Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.10.2018, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
3790/2018
Подписан
09.10.2018
В сила
31.10.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№1116 гр. П., 09.10.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов и при участието на секретаря : Даниела

Благоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03790 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде признато за установено по отношение на А.В.Д., че дължи сумата в размер на 516,42 лв. /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ срещу лицето, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Ю.Г.” бл**вх**ап**от които главница в размер на 445,03 лв., за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 71 39 лв. за периода от 08.07.2013 г. до 08.04.2016 г; както и законната лихва върху главницата от 445,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Ответника

А.В.Д., чрез процесуалния си представител е оспорил предявеният иск по основание и размер, като е направено възражение и че вземанията са погасени по давност.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че за периода 2009-2015г. за който се отнася задължението на ответника, действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик или титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство, не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока. Ответната страна изрично в отговора на исковата молба е посочила, че се оспорва обстоятелството ответника да е потребител на топлоенергия. Обстоятелството установено от вещото лице В. П., по допуснатата съдебно икономическа експертиза, че ответника е заплатил суми за дължима се топлоенергия за период, който не е бил погасен с изтичането на три годишен давностен срок, не установяват същия да е потребител на топлоенергия.

Съгласно §42. от ПЗР на ЗЕ Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, доколкото е налице друг ползвател на топлоснабденото жилище.

Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на делото и доколкото ответната страна е представила доказателства за сторени разноски и списък с разноските по реда на чл.80 ГПК, съдът присъжда такива в общ размер на 300.00 лева, сторени в исковото производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А.В.Д.

***, че дължи сумата в размер на 516,42 лв. /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ срещу лицето, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Ю.Г.” бл**вх**ап**от които главница в размер на 445,03 лв., за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 71 39 лв. за периода от 08.07.2013 г. до 08.04.2016 г; както и законната лихва върху главницата от 445,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* да заплати на А.В.Д. ***, направените разноски от 300.00 лева, сторени в настоящето исково производство.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №02068/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/