Решение № 56 от 04.03.2022, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 726/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- Галина Димитрова Василева
Цитирани разпоредби
- чл.7а, ал.2 пр.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.96г, ал.1, предл.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Силистра, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря Жанет Ж. И. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20213420200726 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д* - В* И*“, ЕИК ******, представлявано от управителя В. Д. И., чрез адвокат Д.С. при АК – Силистра, против Наказателно постановление № 38-0002652/16.09.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на търговеца-жалбоподател, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за посочено нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
В жалбата се изразява становище за неспазване изискването на закона да се посочи дата и място на твърдяното нарушение, като последното следва да е установено по несъмнен начин, а не на база хипотези и предположения.
Подчертава се, че пренебрегването на законовата норма в горната насока и неустановяване на нарушението в момента на извършването му (а не при последваща документална проверка в РД „АА“ – Русе) води до невъзможност да се определи и кой е съдът, който следва да разгледа жалбата с оглед посоченото в обвинението „по маршрут от Р. България до Румъния“, като 1 същата е подадена пред РС – Силистра предвид седалището на наказания търговец. Визира се, че описание на нарушението няма, а посоченото в обстоятелствената част на акта и НП, че „водачът не отговаря на изискването за психологическа годност“ представлява извод и правна квалификация, която следва да е направена въз основа на определени факти от обективната действителност. Моли се за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, което искане се поддържа пред съда чрез представителя по пълномощие. Претендират се направените по делото разноски.
Прави се искане да се съобрази и становището на Европейската комисия от 15.07.2021г., че е налице нарушение на Директива 2006/126/ ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства и Директива 2003/59/ ЕО относно свидетелствата за професионална компетентност поради въведените допълнителни по-големи изисквания от Република България за професионалните водачи за периодично представяне на удостоверение за психологическа годност.
Административно-наказващият орган, при редовност на призоваване, не се представлява. В придружаващото преписката писмо се изразява позиция за пълна съобразеност на АУАН и НП с изискванията на материалния и процесуалния закон, подчертава се каква е целта при налагане на административните наказания, моли се за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание, Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
На 30.07.2021г. на място в РД „АА“ - Русе била извършена комплексна проверка на ЕТ „Д*- В* И*“, с.Алеково, обл.Силистра, ЕИК ********, по повод осъществяваната от дружеството транспортна дейност - международен автомобилен превоз на товари, за което търговецът има издаден Лиценз на Общността № 5202 от 25.02.2016г, валиден до 24.02.2026г. Проверяващите 2 св.М. – главен инспектор, и св.М.-* – инспектор, проследили предоставените от търговеца-превозвач документи и данните, съдържащи се в информационната система на ИА „АА“ и установили, че не е отразено издаване на удостоверение за психологическа годност за водача Д. Х. С., (ангажиран към превозвача) към датата 01.02.2021г. Констатирано било, че на посочената дата на лицето е било възложено от търговеца да извърши и респ. водачът е осъществил международен превоз на товари от България за Румъния с т.а. „Скания Р 400 ЛА“, категория N3, с рег. № Р 8036ВХ, оборудвано с дигитален тахограф, като водачът имал изминати 235 км.
Приели, че Събев не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като при справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите установили, че за времето от 25.01.2021г. до 28.06.2021г. нямал издадено валидно удостоверение за психологическа годност.
Така установеното обусловило издаването на АУАН №
292035/30.07.2021г. за нарушение на чл.7а, ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози. Последвало издаване на обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждащо текстовото съдържание на адм.обвинение и дадената правна квалификация на същото, и налагане на имуществена санкция в размер 3 000 лева на ЕТ „Д*- В* И*“, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози.
АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове и оправомощените за това длъжностни лица. Основателно е възражението за неспазване императивното изискване на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради непосочване на място на нарушението, като общото изразяване за извършен международен превоз на товар от Република България за Румъния – при документална установеност на конкретния маршрут (л.13 от делото, който не е преведен на български език, но контролните органи са се позовали на същия в обвинението), не измества задължението за конкретизация на този реквизит. Превозът е бил осъществен от България до определено населено място в Румъния и връщане на т.а. до точно определено място в България, но поради непосочването на такова основателен е доводът за обективната невъзможност за ориентация по спазване на местната подсъдност по настоящия спор.
Видно от словесната част на адм.обвинение, налице е конкретизирана 3 дата на вмененото нарушение – 01.02.2021г., но няма описание на онези факти и обстоятелства, които са послужили за констатацията на контролните органи, че водачът С. не отговаря на изискванията за психологическа годност, съгласно посочена законова норма. Така изразеното представлява извод, който обаче е предоставен на преценката на психолог при съответна психологическа лаборатория, съгласно чл.11в, т.5 от Наредба № 36/15.05.2006г. във връзка с разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредбата („Психологическата годност се установява с психологическо изследване“) .
Изразеното в писмен вид обвинение съдържа и противоречие, което води до неяснота – визира се, че лицето не отговаря на посоченото по-горе изискване и в същото време се въвежда времеви интервал, в рамките на който не е имал издадено удостоверение психологическа годност. Това вътрешно противоречие е налице и в показанията на св.Димитрова. Сочената за нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАпр, като правна квалификация на описаното, не съдържа конкретното правило за поведение, а дава общо указание за нормативните и подзаконовите нормативни актове, в които са регламентирани съответните изисквания към посочените в нея правни субекти.
Изяснените пред съда обстоятелства очертават, че водачът при търговеца – превозвач е правоспособен професионален водач и е имал издадено УПГ на 25.01.2018г. Предвид съдържащото се в чл.8, ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006г. (която именно се явява издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 ЗДВП) положение, че „у достоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване ………“ във връзка с чл.58, ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, че водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория и валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата , е изразена позиция от защитника за несъобразеност на националната правна норма с Директива 2006/126/ ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства и Директива 2003/59/ ЕО относно свидетелствата за професионална компетентност, която се явява основателна, макар спорът по настоящото дело да не е пряко обвързан с обвинение за срока на валидност на този документ.
Директива 2006/126/ ЕО изрично въвежда, че медицински прегледи, като 4 гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства, следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. При това противоречие поради въведените от държавата по-големи изисквания в националното законодателство досежно по-краткия срок на валидност на УПГ, въпреки транспонирането на правилата на директивата в него, конкретната норма от директивата има пряк ефект. В тази насока в Тълкувателно решение № 2/22.03.2011г. е изразена и позиция от Върховния административен съд на Република България – ОСС – „Директивите са адресирани до държавите членки. Те трябва да приемат мерки по тяхното транспониране, които произвеждат правни последици на национално ниво.
Когато обаче директивата не е транспонирана или е транспонирана неточно, тя няма да доведе до искания и задължителен за държавите членки резултат.
В този случай държавата членка, която не е изпълнила правилно задължението си да транспонира директивата, ще може да противопостави това неизпълнение на частните лица, което ще доведе до нарушение на един от основните принципи в правото – никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“. Становището на ЕК от 15.07.2021г., с което призовава България да премахне изискванията за професионални водачи да представят Свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството за управление на МПС разкрива, че „въпреки транспонирането на директива 2006/126/ ЕО в националното ни право, последното не е постигнало заложения в нея резултат съгласно изискването от чл.288, §3 ДФЕС“.
По изложените съображения съдът приема, че е налице незаконосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на ЕТ „Д* - В* И*“, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски, чието размер е съобразен с правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл.14 (поради неявяване на служител на РД – Русе) от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ. бр.68/31.07.2020г.).
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д 5
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002652/16.09.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на ЕТ „Д*- В* ИВАНОВ“ с.Алеково, обл.Силистра, ЕИК ******, представлявано от управителя В. Д. И., с което на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе да заплати на ЕТ „Д* - В* И*“ с.Алеково, обл.Силистра, ЕИК ********, представлявано от управителя В. Д. И., направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване съобщаването.пред Административен съд гр. Силистра. в
14-дневен срок от
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6