Акт от 22.07.2020, Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр.Габрово , 22.07.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година,в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

С.Миланези като разгледа в.ч.гр.д. №260 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания, ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Н. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№706/2020г. ,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 688,08лв. възнаградителна лихва .

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че целта на разпоредбата на чл.10а ЗПК е регулиране на таксите. Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга.В процесни случай е сключен договор за застраховка , принципите по който не са свързани с усвояване и управление на кредита и съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги. Оспорва се извода,че посредством договора за застрахова се цели увеличаване размера на кредита.Позовава се на дадената в ДР на ЗПК дефиниция на ГПР.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираната възнаградителна лихва,както и присъждане на направените разноски в заповедното производство в пълния им размер .

Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане

№2441 от 04.06.2020г. по ч.гр.д.№706/2020г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД срещу М.Б.Б. , в частта му ,с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на договорна лихва в размер на 688,08лв. за периода 25.09.2014г. – 23.05.2015г.

Първоинстанционният съд е приел,че е налице основанието на чл.411,ал.2,т.3 ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за вземането за сумата от 688,08лв.- договорна лихва за процесния период, при годишна лихва за ползване на кредита 212,52%. В мотивите е изложено,че при съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите ,съдът приема,че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава,като се е позовал на практика на СЕС и разпоредбите на чл.19,чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи , намира жалбата за неоснователна.

В подаденото по ч.гр.д.№706/2020г. на ГРС заявление от

„Агенция за събиране на вземания „ЕАД по чл.410 ГПК срещу длъжника М.Б.Б. , в т.9 е посочено като претендирано парично вземане в размер на 688,08лв. – договорна лихва за периода 25.09.2014-23.05.2015г. Изложените в т.12 обстоятелства, обосновават създадено правоотношение по договор за цесия между заявителя и „АЙ Ти Еф Груп”АД и договор за потребителски кредит от

28.05.2014г.между това дружество и длъжника М.Б.Б. . Сумата от 688,08лв. се претендира като дължима на основание т.1.3.2 от договора за потребителски кредит.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит от 28.05.2014г.,сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”АД, като кредитодател и М.Б.Б., като кредитополучател

, за предоставяне на заем от 800лв. със срок на кредита 12м. В т.1.3.2 от договора е уговорена годишна лихва за ползване на сумата по кредита в размер на 212,52% и в т.1.,4 ГПР в размер на 607,56%.

С измененията в чл.411