Определение № 457 от 07.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Ловеч, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500206 по описа за 2025 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД против разпореждане № 372/10.02.2025 г. по ч.гр.д. № 195/2025 г. на Районен съд Ловеч в частта, с която заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено за сумата от 72,85 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 10.09.2023 г. до 24.09.2024 г. и за сумата от 588,69 лв. – законна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г. В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за същото вземане, обосновавайки се с правото на заявителя да получи законната лихва за забава, каквато по същество се претендирала със заявлението, тъй като тя се явявала последица от забавата на длъжника. В частната жалба е направено искане за отмяна на разпореждането в атакуваната му част и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за вземането за лихвена надбавка за забава.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (на 20.04.2025 г.), същият изтича на 27.02.2025 г., в който ден е подадена частната жалба. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).

1

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против К. Н. К., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следните суми: 12 384,01 лв. – главница; 875,59 лв. – договорна лихва; 72,85 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 10.09.2023 г. до 24.09.2024 г. и за сумата от 588,69 лв. – законна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението; за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, писмо за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и извлечение от счетоводните книги.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от за сумата от 72,85 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 10.09.2023 г. до 24.09.2024 г. и за сумата от 588,69 лв. – законната лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г. За да откаже да издаде заповед за първата от двете суми, районният съд приел, че начисляването й е в противоречие с ограничението на чл. 33 ЗПК, с оглед установения в договора между страните механизъм (чл. 16.1 от общите условия и чл. 8 от договора) за начисляване на лихвената надбавка за забава, определящ я в по-висок размер от максимално допустимия такъв според цитираната императивна разпоредба. По отношение на сумата от 588,69 лв., районният съд се е позовал на т. 4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

Изводът на районния съд е законосъобразен по отношение на отказа да издаде заповед за незабавно изпълнение за сумата от 72,85 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 10.09.2023 г. до 24.09.2024 г.

Правилна и в съответствие с приложените към заявлението документи е преценката на районния съд, че вземането за сумата от 72,85 лв. е означено и се претендира като обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава). В приложените към заявлението договор между страните и общите условия, при които е сключен, се установява разлика между различните режими за олихвяване и произтичащите от тях вземания – като в едната от тях неизпълнената част от вноската се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта (чл. 12.1 общи условия), а 2 в другата – олихвяване на непогасения остатък от главницата (остатък от кредита при предсрочна изискуемост или на краен падеж) със законната лихва по чл. 86 ЗЗД (чл. 12.2 общи условия). Механизмът в чл. 12.1 от общите условия за олихвяване на просрочените вноски влиза в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, защото предвиждайки олихвяване с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, допуска възникване на вземане за забавено изпълнение в размер, по-висок от този на законната лихва. При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК). Съдът намира за неоснователно оплакването в частната жалба, че районният съд неправилно отказал издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 72,85 лв., без да се съобрази, че всъщност вземането за същата сума, съставлявало такова за законна лихва, каквато по закон се следвала при забава на длъжника.

Аргументите на частния жалбоподател за съпоставяне размера на същото вземане с този на вземанията за договорна лихва са неприложими, предвид формалния характер на заповедното производство, което не такова съизмерване, при това на хипотетични величини. Ако заявителят действително е искал издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва чл. 86 ЗЗД, би следвало да означи така претендираното вземане, а не лихвена надбавка за забава, каквато се прилага в чл. 12.1 от общите условия.

Неправилни са мотивите на съда, при които е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 588,69 лв., претендирана като законна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г. Те не държат сметка, че този размер е конкретно означен в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги, т.е. в документа по чл. 417, т. 2 ГПК. След като размерът на вземането за законна лихва е означено в приложения документ по чл. 417, т. 2 ГПК, за него може да бъде издадено заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл са и съображенията в мотивите по т. 4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Направеното от районния съд позоваване касае хипотеза, при която със заявлението се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за законната лихва, без същата да е означена в документа, приложен към заявлението, доколкото в тълкувателния съдебен акт се прави аналогия с разясненията по ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, отнасящи се до сходния въпрос при издаване на изпълнителен лист въз основа на менителничен ефект по режима на чл. 237 ГПК 1952 г. (отм). Затова с него не би могло да се обоснове разбирането, че в случая не би могло да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за законната лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г.

3

По тези съображения разпореждането е неправилно и следва да се отмени в частта, с която съдът е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение сумата от 588,69 лв. – законна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г., като вместо него се постанови издаване на заповед в полза на заявителя против длъжника за същата сума. В останалата обжалвана част, с която заявлението е отхвърлено за сумата от 72,85 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 10.09.2023 г. до 24.09.2024 г.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 372/10.02.2025 г. по ч.гр.д. № 195/2025 г. на Районен съд Ловеч в частта, с която заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено за сумата от 588,69 лв. – законна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **** против К. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: **** за сумата от 588,69 лв. – законна лихва за периода от 24.09.2024 г. до 20.01.2025 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 372/10.02.2025 г. по ч.гр.д. № 195/2025 г. на Районен съд Ловеч в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на РС Ловеч за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за сумата по настоящето определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4