Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 18.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 146/2025
Вид
Решение № 140
Подписан
18.06.2025
В сила
29.07.2025
Състав
Веселина Димитрова Джонева, Елисавета Георгиева Деянчева, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.93 ал.5 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 52 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл. 117 и 118 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 117 и 118 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 118, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 12 и 14 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 12 и 14 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 89, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 91, т.6 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Кюстендил, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 13904/30.12.2024 г., депозирана от Е. К. П., с адрес гр. ***, ул. „***“ № 53, чрез пълномощника адв. Т. Ф., насочена против Решение № 643 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 883/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е допуснал извършване на съдебна делба между: Е. К. П. и Р. П. В., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по одобрените със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. ***, община ***, област Кюстендил, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 03.01.2024г, самостоятелният обект с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, блок ЕП-8А, вход Б, етаж 5, ап. 28, самостоятелният обект намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, сградата с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелният обект с предназначение: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, самостоятелният обект състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, целият самостоятелен обект с площ: 90,34 кв.м, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото на самостоятелния обект избено помещение № 1, цялото с площ от 4,38 кв.м, и от прилежащите на жилището 2,956% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни на самостоятелния обект самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.27, под обекта: ***.22, над обекта: ***.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на избеното помещение по документ за собственост: от изток- дворно място, от запад-мазе № 2 на С. Я. Г., от север- дворно място и от юг-коридор, при следните делбени части: 1. за Е. К. П. - 5/8 (пет осми) идеална част; 2. за Р. П. В. - 3/8 (три осми) идеална част.

Недоволна от така постановения съдебен акт, въззивницата го обжалва в частта му 1 досежно квотите, при които е допусната делба на процесния апартамент, като сочи доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Счита, че решаващият съд е следвало да съобрази съдебното решение на Върховния съд, Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет граждански състав № 705-14-008328-192, съгласно което Д. В.а е направила отказ от наследството на починалия си съпруг К. П..

Изтъква, че решението в атакуваната му част противоречи на чл. 28, 34 на Регламент 650/2012 г. и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Позовава се на чл. 21 от Регламента относно обективно приложимото право към наследяване с международен елемент и поддържа, че значение има волята на наследодателя, а не мястото, където се намират недвижимите вещи. Смята, че са налице предпоставките на чл. 117 и 118 от КМЧП за признаване на чуждестранното съдебно решение. Сочи, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил изложените от нея в становище от 12.09.2024 г. фактически твърдения и правни изводи.

При развитите доводи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваната му част и бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се приеме, че квотите на страните са, както следва: ¾ ид.ч. за ищцата и ¼ ид.ч. за ответника.

С въззивната жалба е заявено доказателствено искане: за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, че наследодателят на въззивницата К. П. и съпругата му Д. В.а от 1989 г. живеят трайно в Канада, в която държава са осъществявали сериозен бизнес чрез фирми, притежавали са парични авоари и същият е починал в Канада.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Р. П. В. чрез процесуалния му представител адв. В. П. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в жалбата оплаквания. Аргументира се, че приложимото към казуса е българското законодателство и посочените в молба от 05.08.2024 г. разпоредби, като се изтъква, че представеният отказ от наследство не е направен пред съответния български местно компетентен съд. Акцентира върху липсата на доказателства неговият наследодател да е имал обичайно местопребиваване в Канада, което да обоснове приложимост на Регламент 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 117 КМЧП за признаване на процесното съдебно решение и допускане на изпълнението му.

Заключава, че дори при наличие на международен елемент, а именно наследодателят му освен българско, да е имал канадско гражданство и/или обичайно местопребиваване, то при липса на данни същият да е избрал приложимост на правото на Канада към наследяването му, то съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която се намират вещите, респ. Република България.

Заявява се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно.

Доказателствени искания не се ангажират. Възразява се срещу искането на въззивницата за събиране на гласни доказателства като преклудирано.

В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а представителят на ответната по нея страна я оспорва като поддържа депозирания отговор.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Е. К. П., ЕГН:

2

**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 18, бл. 4, е предявила срещу Р. П. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №8.

Посочено е било, че ищцата е придобила правата си в съсобствеността по силата на алеаторен договор от 08.10.1997г., материализиран в Нотариален акт ***, том VI, дело № ***г. на Ася Радкова, Нотариус при Дупнишкия районен съд и по наследство от своя баща и наследодател К. И. П., починал на 30.12.2018 г.

Заявено е било още, че наследодателят на ищцата и Д. Р.ва В.а -праводател на ответника, придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по одобрените със Заповед № 300-5- 56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дупница, община ***, област Кюстендил, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 03.01.2024г, самостоятелният обект с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, блок ЕП-8А, вход Б, етаж 5, ап. 28, самостоятелният обект намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, сградата с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелният обект с предназначение: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, самостоятелният обект състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, целият самостоятелен обект с площ: 90,34 кв.м, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото на самостоятелния обект избено помещение № 1, цялото с площ от 4,38 кв.м, и от прилежащите на жилището 2,956% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни на самостоятелния обект самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***.27, под обекта: ***.22, над обекта: ***.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на избеното помещение по документ за собственост: от изток - дворно място, от запад-мазе № 2 на С. Я. Г., от север- дворно място и от юг-коридор - по силата на алеаторния договор от 08.10.1997г.

Твърди се, че с Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192, Д. В.а направила отказ от наследството на съпруга си К. И. П., починал на 30.12.2018 г. С оглед последиците на нормата на чл. 53 ЗН частта на праводателката на ответника уголемявала дела на ищцата в качеството й на наследник по закон на К. И. П. и тя притежавала 3/4 идеални части от апартамента.

С договор в Нотариален акт *** том III, дело № *** г. на Нотариус Орлин Т.ов, с рег.

№ 731 на НК, с район на действие РС- ***, Д. В.а дарила на ответника освен своята 1/4 идеална част, която притежавала като приобретател по алеаторния договор, и 1/4 идеална част, която била собственост на ищцата, поради направения отказ. До настоящият момент страните не били уредили доброволно взаимоотношенията си относно съсобствеността върху процесния имот.

С оглед изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне същия до делба между тях, при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита предявения иск за делба за допустим и частично основателен.

Поддържа се, че процесният имот следва да се допусне до делба, но при различни от посочените от ищцата квоти, а именно 5/8 за ищцата и 3/8 за ответника. В тази връзка оспорва представения препис от Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192. Изразява становище, че направеният отказ от наследство е невалиден, тъй като наследодателят на ищцата К. П. към момента на смъртта си (30.12.2018г.) е бил с българско гражданство и регистриран постоянен адрес в Р.България, поради което местнокомпетентният съд, пред който е трябвало да се направи и впише отказа от наследство, е РС-Кюстендил.

3

В хода на производството са събрани множество писмени доказателства, от анализа на които е установимо, че:

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ *** том I, дело № 368/1985г., изповядан от Станкедимитровски районен съдия, И. К. П. е бил признат за собственик на процесния имот.

Имотът е отразен в приложената по делото Схема № 15-5560-03.01.2024 г. - на л. 14 от делото, като според представеното Удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ДОПК неговата данъчна оценка е 22082,20 лв.

С договор, материализиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане №75, том VІ, дело №***г. по описа на нотариус при РСДупница, И. К. П. и Е. А. П. прехвърлили на сина си К. И. П. и на внучката си Е. К. П. ½ ид.ч от процесния имот срещу поето от последните задължение за гледане и издръжка.

По реда на чл. 146 от ГПК е било прието за безспорно между страните, че към 08.10.1997 г. К. И. П. е бил в законен брак с Д. Р. В.а.

И. К. П. е починал на 01.08.2003 г. а съпругата му Е. А. П. на 08.12.2007 г., като оставили свой законен наследник сина си К. И. П., видно от приобщените на л. 19 и 20 удостоверения.

К. И. П. е починал на 30.12.2018 г., като е оставил наследници по закон съпругата си Д. Р.ва В.а и дъщеря си Е. К. П. – спр. Удостоверение изх. № 06961/1894/19.12.2023 г.

Приобщено по делото е и Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192, видно от което Д. Р.ва В.а е направила отказ от наследството на съпруга си К. И. П., починал на 30.12.2018 г.

С договор в Нотариален акт *** том III, дело № ***г. на Нотариус Орлин Т.ов, с рег.

№ 731 на НК, с район на действие РС- Дупница, Д. Р.ва В.а В.а дарила на ответника Р. П. В.

(неин племенник) 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.