Решение № 2619 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2619 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330115834 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от В. Д. М. ЕГН **********, срещу „Неткредит“ ООД ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ООД ЕИК 203107568 за признаване за установено, че Договор за паричен заем № ***, сключен между ищеца и ответника „Неткредит“ ООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност че клаузата по т.3.2.1 от раздел ІІІ на Общите условия към договора, установяваща задължение за предоставяне на обезпечение и т.8, част от СЕФ установяваща предоставяне на обезпечение са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и иск за признаване за установено, че Договор за гаранция т ***, сключен между ищеца и ответника „Кредит Гарант БГ“ООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Неткредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 500 лева, при срок на кредита 12 1 месечни вноски, при ГПР 64.47%, общо дължима сума от 648 лева.

В т.3.2.1 от раздел ІІІ на Общите условия към договора било уговорено предоставяне на обезпечение при сключване на договора измежду банкова гаранция или гаранция от небанкова институция или поръчителство. По силата на т. 3.2.4 ищецът следвало да сключи договор за поръчителство.

Възнаграждението, което следвало да се заплати за поръчителя било в размер на 345 лева.

Сочи, че в договора за заем била посочена само абсолютната стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР, не ставало ясно дали в ГПР било включено възнаграждението за поръчителство.Не ставало ясно какво точно се съдържа в годишната лихва в договора за заем и така ищецът не можел да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Налице било заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК., като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъда повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Ответниците били свързани лица. С договора за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което водело до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Включването в договора за кредит на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Относно клаузите на т.3.2.1 от ОУ и т.8 от СЕФ - посочените клаузи водели до нееквивалентност на насрещните престации, съответно до нищожност на клаузите, тъй като с тях се задължавал ищеца да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение било в размер над 70 % от отпусната сума. В тази връзка цитираните клаузи противоречали на добрите нрави. Клаузите били и неравноправни по смисъла на л.143 от ЗЗП. Клаузите били нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Счита договора за поръчителство за нищожен, тъй като накърнявал добрите нрави, тъй като била нееквивалентност на насрещните престации, 2 злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на изгода от кредитора.

Нееквивалентност била на лице, тъй като сумата която се претендирала с договора била 616 лева, над 70 % от сумата по отпуснатия заем от 800 лева.

Заплащала се без ищецът да получи нещо насреща, напротив задължавал се да сключи договор за поръчителство, за да му се отпусне заем. С договора за поръчителство се стигало до нарушаване предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Възнаграждението по договора за поръчителство следвало да се отрази в ГПР, тъй като представлявало разход по кредита..Счита, че договорът за поръчителство е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Същият не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал писмен отговор, с който поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не бил посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и следва да бъде оставена без движение. Не се оспорва сключването на договора за кредит и този за гаранция. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите.

Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от вторият ответник - “Кредит Гарант БГ” ООД. Поддържа, че договорът не е недействителен. Договорът не бил задължителен за сключването на договор за кредит, поради което и възнаграждението по него не следвало да са включва 3 като разход в ГПР. Бил сключен по инициатива на потребителя, който имал право да се откаже от него в 14 дневен срок от сключването, както и едностранно да го прекрати. Спрямо договора за гаранция не намирали приложение разпоредбите на ЗПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 4161 от 31.03.2026 год. съдът е отделил като безспорно, че между ищеца и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е предоставена парична сума в размер от 500 лева, като в ГПР по договора за кредит не е включен като разход възнаграждението по договор за гаранция от ***, сключен между ищеца и “Кредит Гарант БГ” ООД , че между ищеца и “Кредит Гарант БГ” ООД е сключен договор за предоставяне на гаранция от ***, по който е уговорено възнаграждение в размер от 345 лева.

Видно от представения договор за потребителски кредит от *** /л.12-14/ договорът между страните е сключен при ГЛП 50.80% и ГПР 64.47%.

Заемната сума от 500 лева следва да се върне на 12 месечни вноски, всяка от които от по 54 лева, като общо дължимата сума е посочена в размер на 648 лева.

Не е спорно, че между ищеца и ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № *** /л.15,16/, на основание т.3.2.1 и т.3.2.4 от Общите условия към договора за кредит /л.17-21/. Съгласно последните при сключване на договора за потребителски кредит или при предоставяне на заемната сума, кредитополучателят може да предостави на дружеството обезпечение на кредита, което може да бъде: банкова гаранция, издадена от банка; гаранция, издадена от небанкова финансова институция или поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят следва да сключи с дружеството договор за поръчителство по чл.138 ЗЗД, с който се задължава спрямо дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя.

По силата на договора за предоставяне на гаранция се дължало на 4 поръчителя възнаграждение в размер на 345 лева., видно от чл.1, ал.4, т.2 на договора.

По същество на правния спор:

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най- пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че 5 нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в приложението към договора годишен процент на разходите в размер на 64,47 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложени от ищеца съображения в исковата молба. Твърденията са, че уговореното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява разход по кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.