Решение № 181 от 10.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000179 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №16 от 10.01.2025 г.,постановено по т.д.№300/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъдено “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.”АД,с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, „Г.М.Д.“ №*, да заплати на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на Л. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „*-ти м.“ №** А сумата от 200 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради обстоятелството, че синът й Г.К. е починал вследствие на пътнотранспортно произшествие на 25.04.2020 г. около 18:35 часа на път ***-*** С. - О., при което мотоциклет „К.“ с рег. №******** се блъска в отпред движещия се автомобил „Ф.“, модел „С.“ с рег. №*********, извършващ маневра „ляв завой“, за което ПТП е образувано НОХД № 2392/2023 г. по повод на което подсъдимият П. Г. П., водач на мотоциклет „К.“, е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.К., както и да заплати сумата от 21 288,91 лв., представляваща обезщетение в размер на мораторна лихва върху платеното вече от застрахователя обезщетение от 50 000 лв. за периода от 12.06.2020 г., датата на 1 уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до 19.04.2024 г., както и сумата от 2 066,12 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди - заплатени суми за цялостна организация на погребението и изработване на паметна плоча на починалия, ведно със законната лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Както е отразено в диспозитива на решението,делото е разгледано при участието на трето лице помагач на ответника в лицето на делинквента П. Г.

П. с ЕГН **********.

Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“ АД, ЕИК **********, да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 8934.21 лева, както и сумата от 400 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения за назначените по делото експертизи.

Наред с това,с решението от 10.01.2025 г. ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“ АД, ЕИК **********,е осъдено на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на АД „Т. и партньори“ с Булстат *********, с адрес гр. П., Район Ц., ул. *-ти я. №**, ет.*, офис * сумата от 13 584.20 адвокатско възнаграждение.

И на следващо място,с решение №16 от 10.01.2025 г.,постановено по т.д.№300/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,е осъден П. Г. П. с ЕГН ********** от гр. С. , ул. Ш. №** да заплати на основание чл.500, ал.2 от КЗ във вр. с чл.219, ал.3 от ГПК на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, „Г.М.Д.“ №* сумата от 26 000 лв., като сумата е предявена частично от общата сума от от 250 000 лв. - обезщетение заплатено от застрахователя за причинени неимуществени вреди по повод на посоченото по- горе ПТП, както и сумата от 2 066,12 лв., представляваща обезщетение заплатено от застрахователя за причинени на ищцата имуществени вреди по повод на посоченото по- горе ПТП, ведно със законната лихва, начиная от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за мораторна лихва за периода 20.04.2024г. до 11.07.2024г.

С посоченото първоинстанционно решение П. Г. П. с ЕГН ********** е осъден още да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“ АД, ЕИК **********,сумата от 1422.65 лева,представляващи сторени деловодни разноски в размер на заплатената ДТ и дължимо юрисконсултско възнаграждение.

С решение №18 от 10.01.2025 г.,постановено по т.д.№300/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, е допусната на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №16 от същата дата,като е допълнено началото на диспозитива на съдебния акт с израза “Осъжда Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.”.Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С определение №280 от 18.02.2025 г.,постановено по т.д.№300/2024 г.

По описа на ОС-Пловдив,е изменено на основание чл.248 от ГПК решение 2

№16 от 10.01.2025 г. в частта за разноските,като е намален поради прекомерност определения от съда размер на дължимото на пълномощника на ищцовата страна адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА на сумата от 9500 лв.Това определение също не е обжалвано и е влязло в сила на 21.03.2025 г.

/както е служебно удостоверено върху самото определение/.

Настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.”АД-гр.С.,с ЕИК **********,подадена чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството Б.

М.,срещу частта на решение №16 от 10.01.2025 г.,постановено по т.д.

№300/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с която дружествотожалбоподател е осъдено да заплати на ищцата Л. Г. К. с ЕГН ********** сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди,причинени й поради смъртта на сина й Г.К.,настъпила вследствие на пътно транспортно произшествие от 25.04.2020 г.В жалбата е изложено становището,че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД и чл.51,ал.2 от ЗЗД/,при допуснати съществени процесуални нарушения и при необоснованост на крайните изводи на съда.Жалбоподателят твърди,че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон,като не е обсъдил и допуснал наведеното в първото открито съдебно заседание,след представяне по делото на НОХД №2392/2023 г. по описа на ОС-Пловдив и ДП №**/2022 г. по описа на сектор “РПТ” при ОД на МВР-П.,възражение за съпричиняване на вредите от Г.Г.К.,изразяващо се в това,че същият съзнателно и свободно е формирал своя избор да се качи при водач на мотоциклет,който няма правоспособност категория “А” за управление на мотоциклета.Според жалбоподателя изводът на ОС-Пловдив за преклузия на възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД,направено в първото ОСЗ /05.11.2024 г./ пред първата инстанция,след изтичане на срока за отговор на исковата молба,е неправилен и в противоречие с практиката на ВКС,тъй като възражението се основава на нови обстоятелства по смисъла на чл.147,ал.1 от ГПК,станали му известни на 01.10.2024 г.,когато са били представени посочените по-горе НОХД и ДП,месец и половина след като жалбоподателят /ответник по първоинстанционното дело/ е депозирал допълнителния отговор на исковата молба.

В жалбата се поддържа твърдението,че пострадалият Г.К. е допринесъл за настъпване на собственото си увреждане,респективно за увеличаване размера на вредата,като се е качил на мотоциклета при своя приятелнеправоспособен водач,без каквато и да е каска и екипировка,но първоинстанционният съд не е отчел в решението това поведение на загиналия и като краен резултат е формирал неправилни изводи по въпроса за приноса на същия.Според жалбоподателя,вещите лица по приетите САТЕ и СМЕ са изяснили,че не могат да бъдат категорични,че е щял да настъпи леталния изход при всички случаи,ако ищеца е бил с каска и екипировка.Т.е. жалбоподателят смята,че в хода на делото не е доказано с категоричност,че дори с използвана предпазна каска и екипировка е щял да загине пострадалия.Поддържа твърдението,че най-тежката травма-черепната,довела 3 директно до леталния изход,е пряко свързана с неизползване на предпазна каска.Смята,че степента на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде минимум 1/2 /50 %/ и съответно на товаче минимум с толкова следва да бъде намалено обезщетението от съда.Твърди още,че съдът не е извършил преценката за намаляване на размера на обезщетението въз основа на достатъчно задълбочена, логически последователна и съответстваща на механизма на травматичните увреждания комплексна преценка за степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия.

В обобщение,жалбоподателят твърди,че въпроса за приноса е неправилно разрешен от първоинстанционния съд,включително в нарушение на практиката на ВКС,позовавайки се в тази насока и на конкретно посочени в жалбата решения на ВКС.

Освен това,в жалбата се поддържа и довода,че по делото не е установено моралните страдания,претърпени от ищцата,да са с изключителен,над обичайния интензитет,както и че не е установено вследствие на претърпяната загуба ищцата да е развила необичайна и особено остра симптоматика на тревожност,извън традиционната картина на скръб в подобна ситуация,за да бъде оправдано заплащането на обезщетение в присъдения от първоинстанционния съд размер.По-подробни съображения в тази насока жалбоподателят развива в т.11 и т.12 от жалбата и въз основа на тях твърди,че присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и не кореспондира на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.Счита още,че при приложението на този принцип съдът не е отчел в достатъчна степен социално-икономическите условия на живот в страната като цяло към момента на настъпване на вредата преди пет години /25.04.2020 г./,макар да е заявил формално,че взема предвид същите.В тази насока подробни доводи се съдържат в т.14 от жалбата.

В обобщение,въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено решение №16 от 10.01.2025 г.,постановено по т.д.№300/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,в уважителната му част,с която дружеството е осъдено да заплати в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди и вместо това иска да се отхвърли изцяло или обезщетението да бъде намалено,като се съобразят обективно данните за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,социално икономическите реалности в страната и съдебната практика по подобни случаи.Също така,жалбоподателят моли да му се присъдят направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

В законния срок от въззиваемата Л. Г. К.,чрез упълномощеното от нея Адвокатско дружество “Т. и партньори” с Булстат *********,представлявано от адв. Г. Т.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че жалбата е неоснователна и е изразено несъгласие с доводите на жалбоподателя,че решението в обжалваната му част е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,както и че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и несъобразен с 4 принципа на справедливостта.Подробни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора и предвид тях е поискано жалбата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.Поискано е да се присъдят на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски.

Третото лице-помагач П. Г. П. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.Явил се е лично в съдебно заседание на 14.05.2025 г.,в което е заявил,че няма становище по жалбата.

Доказателствени искания не са заявени от страните в производството пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.