобила на св.Г.. Това се установява по един несъмнен начин от показанията на актосъставителя И. С.

И. и свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на Акта за установяване на административно нарушение И. Н. И.. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да налага отделното им обсъждане и по същество не се оспорва от самия жалбоподател. Следва да се отбележи, че всеки водач на МПС, е длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на лекия автомобил с условията по пътя, видимостта и интензивността на движение, при това да може винаги да спре и да предотврати настъпването на ПТП.

В конкретният случай жалбоподателят е допуснал настъпването на ПТП, като само неговото поведение е било причина за възникване на ПТП и в тази връзка несъобразено с изискванията на закона.

В с.з. не се оспорва и фактът на напускане на ПТП. Извършеното деяние е било квалифицирано от АНО по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Незаконосъобразно е обжалваното наказателно постановление в 3 частта му, с която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Налице е съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в неточно посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, накърнило правото на защита на санкционираното лице.

Както в АУАН, така и в НП, е посочено единствено, че е нарушен чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Посочената точка обаче съдържа три отделни хипотези задължения за водача при настъпило ПТП с имуществени вреди, респективно три отделни хипотези на административно нарушение : а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

При посочване на нарушената материална норма в обжалваното наказателно постановление и в акта за установяване на административно нарушение не е конкретизирано и не става ясно коя от трите хипотези на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е вменена на нарушителя. Предвид словесното описание на нарушението - "нарушава зъдължението си като участник в ПТП, не уведомява за настъпило ПТП", при липса на изписани всички съставомерни елементи на конкретната хипотеза на административно нарушение, не би могло да се приеме за коя точно от трите хипотези се касае. Посоченото нарушение на процесуалните правила е накърнило правото на санкционираното лице да научи фактическите и правни рамки на нарушението.

Безспорно жалбоподателят не е спазил задълженията си като участник в ПТП, за което поначало АНО правилно е наложил наказания по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП в минимален размер, но при издаване на НП в тази му част АНО е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН като неправилно е приложил закона с непълното посочване на правната норма на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

При издаване на НП в тази му част АНО е допуснал нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от З АНН като не е изложил в НП обстоятелствата, релевантни към посочената от него правна норма.

В заключение настоящата инстанция, счита че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в акта за нарушение и наказателното постановление не се съдържат фактически обстоятелства по отношение на съставомерни признаци на нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, както и че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП не е квалифицирано при ясно и точно посочване на пълния законов текст, обосноваващ административнонаказателната му отговорност.

4

По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление в тази му част е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да узнае от фактическа и правна страна нарушението, за което е обвинен, поради което НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН съдът не установи други, съществени нарушения на процесуалните правила.

Потвърждаването на НП в първата му част дава основание на съда да приеме, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тежест на жалбоподателя, е основателно. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на наказващия орган не е взел участие, а същият е изготвил и депозирал писмено становище, придружаващо АНП, следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв.