Определение № 1198 от 22.04.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

В. Р. Стоилова като разгледа докладваното от В. Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на въззиваемия Ц. Д. Х., депозирана чрез адв. Г. Д., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 24 от 20.01.2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В молбата на въззиваемия Ц. Д. Х., депозирана чрез адв. Г. Д. се поддържа, че следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. За подкрепа на доводите си, обосноваващи основателността на молбата му, цитира множество практика на СЕС и ВКС, съобразно която съдът посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, следва да ползва единствено като ориентир, но не и като единствен критерий за определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение. Посочва обстоятелства, които според молителя обосновават присъждането на адвокатско възнаграждение в по-висок размер. С тези доводи моли да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Община Б..

Съдът, след като съобрази материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е частично основателна, поради следните съображения.

С постановеното по настоящото дело Решение № 24 от 20.01.2026 г. е потвърдено изцяло Решение № 155 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1713/2024 г. по описа на Районен съд – Б., с което е признато за установено по предявения от Ц. Д. Х. иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Община Б., че ищецът е собственик на недвижим имот, с идентификатор № 1

***, съгласно Заповед РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 29.04.2024 г., с адрес: гр. Б., ул. „М.“, площ от 328 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план 691, кв. 4, при съседи:

***, ***, ***, придобит на основание давностно владение чл. 79, ал. 1 ЗС.

С посоченото решение съдът е присъдил на Ц. Д. Х. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски за въззивната инстанция, които е определил в размер на 262.39 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното му заплащане. В действителност съдът е приел за основателно стореното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като е приел, че същото не е съобразено с минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа от 513.20 лв., /при съобразяване на цената на иска в размер на 2 123 лв., според представената данъчна оценка за процесния недвижим имот/.

Съдът в настоящият си състав, следва да се съгласи с доводите изложени в молбата, депозирана по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, че в действителност при произнасянето си по наведеното възражение за прекомерност, не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от адв. Д. процесуални действия във въззивната инстанция, което е довело до присъждане на адвокатско възнаграждение в занижен размер.

Разглеждайки данните по делото, релевантни за произнасяне по настоящата молба, съдът намира, че са налице основания за промяна на изводите му относно размера на присъденото адвокатското възнаграждение, поради следните съображения:

В разглеждания случай въззивното производство е инициирано въз основа на жалба на ответника Община Б., повдигнатите по делото правни въпроси се отличават с фактическа и правна сложност, която не е ниска, доколкото се касае до спор за собственост, като значимите въпроси са били свързани с осъществени публични мероприятия по отношение на процесния имот и наличието/липсата на пречки за придобиването на имота по давност, дължимите по тях правни отговори изискват правни знания и умения за обосновано становище по основателната на въззивната жалба. В този смисъл адв. Г. Д. е депозирал мотивиран отговор по въззивната жалба, основан на цялостно проучване на делото и на съдържанието на жалбата и изложенията по нея. Както се посочи касае се до спор за собственост, като макар материалният интерес по делото да не е висок, то при тези факти съдебният състав на Софийски окръжен съд приема, че няма основание за извод за несъответствие между размера на определеното възнаграждение и положения от адвоката труд при защитата и упражняването на процесуални права. Определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1022.58 евро/2000 лв. е съответно на обема на положения труд по предоставената правна защита и вложените от адвоката услуги и не е прекомерно, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, макар да е определен над минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.

По тези съображения съдът намира, че е налице основание за промяна на извода, направен в Решение № 24 от 20.01.2026 г. по настоящото дело, като намира че справедливият размер на адвокатския хонорар се равнява на претендирания такъв от 1022.58 евро/2000 лв.

2

С оглед гореизложеното, молбaта на Ц. Д. Х., депозирана чрез адв. Г. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК като основателна следва да бъде уважена.

Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК относно срока, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 - чл. 279 ГПК, поради което срокът за обжалване на настоящото определение е едноседмичен (вж. Определение № 568 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 209 от 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3151/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, Определение № 406 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3128/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, Определение № 151/23.03.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, Определение № 8 от 8.01.2018х. по ч. т. д. № 2848/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 348 от 26.06.2017 г. по ч. т. д. № 1382/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 207 от 21.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2015 г., II т. о., ТК).

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 24/20.01.2026 г., постановено по в.гр.д. № 728/2025 г. в частта му за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА Община Б., БУЛСТАТ 000776089, представлявана от И.А.Г. – кмет, с адрес: гр. Б., пл. „О.“ № 13 да заплати на Ц. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от още 760.19 евро, представляваща разноските, сторени във въззивното производство, представляващи пълния размер на заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3