Определение № 1054 от 01.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. Благоевград, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Ангелина Бисеркова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500868 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Р.”/Б./Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С. *, р-н „Л.“, Е..., бул. „Н. В.” № *, представлявано от А. В. А.Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, чрез пълномощника адв. С. Г., срещу Определение № 700/15.05.2022г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която първоинстационният съд е прекратил производството по делото, по отношение на предявения евентуален осъдителен иск, с правно основание чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, чл. 92 ал.1 от ЗЗД, поради недопустимост за разглеждането му пред съда.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е налице в заявеното основание по предявения главен установителен иск по чл. 422 от ГПК и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

Поддържа се с частната жалба от банката жалбоподател, чрез процесуалния и представител, че с ИМ пред първоинстационния съд е заявено ново обстоятелство- прекратяването на договора за кредит, чрез довеждането волеизявлението на кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост, с връчването на препис от исковата молба по настоящото дело.

Развиват се правни доводи, че се касае за посочване на ново обстоятелство, настъпило след провеждането на производството пред съда по чл. 410 и сл. от ГПК, с което се променя началния период на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, във връзка с исковата претенция на ищеца. В този смисъл поддържа се, че съгласно т. 11б от ТР № 1

4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви пред гражданския съд, в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, чрез предявяване на осъдителен иск за същото вземане, при условията на евентуалност. С частната жалба срещу първоинстанционното определение на РС Благоевград, поддържа се че именно такъв е настоящия казус, поради което първоинстанционният съд дължи произнасяне по предявения осъдителен иск по същество, при условията на евентуалност, а не пракратяването на производството по отношение на същия поради процесуална недопустимост.

Поради изложените съображения, иска се от дружеството жалбоподател, чрез неговия процесуален представител, въззивния съд да отмени определението за прекратяване на делото и да върне същото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, депозиран е писмен отговор на частната жалба от адв. С. Б., като пълномощник на Г. И. Н., ЕГН **********, от с. Б..., ул. „С.“ № *, с който се оспорва частната жалба като неоснователна и се иска от виззивния съд да потвърди обжалваното определение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно.

С отговора на частната жалба са развити съображения, че правилно първоинстанционният съд след като е установил наличието на идентичност между заявените фактически и правни основания със заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство и с исковата молба пред гражданския съд, е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същото вземане на „Р.”/Б./Е..

Поддържа се с отговора на частната жалба, че с т. 11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, допусната е процесуалната възможност за предявяване наред с предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК и на осъдителен иск за същото вземане при условията на евентуалност, но при условия- въвеждането на друго основание на исковата претенция, различно от това заявено пред съда по заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение. Възразява се с писмения отговор, че в настоящия случай с исковата молба пред гражданския съд, с която е предявен иска по чл. 422 от ГПК, не са изложени от ищеца други фактически обстоятелства, поради което не е заявено друго основание във връзка с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същото вземане. И двата иска произтичат от едно и също основани- сключен договор за потребителски кредит, основават се на едни и същи обстоятелства, като и при двата иска ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането.

Възразява се с отговора на частната жалба от адв. Б., че промяната на правната квалификация, заявена за предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, не води до промяната на неговото основание. За стъпва се становището, че при идентичност на основанията на осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност заедно със специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК за същото вземане на кредитора, 2 осъдителния иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. В подкрепа на изложеното становище, с отговора на частната жалба се акцентира пред въззивния съд, че в настоящия казус издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е обезсилена, като същата продължава да е валидно законово основание за изпълнение във връзка със заявената искова претенция, в случай на уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК, което е допълнително основание за недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

С писмения отговор на частната жалба се иска от въззивния съд да остави частната жалба без уважение, като потвърди обжалваното определение на РС Благоевград, с което производството по гр.д. № 548/2022г. по описа на съда е било прекратено поради недопустимост на иска, като правилно и обосновано.

Пред въззивния съд, не се сочат нови доказателства, вън от тези, приложени по първонстанционното дело.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните писмени доказателства по първоинстанционното гражданско дело/ гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград /, че със заявление с вх. № 2035/09.07.2021г. депозирано от пълномощника на „Р.”/Б./Е. пред съда по заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК, е отправено искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника- Г. И. Н., ЕГН **********, от с. Б..., общ. Б., за заплащане на дължимите суми по Договор за потребителски кредит № 1708102215735700 от 16.08.2017г., въз основа на което е образувано ч.г.д. № 1789/2021г. по описа на РС Благоевград. С разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен документ по чл. 417 от ГПК № 322 от 09.07.2021г., съдът е уважил заявлението, като издаданета заповед е за следните суми:

- 10 554.40лв. - неиздължена просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 09.07.2021г. до изплащане на вземането;

- 660.00лв. – договорна лихва за периода от 23.12.2010г. до 29.09.2011г.;

- 519.66лв.- договорна лихва за периода 15.08.2020г.- 20.05.2021г.;

- 168.18лв.- представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирани главници, за периода от 15.09.2020г. до 15.05.2021г.;

- 143.65лв.- представляваща изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, изчислена за периода от 21.05.2021г. до 08.07.2021г. включително;

- 270.89 лв. – платена държавна такса по делото.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК е постъпило редовно възражение от длъжника- Г. И. Н., с което се възразява че не се дължи 3 вземането предмет на издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 1312 от 23.11.2021г. по образуваното гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград, съдът е приел подаденото възражение по чл. 414 от ГПК за редовно, като е указал на заявителя- „Р.”/Б./Е., че в едномесечен срок, може да предяви пред гражданския съд установителен иск за вземането си, след като същото е оспорено от длъжника с редовно възражение по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК.

В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, пред РС Благоевград е депозиран установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „Р.”/Б./Е., срещу длъжника Г. И. Н., за установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен документ по чл. 417 от ГПК № 322 от 09.07.2021г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград.

С предявената искова молба от кредитора „Р.”/Б./Е., срещу длъжника Г. И. Н., наред с предявения специален установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен е при условията на евентуалност и осъдителен иск за същото вземане, срещу същия длъжник, за сумите суми за които срещу Г. И. Н. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен документ по чл. 417 от ГПК № 322 от 09.07.2021г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград.

Видно е от исковата молба, че наред с фактите посочени по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград, във връка със заявлението за издаване на заповед въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, наведено е от ищеца „Р.”/Б./Е. пред гражданския съд и ново фактическо твърдение. Заявява се от ищеца, че с връчване на преписа от ИМ на ответника Г.

И. Н. по реда на чл. 131 от ГПК, кредиторът довежда до знанието на длъжника факта на прекратяването на Договора за потребителски кредит, от който произтича основанието за вземането, с което се навеждат доводи претендираните суми да се считат за изискуеми от момента на получаване на преписа от исковата молба от ответнита по гражданското дело.

Отново се поддържа от ищеца настъпване на предсрочно изискуемост на кредита за непадежиралите към момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК просрочени погасително вноски, но от момента на връчването на препис от ИМ по делото на ответника.

С обжалваното Определение № 700/15.05.2022г. по гр.д. № 548/2022г. по описа на РС Благоевград, първоинстационният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения за разглеждане при условията на евентуалност осъдителен иск. Прието е от състава на районния съд, че предявения осъдителен иск е недопустим поради пълна идентичност на заявеното основание за вземането пред съда по заповедното производство и заявеното основание с исковата молба пред гражданския съд, като разликата е само във вида на търсената защита. Прието е, че липсва промяна и на заявеното основание предявения иск пред съда по заповедното производство и гражданския съд, пред който е предявен за разглеждане иск по чл. 422 от ГПК- настъпване на предсрочна изискуемост на непадежиралите към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК погасителни вноски, поради което предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е бил прекратен, като недопустим поради липса на правен интерес.

4

Изложеното дава основание на въззивния съд за следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за обжалване на атакуваното определение на районния съд и насочена е срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт, като жалбата отговаря на изискванията на чл.

275 ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Съгласно установената съдебна практика, намерила израз в Решение № 139/05.11.2014г., постановено по т.д.№ 57/2012г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, установителният иск по чл. 422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ по чл. 417 ГПК или на заявление по чл. 410 от ГПК, като предметът на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.