Решение № 407 от 18.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220103848 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от ищеца А. Н. С., ЕГН-********** от гр.Септември, ул. .................................., обл.Пазарджик, срещу Б. С. С., ЕГН-********** от гр. Септември, ул............................., обл.Пазарджик.

Твърди се в исковата молба, че с ответника сключили граждански брак на ................... г., в гр. Септември, съгласно АКТ № 21/................... г. на гр.

Септември, обл. Пазарджик - първи и за двама им. От брака си имат двама сина - С. Б. С.., ЕГН ********** /пълнолетен към настоящия момент/ и С. Б.

С.., ЕГН ********** - непълнолетен.

Твърди се, че след сключване на брака им заживели в къщата на родителите на ответника, в гр. Септември, на ул. ....................., като в тази къща живеели като семейство до датата 05.09.2022 г., когато тя напуснала ответника. Сочи се, че първоначално семейните им отношения били сравнително добри. Съвместно решавали всички въпроси, които касаели брака им. След раждането на по-малкия им син през 2005 г. обаче, ответникът започнал да се държи много лошо с нея, започнал да й посяга физически, започнал да злоупотребява с нея физически, като я насилвал неколкократно.

Настъпил рязък обрат в отношенията им като съпруг и съпруга, тъй като 1 ответникът се оказал човек, който бил непостоянен в брачните отношения, обиждал е, псувал е, но най-страшното за нея били сексуалните посегателства, които ответникът извършвал върху нея през годините. Изключително много се срамувала, не смеела да сподели с никого, но на 04.09.2022 г. вечерта, когато това отново се случило, не знае вече за кой път, тя напуснала ответника, и на 05.09.2022 г. - подала жалба против него за домашно насилие. Било образувано гр.д. № 2835/2022 г. на Районен съд Пазарджик. Получила разпореждане от съда, но тъй като нямала възможност да си наеме адвокат, не можела да се справи сама и не изпълнила разпореждането на съда, поради което делото се прекратило.

Твърди се, че освен физическото унижение, което този човек й причинил, разбрала, че той е снимал и е изпращал снимките на непознати момичета, от което почувствала и огромно психическо унижение, и от тогава - 05.09.2022г. датира и фактическата им раздяла. След като напуснала семейното им жилище, а именно къщата на родителите му, отишла да живее в къщата на нейните родители, които през 2019 г. им прехвърлили първия етаж от тяхната къща, находяща се на ул........................., в гр. Септември. Синовете им останали в семейното жилище, като откакто си е тръгнала се вижда с тях, и въпреки, че С. е пълнолетен и работи, тя е давала пари и на двамата и не е прекъснала контактите си с тях. Блокирала обаче ответника по телефона, той непрекъснато я заплашвал. Имала по двадесет и няколко обаждания на нощ, първоначално я причаквал и на работа. Живее в изключителен стрес, но не желае да живее повече с този човек - това физическо и емоционално унижение повече не може да го понесе.

Ето защо, счита, че бракът между нея и ответника е формален, напълно лишен от съдържание и съществуването му е напълно неоправдано, поради което у нея се пораждал правен интерес от предявяване на иска.

Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и след като докаже, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между нея и ответника - да постанови решение, с което да прекрати същия, без да се произнася относно вината за разстройството на брака. Родителските права върху непълнолетния им син С. Б. С.., ЕГН ********** да се предоставят на ответника, тъй като сина им живее при баща си, в семейното жилище, и не желае да му причинява допълнителен стрес с напускане на 2 жилището, в което е живял досега. Местоживеенето на сина й С. Б. С.., ЕГН ********** да бъде на адрес гр.Септември, ул............................ Не желае да прекъсва контактите със сина си, той може да идва по всяко време при нея, но с оглед изискването на закона - режим на свиждане да бъде всяка трета петък, събота и неделя от месеца, с преспиване, двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните. Може да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетния й син С. Б. С.., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 180 лв. Не претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр.Септември, ул......................, тъй като същото е собственост на родителите на ответника. Моли съда след постановяване на решението, да носи предбрачното си фамилно име - С. Имуществените отношения не желае да са предмет на настоящото дело. Не претендира разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.

С. С., с която сочи, че искът на ищцата е основателен и допустим. Не оспорва фактите и обстоятелствата, така, както са заявени в исковата молба. Не възразява, непълнолетният им син С. Б. С.., да живее при него, както и да упражнява родителските права върху него. Съгласен е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него, както и с режима на свиждане на ищцата със сина им С. и заплащането на месечна издръжка на същия в размера, разписан в исковата молба. Не възразява, ищцата, след постановяването на решението за прекратяване на брака, да носи предбрачното си фамилно име- С. Уредили са имуществените отношения помежду си и същите не са предмет на настоящото дело. Не претендират за издръжка помежду си. Във връзка с гореизложеното, не възразява на споразумение по чл.49. ал.4 от СК, при поемане на разноски по производството, така, както са направени от всяка от страните. Няма да сочи и прилага доказателства и няма доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на ...................г. в гр.Септември, 3 обл.Пазарджик, в подкрепа на което е приложено съответното

Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от

Община

Септември. От брака си съпрузите имат две родени деца – С. Б. С.., ЕГН ********** /пълнолетен към настоящия момент/ и С. Б. С.., ЕГН **********, роден на ..............г. - непълнолетен

, видно от приложените по делото удостоверения за раждане.

От приетите по делото социални доклади, изготвени от ДСПСептември, се установява, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от 05.09.2022г., когато ищцата напуснала семейното жилище. Непълнолетното дете С. Б. С.., ЕГН **********, роден на ..............г. останало в дома на бащата, който полага грижи за него.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана в качеството си на свидетел Й. З. С../майка на ищцата/. От показанията на св.С.се установява ,че съпрузите живеят в условията на фактическа раздяла от 05.09.2022г., , когато ищцата напуснала семейното жилище поради упражняван от ответника тормоз. След фактическата раздяла между родителите, родените от брака деца останали да живеят в дома на своя баща. Ищцата поддържа добри отношения с тях и желае това да продължи и за в бъдеще. Отношенията между съпрузите били влошени до необратимост и нямало възможност същите да заздравят брачната си връзка.

Изложеното от св.С.се потвърждава от обясненията на ищцата С., изслушана от съда на основание чл.59,ал.6 от СК, като същата потвърждава и изложеното от нея в исковата молба. С. изразява съгласието си, роденото от брака непълнолетно дете да остане да живее в дома на своя баща, като декларира желание да поддържа лични отношения с него. Заявява, че към този момент има възможност да заплаща издръжка към установения в страната законов минимум.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за 4 неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.

Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината - съдът не следва да се произнася по този въпрос, тъй като такова искане не е било направено от страните По отношение на родителските права, личните отношения на роденото от брака дете с родителите му и издръжката на детето - от брака си, съпрузите имат две родени деца, като към настоящият момент единствено по-малкото от тях е непълнолетно - С. Б. С.., ЕГН **********, роден на ..............г.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

От приетите по делото доказателства е видно, че С. Б. С.., ЕГН **********, роден на ..............г. живее понастоящем със своя баща в семейно 5 жилище /къща/, находящо се в гр. Септември, ул. „................... обл.

Пазарджик, представляваща собственост на родителите на ответника. Детето се отглежда от своя баща, като базовите потребности са задоволени, жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели, хигиената е на добро ниво. Налице е изградена емоционална връзка между детето и неговите роднини по бащина линия. Ответникът С. заявява желание да се грижи за детето и за в бъдеще , като за него се полагат адекватни на възрастта и нуждите му грижи.

Приетата по делото фактическа обстановка води до извода, че непълнолетното дете се чувства добре в жилището на своя баща, каквото е фактическото положение към настоящия момент, като не са налице предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от съда.

Предвид изложеното, упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете следва да се предостави на ответника С., като непълнолетното дете ще живее заедно с баща си в гр. Септември, ул.

„................... обл. Пазарджик.

По отношение на личните отношения на детето с неговата майка Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над децата да вижда и взима същите поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на децата са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последните в определените дни за контакт. Интересите на децата следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии.