Определение № 19659 от 12.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19659 гр. София, 12.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110121569 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от В. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес по лична карта в гр. София, ул. „...........“ № 21, ап. 2 и със съдебен адрес за получаване на ПРИЗОВКИ И съобщения в гр. София, бул. „........“ № 65, ет.

1. ап. 5„ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК 831609046, представлявано и управлявано от Сашо Петров Чакалски и със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 235, с която са предявен отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК 831609046, че ищеца не дължи сумата от 1991.28 (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева - главница за доставена топлинна енергия през периода месец 02.2009 до месец 04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2011 г. до изплащане на вземането; сумата от 268.73 (двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2009 г. до 13.10.2011 г., сумата от 145.20 (сто четиридесет и пет лева и двадесет стотинки) лева разноски по заповедното производство, включително и следващата се такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца с молба от 18.01.2013 г., ответното дружество е образувало изпълнително дело № 20138580400036 по описа на ч.с.и. Уляна Димоларова, което изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.11.2012 г., издаден в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, по гр.д. № 15968/2011 г„ 81 - ви състав, СРС, както и че ищецът не дължи сумите посочени в издадения в полза на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД изпълнителен лист, тъй като вземането на взискателя е погасено по давност, поради следните факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. № 15968/2011 г, 81 - ви състав, СРС, по което е издаден изпълнителния лист, а именно: Изпълнителното дело е образувано 1 на 18.01.2013 г. по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, към която е представен изпълнителен лист, издаден на основание чл. 416 от ГПК след констатация на съда, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2011 г, издаден по гр.д. № 15968/2011 г., 81 - ви състав, СРС, и решение от 12.06.2012 г. по гр.д. № 199/2012 г, 77 състав, СРС, е влязла в сила и подлежи на изпълнение. По силата на така издадения изпълнителен лист ищеца е осъден да заплати на взискателя следните суми:

-1991.28 (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева - главница за доставена топлинна енергия през периода месец 02.2009 до месец 04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2011 г. до изплащане на вземането;

-268.73 (двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2009 г. до 13.10.2011 г.

-145,20 (сто четиридесет и пет лева и двадесет стотинки) лева - разноски по заповедното производство.Твърди се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят, на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложил изцяло на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.В изпълнение на така дерогираните му права, частният съдебен изпълнител с образуване на изпълнителното дело е разпоредил да бъде извършено цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, като едновременно с това е разпоредил да бъде наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНК“ АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,

„БАНКА ДСК“ ЕАД, „ОБЩИНСКА БАНК“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ТИ БИ АЙ

БАНК“ ЕАД и “СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД.

Твърди се, че по изпълнително дело, освен наложените запори в изброените банки, с постановление за налагане на възбрана от 12.05.2016 г., частния съдебен изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца, който имот се намира в гр.

София, ул. „...........“ № 21. Ищецът сочи, че така извършеното от частния съдебен изпълнително действие, е последното принудително действие, прекъснало давността, по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД, респективно тази по чл. 117 ЗЗД, като от 12.05.2016 г., в продължение на 2 години, не са поискани от взискателя и не са предприемани по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, поради което на 13.05.2018 г., изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.Въпреки настъпилото на 13.05.2018 г. ех lege прекратяване на изпълнителното дело, частния съдебен изпълнител Уляна Димоларова, не е прекратила производството по образуваното пред нея изпълнително дело № 20138580400036.

В молбата , ищецът се позовава на основание т. 10 от Тълкувателно Решение от 26 юни 2015 година на ОСГТК по т.д. № 2/2013 г.,като твърди , че вземането на взискателя по 2 издадения изпълнителен лист е погасено по давност на 13.05.2019 г. на основание чл. 111, б.

”в” от ЗЗД, респективно на 13.05.2021 г. на основание чл. 117 ЗЗД. Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

По изложените съображения, ищецът счита, че давността по посоченото по-горе изпълнително дело не е прекъсвана от 12.05.2016 г., нито по искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, нито с предприемането му от съдебния изпълнител, като посочените действия съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.

Твърди, че последното валидно изпълнително действие е налагането на възбрана от 12.05.2016 г., а погасяването на вземането на взискателя на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е настъпило три години след това действие, а именно на 13.05.2019 г., като на основание чл.

117 ЗЗД погасяване на вземането по давност е настъпило на13.05.2021 г.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствата по делото. Моли да бъде изискано и приложено заверено копие от изпълнително дело № 20138580400036 по описа на по описа на ч.с.и. Уляна Димоларова, per. № 858 в регистъра на КЧСИ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.

Сочи, че по посоченото в ИМ изп.дело , с оглед наложените обезпечителни мерки, ищецът е подал Молба вх. № 11996/06.06.2013г. за разсрочване на задължението с посочен конкретен размер на доброволни вноски. В хода на изпълнителното производство органът по принудително изпълнение е предприемал действия, както с оглед депозирани молби от взискателя с посочени конкретни способи за изпълнение, така и по своя инициатива, въз основа на възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия. Изпълнителни действия са поискани от взискателя чрез подаването на нарочни Молби вх. № 129/07.01.2015г., 69240/29.12.2016г. 6725/28.02.2019г. По повод депозираните молби от ответното дружество и съобразно предоставените правомощия по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ е налагал съответните обезпечителни мерки, както следва: запор на вземания по банкови сметки, открити в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (Запорни съобщения изх. № 38668/17.09.2015г. и 38671/17.09.2015г.). Последващия действия са извършвани през 2016г„ когато е наложена възбрана на недвижим имот (Искане за вписване на възбрана изх. № 23092/12.05.2016г.). Посочва се, че в периода 22.08.2016г. - 18.01.2017г. са постъпвали плащания от длъжника в резултат на проведеното срещу него принудително изпълнение.Позовавайки се на съдебната практика (Решение №3/04.02.2022 по гр.дело 1722/2021 на ВКСIVГО, ГК). Възразява срещу изложеното в исковата молба , че давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги петгодишна, а не както се твърди в исковата молба, а именно че погасителната давност за конкретното вземане е тригодишна. С оглед изложеното, в рамките на приложимия петгодишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело (вх. № 892/18.01.2013г.). В тази връзка следва да се отбележи, че са предприети действия по принудително изпълнение, както по инициатива на съдебния изпълнител, така и по повод депозирани молби от взискателя, съобразно гореизложената хронология. Считам, че нито нормативно, нито по тълкувателен път се прави разграничение между поискани и извършени действия, с оглед прекъсване на давностния срок.

На следващо място, счита че неправилно се явява твърдението, че новата 3 погасителна давност започва да тече от датата на последните валидни действия. Следва да се има предвид, че това твърдение не съобразява обстоятелството, че е образувано тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, по въпроса от кой момент започва да тече новата погасителна давност. В тази връзка, се позовава на възприетото в мотивите към Решение № 77 от 05.01.2024г. по в.гр.д. № 2579/2023г. на СГС, II-А възз. с-в, където се посочва, че в хипотеза на настъпила „перемпция“ обезсилването по право на изпълнителните действия по прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК дело, като законни последици на перемпцията не се отразява на настъпилото по същото дело прекъсване на погасителната давност, съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД. Съобразно актуалната съдебна практика на ВКС по въпроса (напр. решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, IIIг. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IVг. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.), може да се направи обоснован извод, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено в хипотеза на вече настъпила перемпция. Счита, че дори и да е налице перемпция, то, както се посочва и в горецитираните решения, „давност не би могла да тече в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК/'.

Също така, независимо дали горецитираното изпълнително дело е изтекъл двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, т.нар. „перемпция“, това обстоятелство се явява ирелевантно по отношение течението на давностния срок за вземането. В допълнение към изложеното, следва да бъде посочено и възприетото в Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. NQ 1722/2021 г., IVг. о., ГК. Съгласно съдържанието на последното, служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Фактическият му състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по-късно настъпила перемпция.

Позовава се и на това, че извън изложеното следва да се вземе предвид обстоятелството, че при действието на ППВС № 3 от 18.11.1980г. до обявяването му за изгубило сила с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността започва да тече от датата на прекратяване на делото. Относно противоречивата практика по въпроса е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл, дори и да е налице перемпция в процесния случай, давността започва да тече от датата на настъпване на това прекратително основание. При съобразяване с горното и предвид константната съдебна практика, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено в хипотеза на вече настъпила перемпция, то следва, че към датата на предявяване на иска по чл. 439 ГПК (21.04.2022г.) давността за вземането не е изтекла.