Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 308 от 11.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 179/2024
Вид
Определение № 308
Подписан
11.03.2024
В сила
11.03.2024
Състав
Димо Колев, Радка Цариградска, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20244100500179 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от М. Д. О. от гр. Елена чрез адв. К. Т. от ВТАК против Определение № 28/04.01.2024 г. постановено по гр. д. № 3329/2023 г. по описа на РС Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на ищеца да бъде прекратено производството по делото пред ВТРС като неподсъдно и същото да бъде изпратено за разглеждане на РС - Елена.

В жалбата се посочва, че определението на РС Велико Търново е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приеме неговото възражение за местна подсъдност по чл.113 от ГПК, тъй като са касае за местна подсъдност, за която съдът следи служебно, доколкото счита, че се касае за качество „потребител“ у ищеца в процесния спор – предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ и разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК. Счита, че ВТРС е бил длъжен да изготви служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено за разглеждане на РС Елена.

Ответната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ не заема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС Велико Търново са образувани гр. д. № 3329/2023 г. и №3330/2023г., двете с ищец М. Д.

О. от гр. Елена, с ответник по първото дело ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ и ответник по второто дело М. А. М. от гр. Велико Търново. Исковете са предявени пред ВТРС от ищеца, действащ чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Т. от ВТАК. Предмет и на двете производства е обезщетяване на вреди от процесуалното представителство, осъществено от отв.

М. М. за ищеца М. О., като срещу ответното застрахователно дружество искът е насочен предвид сключена от отв. М. застраховка с него „професионална отговорност“ на адвоката.

По първото дело препис от ИМ е изпратен на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“, като в срок е постъпил отговор на ИМ вх. № 25010/29.12.2023г., в който не се прави отвод за местна подсъдност на делото пред ВТРС. По второто дело препис от ИМ е изпратен на ответника М. А. М., връчено на 28.11.2023г., постъпил писмен отговор на 02.01.2024г., в който също не се прави отвод за местна подсъдност на делото пред ВТРС.

Двете производства са обединени с определение от 03.01.2024г. и продължават срещу двамата ответници под номера на първото образувано - гр. д. № 3329/2023 г. по описа на РС Велико Търново.

1

На същата дата с вх. № 172/03.2021г. е депозирана молба от пълномощника на ищеца с мотив поради влошено здравословно състояние на същия и направено възражение за местна подсъдност от ответника, да бъде прекратено производство по делото и същото да бъде изпратено на РС Елена на основание чл.113, вр. с чл.105 от ГПК – като потребител на адвокатски услуги.

По възражението за местна подсъдност ВТРС се е произнесъл с обжалваното определение, с което приел, че делото е заведено пред ВТРС от самия ищец, който по този начин е реализирал правото си на изборна подсъдност, а няма възражение за местна подсъдност от който и да е от ответниците.

Определението е съобщено на жалбоподателя на 04.01.2024 г. чрез процесуалния представител в ЕПЕП и на същата дата е депозирана настоящата частна жалба.

Съдът намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 121 от ГРК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Основната правна уредба на местната подсъдност е регламентирана в разпоредбите на чл. 105 и сл. от ГПК. Според чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Съществуват и специални правни норми - в ГПК и др. закони, предвиждащи особени хипотези на местна подсъдност, както цитираната в жалбата на чл. 113 ГПК специална местна подсъдност. Относно приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, която дерогира общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, ВКС се е произнесъл с редица съдебни актове по чл. 274, ал. 3 ГПК, в които е прието, че особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори. Тези лица могат да се ползва от предвидената в чл. 113 ГПК подсъдност и да предявяват исковете си срещу застрахователя и по своя настоящ или постоянен адрес. В случая ищецът безспорно е потребител – както по иска спрямо застрахователя, така и по иска спрямо адвоката, и е избрал да предяви исковете си пред ВТРС. Разпоредбата е предвидена изцяло в полза на потребителя, който да предяви иска на най-удобното за него място.

В този смисъл възможността съдът служебно да препрати на друг съд е само ако искът е срещу потребител и не е съобразен с настоящ адрес на ответника.

По делото липсва възражение за местна подсъдност от който и да е от двамата ответници. Молбата на ищеца, по която съдът е постановил обжалваното определение е по естеството си отвод за местна подсъдност, но от лице, което няма право на такъв. В молбата ищецът се позовава на нововъзникнали обстоятелства – влошаване здравословното състояние на ищеца, за което дори да бяха представени доказателства, не може да обоснове промяна на подсъдността. Същата е стабилизирана но основание чл. 120 от ГПК, според който настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

В случая РС Велико Търново е постановил правилно и обосновано определение, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. Д. О. от гр. Елена чрез адв. К. Т. от ВТАК против Определение № 28/04.01.2024 г. постановено по гр. д. № 3329/2023 г. по описа на РС Велико Търново, с което е отхвърлена молбата му за прекратяване на производството по делото като неподсъдно и изпращането му за разглеждане на РС - Елена, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3