Решение № 35 от 10.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Хасково, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200645 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. А. А. от ***********, чрез адв. С. Х. от АК – Хасково, срещу Наказателно постановление № 24-1253-001316 от 30.04.2024г. на Началник - група в ОД на МВР – Хасково , Сектор „Пътна полиция“-Хасково, с което за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателят поддържа, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, доколкото посоченият в него автомобил действително бил негова собственост, но на сочената дата не бил управляван от него, а от неговата съпруга. Моли съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и необосновано и да му бъдат присъдени разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково , жалбоподателятредовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения по делото процесуален представител адв. Х.. Последният заявява, че поддържа подадената жалба и развива подробни и конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление. Претендира разноски по делото.

Административно-наказващият орган - Началник - група в ОД на МВР – 1

Хасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо е изразил становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над определения в НМРАВ минимум.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 29.08.2023г. в 12:51 часа, в Община Хасково, на път Първи клас № ПП І-5 км.287+705, разклон за завод „Астика“ в посока гр.Димитровград, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef и фиксирано в снимков материал № 0175532, движение на лек автомобил марка „*****“, модел ,,******“ с рег.номер ****** със скорост от 106 км./ч. – над разрешената за движение извън населено място в конкретния участък максимална скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26.

От направена Справка в АИС „Регистрация“, изготвена на 21.01.2024г. било установено, че автомобилът с посочения по- горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на В. А. А. от *********. Било изпратено писмо от ОД на МВР- Хасково, Сектор „ПП “ до Началника на СПП при ОД на МВР- Пловдив, за установяване на водача, в случай, че не е собственикът. Същият- собственикът, посочил сам себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 02.03.2024г. В нея собственикът В. А. А. отразил, че на 29.08.2023г. около 12:50 часа л.а. с рег.№ ****** бил управляван именно от него. В приложената към писмото покана за явяване в СПП при ОД на МВР- Хасково във връзка с образуваната преписка № ЕЦОН - 24373/29.08.2023г. и след разясняване на последиците по чл.40, ал.2 от ЗАНН в съдържанието на поканата, същата му била връчена лично срещу подпис на 0 1.03.2024г.

Въз основа на тези констатации, на 20.03.2024 г. срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 025733 за извършено в условията на системност нарушение по чл. 21, а л . 2 от ЗДвП. Актът бил съставен от св.П. Б. Б.- на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР- Хасково, след като било установено, че процесното нарушение било извършено в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ № К 7640134 и ЕФ № К 7745795. В съставения АУАН било вписано, че измерената и фиксирана в снимков материал с номер 0175532 скорост на движение на процесното превозно средство, е 106 км/час при ограничение от 60 км/час, въведено с пътен знак В-26, като превишението на допустимата скорост е от 43 км/час, измерено с ARH CAM S1 № 120ccef и след отчитане на толеранс от минус 3 % в полза на водача.

Процесният АУАН бил съставен в отсъствие на лицето, сочено като нарушител в него– В. А. А.. След предявяването му на дата 2 2.04.2024г., актът за установяване на административно нарушение бил подписан от 2 жалбоподателя, който в графата за обяснения и възражения описал, че няма възражения. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител, на същата дата, на която е бил предявен – 22.04.2024г., лично срещу подпис. В срока за писмени възражения такива не са постъпили срещу издадения АУАН.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и също възприел реално измерена скорост на движение - 106 км/ч и превишение с 43 км/ч, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3%, както и че деянието било извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ № К 7640134 и ЕФ № К 7745795. Възприел дадената от актосъставителя правна квалификация на извършеното нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като в издаденото НП възползвайки се от дадените му от ЗАНН правомощия на АНО, прецизирал същата, добавяйки привръзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП, наложил процесните административни наказания - „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Видно от приложената справка за водач/нарушител, издадена на името на В. А. А., същият е многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата. Според представената информация от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, ЕФ № К 7640134/18.05.2023г., издаден на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с оглед попълнена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от собственика на управляваното МПС, е влязъл в сила на 19.07.2023г., а видно от представеното надлежно заверено копие от същия, за извършено на 18.05.2023г. нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя В. А. А. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Налице е надлежно отразяване на датата на влизане в сила на ЕФ, с подпис на длъжностното лице и печат. Според представената информация от Сектор „Пътна полиция“ при СДВР и приложени документи, ЕФ № К 7745795/29.06.2023г. е бил връчен на 24.07.2024г. и липсва подадена от собственика декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Върху представеното по делото копие на ЕФ № К 7745795/29.06.2023г. липсва надлежно отбелязване, респ. – предоставена от АНО информация, относно датата на влизането му в сила.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и приложения снимков материал с номер:

120CCEF/0175532, снет с техническо средство ARH CAM S1 № 120CCEF.

Така приложеният снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица– П. Б. Б. и В. К. В. за обстоятелствата, свързани действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви. Като 3 такива според съда следва да се кредитират и тези на ангажираната от страна на жалбоподателя свидетелка - Н.Ш.А., негова съпруга, които в своята същност предоставят общи сведения относно наличието на принципно положение, че последната също се случвало да управлява процесния лек автомобил, но не съдържат конкретни данни за такова управление на релевантните за разглеждания случай дати, което от своя страна да обуславя противоречие с останалите събрани по делото доказателства и да налага задълбочен анализ и съответна преценка на кои от тях съдът да даде вяра и на кои - не.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч., извън населено място - 90 км/ч., а по автомагистрала - 140 км/ч., а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

По силата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 400 лв., а според ал. 5 на чл. 182 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т.

4 - 6, ал.2, т.4- 6 и ал.3, т.4- 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Следователно деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателя, след като са установени предпоставките по ал.2 на цитираната норма, а на същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал, вписвайки, че всъщност няма такива. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити на АУАН. Деянието е ясно описано откъм осъществените обективни признаци, включени в състава на нарушението, които го характеризират от обективна страна и е обезпечена както възможността жалбоподателят да узнае въз основа на какви факти се цели ангажирането на отговорността му, така и възможността за съдебен контрол, а въпросът за обосноваността на отправените фактически твърдения е по същество.

При осъществяване на дължимата преценка от съда и относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение, не е 4 нарушен и тримесечният давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл.34 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза, макар и не в аспекта по чл.34 от ЗАНН, а в този, касаещ авторството. Отговорът на този въпрос е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на разпоредбата на нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство и предвид приложената справка за собственост на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, станало на 29.08.2023г. В тази справка по регистрационен номер статусът е валиден, поради което този способ за установяване на собственика и на потенциалния нарушител би могло да се приеме за надежден източник на информация, който да постави по годен начин началния момент на срока по чл. 34 от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21a2b09a-a0d6-41d1-9c9b-4dad382b22f5