Решение № 192 от 15.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Смолян, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500197 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение районен съд -Смолян е осъдил Областна дирекция на МВР –С. ,Булстат********** с адрес гр.С., бул.“Б.“ № *, представлявана от Ц. Ц.-директор, да заплати на З. А. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес град С., ул. „З." № * бл.* ап.*,сумата 2 803,58 лева неизплатено възнаграждение за положения нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 12.08.2022г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва от06.01.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 405,29лв.- обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода 01.09.2022г. - 05.01.2025г.Със същото решение е осъдил Областна дирекция на МВР-С. да заплати на З. А.

Т. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв за адвокатско възнаграждение , а по сметка на РС- Смолян в полза на бюджета на съдебната власт 150лв. разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 162,14 лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3146/09.04.2025г от Областна дирекция на МВР –С. ,представлявана от старши комисар Ц. Ц. 1 директор., против решение № 97/25.03.2025 г. по гр. д. № 76/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян, като намира ,че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон .Счита ,че районния съд , необосновано е приел, че било спорно по делото, че ищецът полагал труд и на смени с продължителност 24 часа. при сумирано изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.

Напротив, в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се установява, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни, а не по предвидените по изключение в чл. 187. ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени.Твърди ,че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР. чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.

142, ал. 1. т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи.Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ,.нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Твърди ,че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя на часовете ..8“. Счита ,че по аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 7.“, т. е. така нормираният коефициент е 1,а не приетия за приложим от районния съд 1.143. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през нощта, установена в закон - чл. 187. ал. 1. изр. П-ро се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Счита ,че същата е намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове, уреждащи процесните отношения, в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121 з1353/15.12.2020 г. и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г.Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща-служителите на МВР по чл.

142. ал. 1, т. 1 от ЗМВР, счита ,че следва да се приеме, че нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа. Счита ,че действително тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в 2 чл. 140 ,.нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица през нощта е31 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“.

Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа счита ,че е обусловено от основните функции на МВР. които са установени в ЗМВР. Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса на труда и в ЗМВР. Именно поради спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, счита ,че законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР. който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. Намира ,че за тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.Счита ,че в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Счита ,че тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ТПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).Горното разбиране свързано компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР, счита, че се доразвива и понастоящем, в частност с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142. ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на изчисляване му. заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР. а именно: „Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата.Счита ,че следва да се посочи също, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд. не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Твърди ,че се следи за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12,6. ,.а‘ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национал правна уредба, която да предвижда, че 3 нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.Установява ,че Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси:Член 12. буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.

Член 12. буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.Твърди ,че по първия въпрос съдът е припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

При всички случаи в полза на такива работници счита ,че трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане /бел. ред. чл. 177, ал. 2 и 3 от ЗМВР/, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т. 79 и т. 80. че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение - се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Счита ,че изводите, приети с решението по дело С-43 5/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С4 260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд, счита, че не са налице предпоставките нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Сочи съдебна практика.Поради това моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано, и вместо него да отхвърли изцяло предявените искове Претендира разноски за въззивната инстанция.