Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 24.10.2017, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 161/2017
Вид
Решение № 298
Подписан
24.10.2017
В сила
02.02.2018
Състав
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ АНДРЕЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.21, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.211, т.2 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 24.10.2017 г. Димитровград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Димитровградският районен съд .............….........……… колегия в публичното заседание на двадесет и седми септември …........................................................... през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: Андрей Андреев

Съдебни заседатели: .....................................

Членове: при секретаря Т.Д.................…....….............. и в присъствието на прокурора ..................................................………… като разгледа докладваното от съдията А. Андреев

..................……......................... гр. дело № 161 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.).

ИЩЕЦЪТ – Д.Я.Д.

*** твърди, че на 06.11.15 г. сключил с ответното дружество договор за застраховка „Каско“ за л.а. с рег. № ****, за което била издадена полица № 0306Х0161954 от брокер при условията на клауза „П“ от ОУ, валидна в посочен период.

Заплатена била застрахователната премия. В срока на застраховката настъпила щета по автомобила, който бил паркиран на паркинг. Бил извършен оглед на автомобила от представител на застрахователя и образувана щета. Ответното дружество отказало изплащането на застрахователно обезщетение, поради несъответствие между декларирания механизъм на събитието и характера на настъпилите увреждания. Общия размер на щетата възлизал на 1700,75 лева, която сума съответствала на действителния размер на вредите. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1700,75 лева, застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до изплащане. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАД

АРМЕЕЦ“ АД гр.София оспорва изцяло предявеният иск като допустим, но неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството по имуществената застраховка. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение ,при покритие „Пълно Каско“ по см.

ОУ. Посочва, че при извършения оглед на автомобила и в последствие анализ на естеството и разположението на повредите, експертите на дружеството са приели, че повредите не биха могли да настъпят докато автомобила е паркиран, а са настъпили при движение на същия и съприкосновение с твърдо препятствие, както и на различно от посоченото място – налице била хипотезата на изключен риск по т.14.8 ОУ, а именно на са предоставени неверни данни за застрахователните събития. Оспорва настъпването на събитието, механизма на причиняване на увреждането и вредите. При условията на евентуалност твърди, че претенцията е в завишен размер и не съответства на действителните стойности на частите и труда по средни пазарни цени. Предвид годината на производство л.а., същият следвало да се ремонтира в доверен сервиз, при което да се приложат ограниченията за стойност.

Съдът, след като прецени исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На

06.11.2015 г. между ищеца и ответното дружество е сключен застрахователен договор - Комбинирана застрахователна полица № 0306Х01161954 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ за МПС „Хонда CR-V“ с рег.

№ ******, клауза „П“ и застрахователна сума 18 800 лв, при дължима премия 894.88 лева и срок 09.11.2015 г. – 08.11.2016 г.

Клауза

„П“ съгл. т.12 ОУ – пълно каско, при която клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, в т. ч. авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от препятствия по пътното платно, нарушена цялост на пътното покритие и др., както и пълна или частична щета на застрахованото МПС от друго ППС, човек, животно или предмет, докато застрахованото МПС е било паркирано (т.10).

Съгл. т14.8 ОУ – „По тези общи условия не се покриват пълна или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на: заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие.

На

11.10.12016 г. ищецът е подал уведомление-декларация за щета и е посочил, че на 11.10.2016 г. около 13,20 ч. в гр.Димитровград, на паркинг зад бл. № 8 на Бул.4българия“ установил, че автомобила му е блъснат от неизвестно МПС в следствие на което са увредени предната броня, предния и задния леви калници, левите врати, лайсните на калниците и калобраните. Избран е начин за обезщетяване - сервиз посочен от ЗАД „Армеец“ : “Димитър Пенев“ ЕООД.

Приложена е декларация за ПТП на паркинг, както и опис на претенцията от ЗАД „Армеец“. Приложен е доклад по щета № 55116030100350/17.10.2016 г.

С писмо от 12.11.2016 г. ответното дружество е отказало изплащането на застрахователно обезщетение, поради несъответствие между декларирания механизъм на събитие и характера на настъпилите по автомобила увреждания. Посочено е, че след анализ на естеството, тежестта и разположението на констатираните увреждания, експерти на дружество са дали заключение, че повредите са реализирани по време на движение на автомобила и съприкосновението с твърдо препятствие (мантинела и др.), които не биха могли да настъпят докато автомобила е бил паркиран. След възражение отказът за изплащане на обезщетение е бил потвърден.

Свид.

Иван Йовчев установи, че на същата дата ищецът го взел от работа с автомобила си за да отидат на кафе, като паркирали същия зад заведение „Бриз“, отдясно по дължината на пътя. Когато си тръгвали видели, че автомобила бил ожулен, като вратата на водача трудно се отваряла. Ищецът останал да търси съдействието на полицията, а свидетелят си тръгнал.

От показанията на свид. Б.М. се установи, че в представителството дошъл ищеца за да декларира увреждане на автомобила от неизвестно МПС, като от лявата страна на автомобила имало две хоризонтални успоредни линии, на около 60-70 см. височина, от край до край на автомобила.

Огледа бил извършен пред представителството, където свидетелят заснел автомобила.

Свидетелят не успял да установи никакво наличие на боя от друг автомобил. В повечето случаи винаги оставали някакви доказателства, че автомобила е увреден от друго МПС. Свидетелят не е посетил мястото, където е настъпило произшествието.

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на застрахователното обезщетение при спазване на условията в поставените задачи е в размер на 1714,00 лева – изчислен по средни пазарни цени (уточнение от вещото лице в с.з. относно сума за материали и труд в размер на 337 лева, е не 316, както е посочено на стр. 7 от заключението). Описаните увреждания са настъпили само при едно събитие, а не през продължителен период от време. Същите са нанесени в посока от предната към задната част на автомобила. Те са нанесени от неподвижен обект/предмет/ при контакт с направо движещата се „Хонда“. Според експерта наличните увреждания не могат да бъдат нанесени в паркирано състояние, на посоченото от ищеца място на ПТП, защото: сервизната уличка не е прав участък, а има „чупки“ и преминаващо МПС не може да остави успоредни следи по цялата дължина с такава форма и размери и височина от земята, липсват увреждания по автомобила на височина от 725 мм нагоре. Вещото лице посочва, че произшествието не е запазено, не е извършен оглед и няма предоставени снимки от мястото на ПТП, няма констатирани следи и люспи с друг цвят боя от друг автомобил, както и паднали на земята люспи боя и от двата автомобила, което е неизбежно при подобен механизъм на увреждания. Уврежданията са две хоризонтални ивици на височини около 530 мм и 725 мм, нанесени са при успоредно движение на процесната „Хонда“ и пряк контакт с неподвижен обект (предмет) от лявата й страна, който има две заоблени издатини на почти същата височина от земята.

Височините на уврежданията са съпоставими с височината от земята на двете заоблени издатини на мантинела, която е монтирана според изискванията на БДС EN 1317-555 ± 30 мм и 695 ± 30 мм. За механизъм на увреждането се посочва: движение на процесния джип почти праволинейно в близост до твърд неподвижен обект)предмет) от лявата му страна. Напречно на автомобила този обект(предмет) има две заоблени издатини на височина от земята съответно около 530 мм. И около 730 мм. При постепенно опиране(контакт) от лявата страна на движещия се джип се получават остъргвания във вид на две ивици с променяща се широчина до около 10-15 см. и на посочените по-горе височини от земята. Вещото лице заключава, че уврежданията не са нанесени от автомобил, а от твърд неподвижен обект с горното описание.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е изследвал възможността за причиняване на това увреждане, като според него увреждането е съпоставимо с увреждане от мантинела.

При така изложената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, между ищеца и ответното дружество, като застраховател, представляващо покритие „Пълно Каско“ по смисъла на ОУ към застраховката, за периода от 09.11.15 г. до 08.11.16 г. за МПС с рег.

№ ******. Не е спорно и настъпването на застрахователното събитие и увреждане на застрахованото имущество.

За да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, ответното застрахователно дружество е приело, че е налице несъответствие между декларирания механизъм на събитие и характера на настъпилите по автомобила увреждания, като застрахованият имал задължение при настъпване на застрахователно събитие да представи достоверни данни на застрахователя по отношение на обстоятелствата и механизма на неговото осъществяване.

Съгласно чл.211, т.2 КЗ (отм.) застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.

В решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. №

615/2011 г. на ВКС, І т. о., е прието, че приложението на чл.211, т.2 КЗ предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск или със същественото му увеличаване; Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от застрахователя.

В клаузата на т.14.8, включена в раздел ІV „Изключени рискове” на общите условия, е предвидено, че застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. В текста на т.14.8 не е указано изрично от кого следва да изхожда въвеждането на застрахователя в заблуждение, но предвид относителното действие на договора - чл.21, ал.1 ЗЗД, то следва да е осъществено от застраховащия собственик или от негов представител, за което сочат и мотивите в писмения отказ на застрахователя. Макар да е включена в раздел „Изключени рискове” на общите условия, клаузата на т.14.8 обуславя правото на застрахователя на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от насрещно поведение на застрахования, което е несъвместимо с общото изискване на чл.63, ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на задълженията по договора и се намира в причинна връзка с произлязлата от застрахователното събитие вреда. Причинната връзка между поведението на застрахования и настъпването на вредата /дефинирана в т.14 от ОУ като „пълна загуба” или „частична щета”/ е въведена изрично като елемент от съдържанието на т. нар. „изключен риск” по т.14.8 от ОУ.

По делото не се установи такава причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на вредата, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от настъпването на застрахователното събитие.