Решение № 835 от 24.09.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1245/2026
- Вид
- Решение № 835
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Красимира Делчева Кондова
Други актове по делото
- Протоколно определение № 1380 от 17.09.2026 · Красимира Делчева Кондова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 835 гр. Сливен, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230101245 по описа за 2026 година
Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за паричен заем № **** сключен между ищцата и ответното дружество.
Ищцата твърди, че на **** между страните бил сключен горепосочения договор, по силата на който усвоила главница в размер на 150 лв. В договора бил посочен ГПР 48.296% и месечен лихвен процент от 3.330%, като липсвала информация за годишния лихвен процент. Сочи, че в чл.6 от договора, вр.чл.10, ал.2, т.1 ОУ било предвидено обезпечение, по избор – гарант, две физически лица, отговарящи на определени изисквания, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или предоставяне на безусловна банкова гаранция, както и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Предоставянето на второто обезпечение се извършвало към момента на сключване на договора за кредит, чрез подписване от страна на заемополучателя на запис на заповед.
Първото обезпечение било отложено във времето, като съгласно чл.8 заемополучателят следвало да предостави обезпечението в тридневен срок от сключването на договора. В случай, че не предостави обезпечение по заема дължал неустойка в размер на 103.90 лв., а съгл. чл. 10, ал.1 ОУ в размера на ценната книга, обезпечаваща заема, се включвали главница, лихва и неустойка.
1
В резултат на това, за усвоен заем в размер на 150 лв. за 3 месеца от кредитополучателя се изисквало да заплати 264 лв., включваща главница в размер на 150 лв., лихва в размер на 10.10 лв. и неустойка 103.90 лв.
Ищецът счита договорът за нищожен, като сключен в нарушение на правилата на чл.10, ал.1 ЗПК, като същият бил с размер на шрифта по-малък от 12, липсвали волеизявления на страните, не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“, като липсвали, както саморъчни, така и електронни подписи. Освен това сочи, че по договора не бил приложен реалният ГПР, доколкото при изчислението му не бил включен разхода за дължима неустойка, като той всъщност бил скрита лихва. Предвидената в чл.8 неустойка била сигурен разход за потребителя и известен на кредитора към датата на сключване на договор и следвало да бъде включен при изчислението на ГПР.
Твърди още, че клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала „добрите нрави“, тъй като надхвърляла три пъти законната лихва. Договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като договорът не съдържал приложимия лихвен процент на ден.
Иска се от съда прогласяване на Договор за договор за паричен заем № 890484/**** за недействителен, като противоречащ на ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва иска.
Не се оспорва сключването на договора, както и отпуснатата сума на ищцата. Сочи, че ОУ към договора за заем били предоставени за запознаване преди сключване на договора - с попълване на искането (молбата) за заем.
Към договора за заем били предоставени Погасителен план и ОУ, а договора бил подписан на всяка страница.
Сочи подробни контрааргументи на твърденията на ищцата, относно нищожност на договора. Твърди, че в ГПР по договора не следвало да се включва разхода за неустойка, доколкото той съставлявал разход за неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчителство. Процесният договор съдържал информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Лихвения процент бил посочен както в СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл.3,т.7 от Договора за заем, изчислен на 2 месечна база. В разпоредбата на чл.9 ОУ било посочено, че лихвеният процент не подлежал на промяна за целия срок на договора за заем, т.е. фиксиран.
Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Възразява да се присъждат разноски на ищцовата страна по реда на чл.38 ЗАдв, тъй като не било доказано наличие на предпоставки за това.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като иска неговото редуциране.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните / обявено за безспорно обстоятелство/, че са сключили договор за паричен заем № **** въз основа на който ищцата усвоила сума в размер на 150 лв. със срок на погасяване 3 месеца, както и, че начислената сума за неустойка при непредставяне на обезпечение на кредита не е включена при изчислението на ГПР по договора. Посоченият в договора ГПР е в размер на 48,296 %; месечен лихвен процент 3.330%, фиксиран за целия срок на договора, общ размер на всички плащания по договора за кредит в размер на 160,10 лв. без дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В чл.6 от договора страните уговорили заемът да е обезпечен с гаранти, отговарящи на условията по чл.10, ал.2, т.1 ОУ към договора и с още едно обезпечение – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя – отговарящи на чл.10, ал.2 ОУ. Съгласно чл.8 от договора в случай, че заемателя не представи в тридневен срок от сключването на договора за заем, обезпечение или пък то не отговаря на изискванията на чл.10 ОУ, то ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 103,90 лв., разсрочено с вноските по кредита, видно от погасителен план към договора. Така общият размер на сумата, която следвало да върне ищцата бил 264 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК 3 за прогласяване нищожност на договор за паричен заем № **** сключен между ищцата и ответното дружество е допустим, а разгледан по същество и основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен, поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10, вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 4 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
В случая не е спорно, че в договора за кредит в посочения ГПР от 48,296 % не е включен разхода за дължимата неустойка, макар този разход да е включен в погасителния план. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва задължително даване на обезпечение при посочените в ОУ условия, респ. заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение, т.е. ищцата не би могла да избира дали да предостави обезпечение или не. При това положение даването на обезпечение по кредита е условие за предоставяне и усвояване на сумата по него.
Следователно то представлява разход, който следвало да се включи в ГПР и липсата му е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о.
ВКС/.
Уговорената в договора неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва.
Всъщност създадена е конструкция в нарушение на чл.19, ал. 1 ЗПК за прикриване на още една допълнителна възнаградителна лихва под формата на неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че 5 посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Общото задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включва и задължението за плащане на неустойка. Това плащане обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включено в общия дълг и към месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е оповестило действителен ГПР в договора за заем ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да прогласи нищожността.
Разпечатката съдържа 44 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21a55e9c-bfc3-4e51-82d7-f517e1ae2f16