Протоколно определение № 7785 от 29.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 7785 гр. София, 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. ВасилЕ.

Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100111512 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Е. П. М. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ П. М. М. - редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Г.., с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. Р. К. – редовно призован, се явява.

СТРАНИТЕ(поотделно): Да се даде ход на делото.

АДВ. Г..: Във връзка с изявлението за даване ход на делото бих искала да заявя, че поддържам искането си за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност спиране, което сме изразили в становището си от м. февруари 2025г. и във връзка с определението на ВКС в производството по чл.

303 ГПК, моля съдът да вземе предвид, че в производството е установено, че това не е новооткрито обстоятелство.

ИЩЦАТА М.: Цитираното определение касае акт, който не е влязъл в сила, поради което моля да оставите без уважение искането за прекратяване на производството, тъй като производството пред ВКС е прекратено, но аз съм внесла частна жалба срещу прекратителното определение, от 10.09.2025г. имаше указания да си внеса държавна такса, което аз съм направила и имаше разпореждане препис от частната жалба да се изпрати на насрещната страна.

Искам да направя доказателствено искане по отношение на факта, че към 25.10.2018г., след като разпитаме свидетелят, в зависимост от отговорите, които даде той, ще моля да бъде допуснат още един свидетел в режим на призоваване.

АДВ. Г..: Само да припомня на съда, че се касае се за дело, което е абсолютно идентично, за дело, което има сила на присъдено нещо, става 1 въпрос за гр. дело № 3653, което с със същия характер. Моля да вземете предвид всички изложени в наши становища от м. февруари доводи по отношение на прекратяване, а при условията на евентуалност спиране на настоящото дело, включително и да се изчака в производството пред ВКС да влезе в сила определението.

ИЩЦАТА М.: Моля да имате предвид, че съдебният акт, с който страната се е сдобила е в нарушение на чл. 3 ГПК. Същият противоречи на добрите нрави, поради което се явява нищожен.

Съдът намира, че следва при произнасяне по хода на делото да вземе отношение и по искането поддържано от ответника с отговора на исковата молба и направено в предходно съдебно заседание, с което се иска прекратяване на производството, поради наличието на формирана сила на присъдено нещо, на основание чл. 130 ГПК.

Съдът служебно се е запознал с определение № 2583/21.05.2025г. по гр.д. № 1240/2025г. на ІІ г. о. на ВКС. Не е налице основание за спиране на настоящото производство до приключване на производството по чл. 303 ГПК, като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, в който смисъл и определение по ч. гр. д. № 1335/2013г. на ІІІ г. о. на ВКС. Ето защо, доколкото при евентуално даване ход на делото в днешното съдебно заседание и изслушване на допуснатия до разпит свидетел е възможно да се даде ход по съществото на спора, то съдът следва да се произнесе по искането за прекратяване на производството, като следва да съобрази наличието на влязло в сила съдебно решение, доколкото към момента липсва уважена молба по чл.

303 ГПК за отмяната му.

С решение по гр. д. № 3653/2019 г. на СГС, влязло в законна сила на 26.08.2024г., е признато за установено, че П. М. М. е собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 14, с идентификатор ***, както и отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение от Е. П. М. на основание чл. 537, ал.2 ГПК.

Следва да се посочи, че по посоченото производство въззивното решение е постановено след разглеждане на делото в о. с. з. на 23.04.2023г., в което е даден ход на делото по същество, т.е. съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило на 23.04.2023г.

По настоящото производство е предявен иск по чл. 108 ЗС от ответника по предходното Е. П. М. срещу ищеца по предходното производство П. М. М. във връзка със същия недвижим имот, няма спор между страните, че е налице субективен идентитет, както и няма спор, че в настоящото производство ищцата се позовава на факти и обстоятелства настъпили преди приключване на съдебното дирене по предходното производство. Без значение в този смисъл е молбата-уточнение от 23.04.2025г. и дали ищцата се позовава на целия посочен период от 15.10.1994г. до 25.10.2018г. или се твърди процесният период на давностно владение да е 15.10.1994г.-16.10.2004г. И в двата случая 2 съдът намира, че се касае за установяване на факти и обстоятелства, настъпили преди приключване на съдебното дирене по предходното производство.

Решението по гр. д. № 3653/2019 г. на СГС не е отменено, към настоящия момент, същото е влязло в сила и се ползва със сила на присъдено нещо. При предявен положителен иск претендиращия спорното материално право не е длъжен да изчерпи основанията, от които го извежда. Различно е положението на отричащия спорното правото, както при положителен, така и при отрицателен иск, той е задължен да изчерпи всички свои възражения, които се основават на факти възникнали до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Непредявените възражения се преклудират от силата на присъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени. Преклудирането на непредявените възражения се основава на възможността те да бъдат предявени в процеса и процесуалното пропускане на отричащия спорното право. Възраженията на отричащия спорното право при положителен иск се преклудират последователно, тези които се отнасят до факти възникнали до изтичане срока за отговор на исковата молба с изтичането на този срок тези, които се основават на настъпили по-късно факти, с приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция.

Силата на присъдено нещо, с което е уважен положителен установителен иск за собственост преклудира всички възражения срещу съществуването на признатото право на собственост, които се основават на факти и обстоятелства, възникнали до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Поради това и спорът за собствеността на процесния имот между страните е разрешен с влязлото в сила решение, което е валидно и допустимо с оглед формираната воля на съда, като към приключването на предходния спор са преклудирани всички настъпили до тогава факти и обстоятелства /т. е. до м.04.2023 г./, на които в предявената по настоящето дело искова молба ищецът обосновава претендираното от него право на собственост – давностно владение върху процесния имот. Въпросът за принадлежността на правото на собственост не може да бъде пререшаван, освен ако след приключване на устните състезания по предходното дело не са настъпили нови факти и обстоятелства имащи значение за спорното право, каквито и в исковата молба, и в множеството уточнителни молби не се релевират от ищеца в настоящото производство– в подобен смисъл и решение по гр. д. № 5489/2015г. на ІІ г. о. на ВКС.

Ето защо, съдът намира производството за недопустимо, не следва да се дава ход на делото, като производството следва да се прекрати.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11512/2023г. по предявен иск от Е. П. М. срещу П. М. М. с правно основание чл. 108 ЗС относно самостоятелен обект сграда с идентификатор

***, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, бул. ****, в сграда № 1 с площ от 53.24 кв.м. заедно с прилежащото му зимнищно помещение с площ от 4,64кв.м., заедно с прилежащото му таванско помещение от 8.40 кв.м., заедно с 4.54 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от днес с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

ИЩЦАТА М.: Номера на делото пред ВКС е 1240/2025г. на ІІ-ро ГО, в момента няма влязъл в сила съдебен акт, с който производството се прекратява, тъй като същият е обжалван пред друг състав на ВКС.

Много държа да се запише нещо в протокола като гражданка и съм категорична в това нещо е, че никой в Република България не следва да се обогатява неоснователно при брачно правоотношение, като затаява от съда съществени факти значими за изхода на спора, веднъж, втори път направено от ответника. Смятам, че съдът по никакъв начин не следва да толерира подобно поведение и при извършване на проверка във връзка със служебните правоотношения следва такъв акт автоматично да бъде провъзгласен за нищожен, поради противоречие на морала и добрите нрави.

Считам, че в днешното съдебно заседание няма основание за прекратяване на делото дотолкова, доколкото изложеното в определението, с което се снабди ответната страна отново е постигнато в резултата на заблуждаване на съда, изложила съм съображения за това в частната жалба.

Моля да имате предвид, че това определение е постановено от един от членовете на състава, а именно с-я Р.Я.. Същият член на състава преди години е конституирал в случая ответника за собственик. Т.е. получава се една такава ситуация, в която съдия следва да ревизира собственото си решение, което не е направено, а просто е казано, че се прекратява производството.

В отговора на подадената отмяна ответника отново е нарушил чл. 3 ГПК и е навел твърдения, които не отговарят на истината. Осем години водя дела, става дума за имот, който е моя лична собственост. При цялото ми уважение към българския съд, аз уважавам съдилищата, четох право, достатъчно. Не може при положение, че човекът е бил във фактическа раздяла с майка ми към момента, когато тя е закупила имота, той да е собственик, той не е собственик, за него в нито един момент не е възникнало право на собственост – факт, факт.

В случая това, което аз съм направила и моля в момента да отмените прекратителното определение, което направихте, докато изчакаме все пак какво ще е решението на ВКС, защото действително частната жалба е действително основателна. Още нещо, което следва да имате предвид, че съда 4 се е произнесъл по новопостъпили доказателства, но това ще го реши ВКС, а в отговора на молбата ответната страна е представила доказателства, които не се съдържат в хода на делото и определението е постановено в закрито съдебно заседание, аз не съм имала възможност да се запозная с тези неща. Така, че, дали частната ми жалба е основателна или не, ще се произнесе ВКС.

Ответната страна продължава през тези 8 години да действат, като затаяват факти, както казаха има прекратително определение, но те много добре знаят, че не е влязло в сила, пред Вас не казаха, че има подадена жалба, възможно е вече даже да са я получили, тъй като имат електронен достъп за дела и получават всичко, защото когато аз направих справка ми казаха, че на 10.09.2025г. частната жалба им е изпратена. Ето по този начин, чрез затаяване те се сдобиват с актове, това е истината. № 12457/02.07.2025г. е входящият номер на частната жалба пред ВКС.

С оглед на всичко това, което казах до момента, моля уважаемият съд да отмени прекратителното определение, защото иначе ще отидем на Апелативен съд, ще се връщаме, ще отидем на ВКС, излишно е делото да се разтакава, така или иначе те са получили. ВКС след като се произнесе, ако се произнесе за недопустимост, тогава няма какво да направя, но в случай, че бъде върнато делото, следва то да се разгледа. Моля да уважите така направеното искане.

Съдът намира, че е взел отношение по допустимостта на производството. Прекратителният акт е неотменим на основание чл. 253 ГПК, указано е на ищцовата страна в какъв срок, с частна жалба може да поиска отмяна на прекратителното определение пред Апелативен съд София.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото служебно изготвеното копие от невлязло в сила определение по гр.д. № 1240/2025г. на ВКС.

След изготвяне ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола на ищцовата страна при поискване.