Определение № 843 от 26.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Бургас, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500391 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Костадинова, срещу Разпореждане № 2459/28.02.2024г. по ч.гр.д № 1302/2024 г. по описа на БРС в частта, с което е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Н. П. за заплащане на сумите: 105,28 лева договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 10.11.2022г. до 10.09.2023г.; 137,17 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.09.2023г. и 68,56 лв. – законната лихва за периода 10.09.2023г./датата на изтичане на погасителния план/ до 27.02.2024г. Частната жалба не посочва да е предявена и срещу Разпореждането в частта,с която е отхвърлено заявлението за неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и и „Флекси“ и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,поради което съдът приема, че в тази му част като необжалвано същото е влязло в законна сила.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че заповедният съд на този етап от производството не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитира практика.Твърди, че заповедният съд има правомощие да преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или има обоснована вероятност от това. Заповедният съд не е подвел под нормата на чл.143 ЗЗП представените доказателства. Заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, а именно: че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед принципа на свобода на договаряне, уреден в чл.9 ЗЗД, и по своя собствена воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените ГПР и годишен лихвен процент.Навежда доводи, че в нормите на ЗПК е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент. Въведен е максимален процент на 1 годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита, включително лихви. Съдът нямал правомощие да тълкува разширително императивни правни норми.

Твърди, че при условие че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза.намира, че неправилно съдът отхвърлил паричната претенция за лихвата за забава, тъй като тя не представлява неравноправна клауза, а представлявала обезщетение за ползването на кредита извън уговорения срок.Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за обжалваните вземания на "Профи кредит" ЕООД, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се направените съдебноделоводни разноски-15 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Заповедното производство пред БРС е образувано по повод заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.

Н. П., за разпореждане за плащане на задължения по договор за потребителски кредит № 40012617470 от

10.10.2022г., за сумата 500 лв.- неплатена главница, договорно възнаграждение от 105,28 лв. за периода от 10.11.2022г. до 10.09.2023г.; 200 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 300 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и за мораторна лихва в размер на 137,17 лева за периода от 11.11.2022г. до 10.09.2023г. и законна лихва от 68,56 лева от 10.09.2023г. /датата на изтичане на погасителния план / до 27.02.2024г., както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания в общ размер от 430 лева..

Вземането произтича от договор за потребителски кредит №40012617470 от 10.10.2022г.

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, общи условия и пълномощно.

Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за главницата,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда и съразмерно за разноски, като в останалата част е отхвърлил заявлението. Районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен на осн. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗПК, тъй като цената на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е част от възнаграждението за предоставения кредит надвишаващо размера на кредита, като е умишлено обособено като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Стойността на допълнителните услуги не фигурира в общите разходи за потребителя, макар да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Прието е, че поради изначалната недействителност на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък, без договорното възнаграждение, чиято дължимост е обусловена от валиден договор, ведно със законната лихва, начиная от поставянето му в забава с подаване на заявлението, до окончателното плащане. Районният съд е определил размера на разноските дължими в полза на заявителя съобразно уважената част на 2 заявлението.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, дават възможност на съда в заповедното производство служебно да извърши проверка дали искането по заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза. Съдът намира, че с включването в погасителния план - неразделна част от договора, освен на договорените задължения за заплащане на главница и договорно възнаграждение /договорна лихва/, още и на т.н. допълнителни плащания за услуги „Фаст“ и „Флекси“ размерът на ГПР надвишава този предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Включването на възнаграждението по допълнителните услуги в погасителния план по договора за кредит най-ясно показва, че не е налице отделно правоотношение. Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК изрично сочи, че клаузи в договор, надвишаващи определените размери по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се считат за нищожни. Настоящият съд споделя изводите на районния съд относно това, че дължимото възнаграждение за допълнителните услуги е част от разходите по кредита и следва да бъде включено при изчисляване на ГПР, в резултат на което е превишен предела посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК, но на осн. чл.19, ал.5 от ЗПК счита, че е налице нищожност единствено на клаузите по договора въз основа на които се надвишава стойността по ал.4 на чл.19, а не е налице нищожност на целия договор.

Процесният договор може да съществува и без тези клаузи, поради което настоящият съд не споделя извода на районния съд, че представеният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Ето защо следва да се приеме, че в останалите части договорът произвежда действие.

Възнаградителната лихва /договореното възнаграждение/ е компонент от ГПР, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК и размерът й подлежи на договаряне, като единственото условие е същата, общо с другите разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определени с Постановление на МС, което в случая е спазено. За размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент. Определеният по договора ГПР, в размер на 48,46 %, е в границите на законодателно заложения максимален праг и не сочи нищожност на тази клауза на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК, поради което договорената с процесния договор възнаградителна лихва, назована в случая договорно възнаграждение, е дължима от длъжника до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като в тази част подаденото заявление следва да бъде уважено.

Заплащането на мораторна лихва е акцесорна законова последица от неплащането на задълженията в срок, като с оглед сочения момент на изпадане на длъжника в забава мораторната лихва е дължима 11.11.2022г. до 10.09.2023г. След датата на изтичане на погасителния план- 10.09.2023г. до датата на входиране на заявлението в съда –до 27.02.2024г., върху неплатената главница, /която в случая е пълния размер на отпуснатия кредит, тъй като погасителни вноски не са правени/ е дължима законна лихва върху неплатената главница за периода от 10.09.2023г. до посочената дата -27.02.2024г./т.е. до деня, предхождащ заявлението/.

В настоящото производство съдът няма правомощия да изчислява точния размер на претендираните вземания, като за това изхожда от размерите, посочени в заявлението, поради което заявлението следва да бъде уважено за посочените в него суми, представляващи договорна лихва /договорно възнаграждение/, мораторна лихва /лихва за забава/ и законна лихва.

Като е приел обратното на изложеното по-горе, районният съд е постановил неправилно разпореждане в обжалваната част - постановено в противоречие с материалния закон - чл.19, ал.5 от ЗПК, което следва да бъде отменено от настоящия съд, в частта, с която заявлението е отхвърлено за вземанията както следва: за 105,28 лева - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 10.11.2022г. до 10.09.2023г.; 137,17 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 3

10.09.2023г. и 68,56 лв. – законната лихва за периода 10.09.2023г./датата на изтичане на погасителния план/ до 27.02.2024г , като спорът бъде решен по същество и делото бъде върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези вземания.

Съобразно уважените части от заявените претенции в полза на заявителя са дължими съответни разноски за държавна такса в размер на 6,22 лева ;в полза на частния жалбоподател са дължими и следва да бъдат присъдени и направените пред въззивния съд разноски - 15 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение по НЗПП.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2459/28.02.2024г. по ч.гр.д № 1302/2024 г. по описа на БРС в частта, с което е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Н. П. за заплащане на сумите: 105,28 лева договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 10.11.2022г. до 10.09.2023г.; 137,17 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.09.2023г. и 68,56 лв. – законната лихва за периода 10.09.2023г./датата на изтичане на погасителния план/ до 27.02.2024г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: