Решение № 893 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300501094 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Л. В. Н. с ЕГН ********** против решение от 21.02.2026 г., постановено по гр.д. № 3312/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признавае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погА.и по давност, сумите, както следва: сумата от 4257.47 лева – главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от 13.04.2011 г.; 384.02 лева – редовна лихва за периода 30.04.2013 г. – 19.12.2013 г.; 178.18 лева – санкционираща лихва за периода 30.04.2013 г. – 19.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2013 г.; 60 лева – заемни такси; 97.59 лева – разноски за държавна такса;

289.34 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.12.2013 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20862/2013 г. по описа на ПРС, които вземания са били прехвърлени с договор за цесия на „Макроадванс“ АД. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, тъй като е неправилен изводът на съда, че са налице множество действия, прекъсвали давността. Счита, че погасителната давност за вземанията е изтекла, поради което моли решението да бъде отменено и да 1 бъде постановено друго решение по същество, с което искът да бъде уважен.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Макроадванс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в хода на образуваното изпълнително производство многократно са предприемани действия, прекъсващи давността и тя не е изтекла. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата Л. В. Н. /с предходно фамилно име - Х./ е основала иска си на твърдението, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу нея е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20862/2013 г. на Районен съд – Пловдив за сумите от 4257.47 лева - главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от 13.04.2011 г.; 384.02 лева - редовна лихва за периода 30.04.2013 г. - 19.12.2013 г.; 178.18 лева - санкционираща лихва за периода 30.04.2013 г. - 19.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2013 г.; 60 лева - заемни такси; 97.59 лева - разноски за държавна такса по ч.гр.д.; 289.34 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.

На основание договор за цесия, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника „Макроадванс“ АД последният бил конституиран като взискател по изпълнително дело № 8981/2015 г., по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841, образувано въз основа на така издадения изпълнителен лист. Ищцата поддържа, че не дължи сумите по посочения изпълнителен лист, поради погасяване на вземанията поради изтекла обща погасителна давност.

О т в е т н и к ъ т „Макроадванс“ неоснователни.

АД оспорва исковете като

Пред настоящата инстанция не се оспорват от страните фактическите констатациии правни изводи на първоинстанционния съд, че на 27.12.2013 г., по ч.гр.д. № 20862/2013 г. по описа на ПРС, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищцата Л. В. Х. е бил издаден изпълнителен лист за процените вземания, както и че същите са били прехвърлени от кредитора от „Банка ДСК“ ЕАД на ответника „Макроадванс” АД с договор за цесия от 02.04.2014 г.

Не е спорно, че въз основа на така издадения изпълнителен лист „Макроадванс” АД е образувал изпълнително дело № 8981/2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд.

Спорът по делото, включително пред настоящата инстанция се 2 свежда до въпроса погА.и ли са процесните вземания по давност в рамките на висящия изпълнителен процес по посоченото изпълнително дело.

Видно от приложените по делото пред районния съд копие от изпълнително дело, изпълнителният лист за процесните вземания е бил издаден на 27.12.2013 г., по ч.гр.д. № 20862/2013 г. по описа на ПРС въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за която няма спор, че е влязла в сила.

Въз основа на изпълнителния лист от ответника „Макроадванс” АД на 16.09.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 8981/2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение може да се приравни по последици на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ето защо предвид влизането в сила на заповедта, въз основа на която е издаден изпълнителният лист за процесните вземания, давността за всички тях е пет годишна.

Според разпоредбата на чл. 116, б."в" ЗЗД - давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

По приложеното изпълнително дело са извършвани следните действия, прекъсващи давността:

Н а 16.09.2015 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело, в като е направено и искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху банковите сметки на 3 длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „УниКредит Булбанк“ АД, както и във всички останали банки на територията на Република България.

На 18.04.2019 г. взискателят „Макроадванс“ АД е подал молба до ЧСИ с искане да се извърши справка в БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на длъжника, като при наличието на такива - да се наложи запор върху същите;

На 02.04.2020 г. взискателят „Макроадванс“ АД е подал молба до ЧСИ с искане да се извърши справка в БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на длъжника, като при наличието на такива - да се наложи запор върху същите, като това действие прекъсва давността.

На 29.03.2021 г. отново е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД по изпълнителното дело с посочен изпълнителен способ, който прекъсва давността, а именно: да се извърши справка в БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на длъжника, като при наличието на такива - да се наложи запор върху същите;

На 10.04.2023 г. е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД, с искане да се извърши извърши справка в БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на длъжника, вкл. и да се наложи запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, като това действие също прекъсва давността.

На 28.12.2023 г. е подадена молба от взискателя „Макроадванс“ АД, с искане да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна банка“ АД, като това действие също прекъсва давността.

На 12.05.2025 г. взискателят „Макроадванс“ АД е подал молба с посочване на конкретен изпълнителен способ, който прекъсва давността - да бъде извършена справка в КАТ за МПС - собственост на длъжника, като при наличието на такива - да се наложи запор върху същите.

Въз основа на установените факти за периодично подаване на молби от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи в производството по изпълнително дело № 8981/2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, съдът приема, че периодично са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Не са налице две действия, между които да е изтекъл 5-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя не са погА.и по давност.

Споделя се извода на първоинсатнциония съд, че настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не лишава кредитора от изпълнителното основание и няма отношение към давността за вземанията по изпълнителния лист. Настъпването на перемпция води до прекратяването на конкретното изпълнително производство и обезсилване на изпълнителните действия, извършени в него, но не влече последици върху материалните права на страните.

4

Ето защо и предвид горните констатации относно многократното прекъсване на давността за процесните вземания в хода на изпълнителното производство, като към нито един момент не е изтекла пет годишна погасителна давност за вземанията, съдът приема предявеният иск за неоснователен. Като такъв, искът следва да се отхвърли.

Решението на районния съд, с което искът е отхвърлен е правилно.

Като такова същото ще се потвърди.

Предвид изхода по спора жалбоподателката – ищец следва да заплати на въззиваемата страна - ответник направените разноски по делото пред въззивната инстанции, които са в размер на 1 8 4 , 0 7 евро за юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 772 от 21.02.2026 г., постановено по гр.д. № 3312/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА Л. В. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.*** да заплати на „Макроадванс” АД, ЕИК 201127485 със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Средец“, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап.14 сумата от 184,07 евро /сто осемдесет и четири евро и седем евроцента/ – разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5