Решение № 350 от 28.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Враца, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420100051 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. В. И., ЕГН **********, чрез адв. М. Д., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 644,11 лева – главница, представляваща неизплатен заем по Договор за кредит № PLUS-01059765/11.07.2007 г., сумата от 188,13 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2008 г. до 16.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното й изплащане, и 125 лева – разноски, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 19.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 605/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за процесните суми, въз основа на който на 02.08.2011 г. от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изп. д. при ЧСИ Валери Йотов. Сочи, че по това дело последното изпълнително действие е извършено на 14.03.2014 г. и на 17.09.2020 г. изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ Йотов на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Заявява, че на 27.03.2023 г. цесионерът – ответното дружество образува въз основа на същия изпълнителен лист изп. д. № 605/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова. Ищецът счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по 1 давност.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 19.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 605/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Сочи, че на 06.11.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищецът е сключен Договор за кредит № PLUS-01059765/11.07.2007 г.

Не оспорва, че по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на РС – Враца е издаден изпълнителен лист от 19.04.2011 г., въз основа на който е образувано изп. д. № 798/2011 г. по описа на ЧСИ Йотов. С молбата за образуване са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 18.09.2011 г. е връчена покана за доброволно изпълнение.

Сочи, че до 25.06.2015 г. давност не е текла и такава е започнала да тече на 26.06.2015 г. Заявява, че след тази дата има извършени множество изпълнителни действия по изпълнителното дело, които прекъсват давността.

Заявява, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по процесния договор за прехвърлени в полза на ответното дружество, което с оглед даденото му от цедента пълномощно уведомил ищеца за цесията.

Сочи, че по изп. д. № 798/2011 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател, което също прекъсва давността. Със същата са поискани насрочване на опис на движими вещи и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. НА 06.07.2018 г. е изпратена молба за насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

На следващо място сочи, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла съгласно ЗМДВИП.

Заявява, че през 2020 г. изп. д. № 798/2011 г. е прехвърлено към ЧСИ Цветозар Найденов, тъй като ЧСИ Йотов е загубил правоспособност. Твърди, че за периода от 06.07.2018 г. до 03.07.2020 г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне давността, тъй като служебният архив на ЧСИ Йотов е бил запечатан на 15.05.2019 г., а предаването му на ЧСИ Найденов е извършено на 03.07.2020 г. На 28.10.2020 г. дружеството е уведомено, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

2

На 27.03.2023 г. е образувано изп. д. № 605/2023 г. по описа на ЧСИ Цонкова, като с молбата за образуване ответното дружество е поискало насрочване на опис на движими вещи и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С призовка до ищеца, е насрочен опис на движими вещи на 26.06.2023 г.

На 25.10.2024 г. е депозирана молба за извършване на справка в БНБ и налагане на запор върху открити банкови сметки, както и насрочване на дата за опис на движими вещи.

Счита, че давността за вземанията по изпълнителния лист не е изтекла, за което излага подробни правни съображения и цитира обилна съдебна практика. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от изпълнителен лист от 19.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ищецът И. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: 644,11 лева – главница, представляваща неизплатен заем по Договор за кредит № PLUS-01059765/11.06.2007 г., сумата от 188,13 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2008 г. до 16.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното й изплащане, и 125 лева – разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 510/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, като от архивираното дело се пазят единствено заповедта за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 19.04.2011 г., в което е посочено, че заповедта е връчена на длъжника на 11.03.2011 г.

Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 798/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Не се спори, че вземанията по изпълнителния лист са цедирани в полза на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, което се установява и от представения от ответника Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и извлечение от Приложение № 1 към него. Видно от известие за доставяне от 06.07.2015 г., ищецът е уведомен за извършената цесия на 13.07.2015 г.

С молба вх. № 12869/27.03.2023 г. въз основан на същия изпълнителен лист е образувано изп. д № 605/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. С молбата са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия съобразно резултата от справките. С молба от 25.10.2024 г. е поискано извършване на справка за банкови сметки и тяхното запориране, както и насрочване на опис на 3 движими вещи.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:

644,11 лева – главница, представляваща неизплатен заем по Договор за кредит № PLUS-01059765/11.07.2007 г., сумата от 188,13 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2008 г. до 16.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното й изплащане, и 125 лева – разноски, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 19.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 764/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 605/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 19.04.2011 г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Следователно в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно 4 възраженията си за прекъсване на погасителната давност – че след началния момент на погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства и за какъв период от време давността е била спряна.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение /например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г.о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т.о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други/.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая предвид изминалия дълъг период от време от образуване на ч. гр. д.

№ 764/2011 г., същото е унищожено, като се пазят единствено заповедта за изпълнение от 18.02.2011 г. и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 19.04.2011 г., в което е посочено, че заповедта е връчена на длъжника на 11.03.2011 г., и след изтичането на двуседмичния срок заповедта за изпълнение е влязла в законна сила – 26.03.2011 г., от която дата е започнала да тече 5 годишна погасителна давност за вземанията.

Между страните не е налице спор, че на 02.08.2011 г. е образувано изп. д. № 798/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов.

На първо място, доколкото изп. д. № 798/2011 г. е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземанията не е текла до 26.06.2015 г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Налице са и двете изискуеми съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК, предпоставки – направено пред надлежен орган волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е било висящо.