Решение № 13316 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13316 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110136665 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД срещу сдружение „...“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3914,39 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в периода от 14.07.2023 г. до 11.04.2025 г., вследствие от неоснователно наложено обезпечение чрез запор на сумата от 16 445,05 лв., съгласно издадена в полза на ответника обезпечителна заповед в хода на т.д. № .. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав. Ищецът твърди, че с Определение № 2210/30.06.2023 г. по т.д. № .. по описа на СГС, ТО, VI-12 с-в, било допуснато обезпечение на предявения от сдружение „...“ срещу „..“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане за плащане на сумата от 16 445,05 лв. по Споразумение от 05.08.2020 г. за отстъпване на права по договор от 22.11.2018 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството до размера на претенцията.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 894 при КЧСИ, в хода на което бил наложен запор върху банковите сметки на дружеството. С влязло в 1 сила Решение № 190/07.04.2025 г. по в.т.д. № .. по описа на САС, било отменено Решение № 1073/26.07.2024 г., постановено по т.д. № .. по описа на СГС, като обезпеченият иск бил отхвърлен изцяло. В тази връзка, било прекратено и изпълнително дело № .., считано от 11.04.2025 г., като сумата от 16 445,04 лв. била върната на дружеството. Ищецът твърди, че в периода от 14.07.2023 г. до 11.04.2025 г. бил лишен от възможността да използва сумата от 16 445,04 лв., поради което му били причинени вреди. Счита, че вследствие от наложеното обезпечение е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, за сумата в размер на 3914,39 лв., представляваща законната лихва за забава, начислена върху сумата от 16 445,04 лв. за периода от 14.07.2023 г. до 11.04.2025 г. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за сумата от 3914,39 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от неоснователно наложеното обезпечение по т.д. № .. по описа на СГС, ТО, VI-12 с-в, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в претендирания размер, които да са последица от наложеното обезпечение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в периода от 14.07.2023 г. до 11.04.2025 г., вследствие от неоснователно наложено обезпечение чрез запор на сума, като обезпечения иск бил отхвърлен.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните с определение от 26.02.2026г. са били отделени обстоятелствата че с Определение № 2210/30.06.2023 г. по т.д. № .. по описа на СГС, ТО, VI-12 с-в, съдът е допуснал обезпечение на предявения от сдружение „...“ срещу „..“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане за плащане на сумата от 16 445,05 лв. по Споразумение от 05.08.2020 г. за отстъпване на права по договор от 2

22.11.2018 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството до размера на претенцията, с влязло в сила Решение № 190/07.04.2025 г. по в.т.д. № .. по описа на САС, било отменено Решение № 1073/26.07.2024 г., постановено по т.д. № .. по описа на СГС, като обезпеченият иск бил отхвърлен изцяло, изпълнително дело № .. било прекратено, считано от 11.04.2025 г., като сумата от 16 445,04 лв. била върната на дружеството.

Съдът намира, че са налице основанията по чл. 403, ал. 1 ГПК вр. с чл.

45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение. С решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, II т. о., по правния въпрос – "съизмерима ли е вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК със законната лихва върху внесената като обезпечение сума" - е прието, че вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. Посочено е, че при материално неоправдано обезпечение е налице понесена имуществена вреда от ищеца по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК под формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху дадената в залог сума за периода на задържането й.

Аргумент в подкрепа на това е въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по-висок размер, който подлежи на пълно доказване.

Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца имуществени вреди. Прието е за безспорно между страните и се установява от представените по делото Определение № 2210/30.06.2023 г. по т.д. № .. по описа на СГС, ТО, VI-12 с-в и Решение № 190/07.04.2025 г. по в.т.д. № .. по описа на САС, че по искане на ответника в настоящото производство бил наложен запор върху сумата от 16 445,05 лв по сметка на ищеца за обезпечаване на претендирано от него вземане, искът за което след това бил отхвърлен с влязло в сила решение. От представено запорно съобщение на ЧСИ Ивета Луис Ернандес се установява, че запорът въз основа на издадената в полза на ответника обезпечителна заповед е наложен на 14.07.2023г., а от 3 постановление по изп.д. №20238940400591 на същото ЧСИ се установява, че делото е прекратено на 11.04.2025г., с което са отпаднали взетите по него мерки и сумата е била освободена. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.

Установената практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за имуществени вреди във връзка с неоправдано наложено обезпечение, обезщетението е в размер на законната лихва върху внесената сума, като се прави аналогия с дължимото обезщетение по ЗОДОВ при внесена гаранция по незаконно обвинение за извършване на престъпление. / В този смисъл Решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, II т. о.;

Определение № 50719 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 622/2022 г., III г. о., ГК; Решение № 281 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК/.

С оглед изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен. Съдът е извършил изчисление на законната лихва върху сумата от 16 445,05 лева за периода 14.07.2023 г. до 11.04.2025г., доколкото именно за този период ищецът е бил лишен от възможността да ползва сумата по предназначение, като същата съответства на исковата претенция от 3914,39 лева/2001,40 евро.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 156,88 лева държавна такса и 700 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 856,88 лева/438,12 евро.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД Сдружение „...“, ЕИК.., с адрес на управление гр. София, ул. .. да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., с адрес на управление гр. Варна, .., сумата от 3914,39 лева/2001,40 евро, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, под 4 формата на пропуснати ползи, в периода от 14.07.2023 г. до 11.04.2025 г., вследствие от неоснователно наложено обезпечение чрез запор на сумата от 16 445,05 лв., съгласно издадена в полза на ответника обезпечителна заповед в хода на т.д. № .. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, обезпеченият иск с която е отхвърлен с влязло в сила Решение № 190/07.04.2025 г. по в.т.д. № .. по описа на САС, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 856,88 лева/438,12 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5