Определение № 21317 от 07.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21317 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506252 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№34437/04.02.2026г., подадена от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“, с ЕИК 205407678, чрез процесуален представител адв.В. К., с надлежно учредена представителна власт, срещу определение рег.№2058 от закрито съдебно заседание на 16.01.2026г., постановено по гр.дело №14506/2025г. по описа на СРС, Г.О., 148-ми състав, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СРС и на основание чл.119, ал.4, вр.чл.105 ГПК е изпратено делото по подсъдност на РС – Димитровград.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че е налице приложимост на специалната подсъдност по чл.108, ал.2 ГПК, доколкото искът е предявен срещу държавно учреждение. В тази връзка се поддържа, че ответникът по иска е държавно предприятие, което е юридическо лице със седалище гр.София и има характер на държавно учреждение, доколкото е създадено със закон за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата в изпълнителната власт и основният източник на приходи е държавното финансиране. Излага се, че правоотношението между страните, съгласно представеният по делото договор за предоставяне на юридически, финансови и данъчни консултации от 01.02.2021г., сключен в гр.София, е възникнало в гр.София, поради което следва да се приеме, че местно компетентен да разгледа предявеният иск е СРС. Поддържа се още, че СРС е местно компетентен да разгледа делото и съгласно разпоредбата на чл.108, aл.1, изр.1 ГПК, доколкото седалището на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ е в гр.София. Излага се, че спорът е преюдициален по отношение на други висящи съдебни дела между страните, образувани пред PC – Димитровград, които поради направено възражение за местна компетентност са прекратени и са препратени на СРС за продължаване на 1 съдопроизводствениге действия. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по подадената частна жалба - ответник в исковото производство Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М., в срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на подадената частна жалба. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК е приложима единствено при искове, предявени срещу държавата и държавни учреждения, а в конкретния случай жалбоподателят - ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ е ищец в исковото производство. В тази връзка се твърди, че за спора са ирелевантни седалището на жалбоподателя, както и мястото на сключване на договора между страните за предоставяне на юридически, финансови и данъчни консултации от 01.02.2021г.

Поддържа се, че обстоятелството, че са налице други дела между страните, които са изпратени по компетентност от PC – Димитровград на СРС, не създава обвързваща сила за съда по настоящото дело, доколкото съгласно чл.118, ал.1 ГПК, всеки съд е длъжен сам да прецени своята компетентност. Посочва се, че цитираните от жалбоподателя в частната жалба съдебни дела между страните са образувани по предявени искове от Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М., срещу ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Пред СГС е образувано т.дело №301/2025г. по описа на Т.О., VI-16 състав, по искова молба вх.№18108/13.02.2025г., подадена от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“, с ЕИК 205407678, с която са предявени срещу Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М., при условията на обективно кумулативно съединяване искове за установяване недължимост на адвокатски възнаграждения, определени по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв. с решения по т.11 от Протокол №2 от 20.01.2025г. на Съвета на Адвокатска колегия – Хасково. С определение рег.№675 от закрито съдебно заседание на 14.02.2025г. е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СГС и на основание чл.118, ал.2, вр. с чл.103 и чл. 104, т.4 ГПК е изпратено делото по подсъдност на СРС.

Пред СРС е образувано гр.дело №14506/2025г. по описа на СРС, Г.О., 148-ми състав. С отговора на исковата молба вх.№180557/23.05.2025г., ответникът – Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М., на основание чл.119, ал.4 ГПК е направил възражение за неподсъдност на делото. Посочва се, че седалището на Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М., към датата на депозиране на исковата молба е в гр.Димитровград, поради което местно компетентен да разгледа повдигнатия от ищеца спор е РС – Димитровград.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение рег.№2058 от закрито съдебно заседание на 16.01.2026г., постановено по гр.дело №14506/2025г. по описа на СРС, Г.О., 148-ми състав, е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СРС и на основание чл.119, ал.4, вр.чл.105 ГПК е изпратено делото по подсъдност на РС – Димитровград. В мотивите е прието, че от представените по делото справка от регистър Булстат от 04.05.2025г. и решение №1 от 2 закрито съдебно заседание на 28.11.2024г., постановено по ф.дело №1/2024г. по описа на ОС – Хасково, V-състав, както и след извършена от съда служебна справка, се установява обстоятелството, че Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М., е със седалище и адрес на управление: гр.****, предвид на което и на основание чл.119, ал.4, вр.чл.105 ГПК, с оглед направеното от ответника в отговора на исковата молба на основание чл.119, ал.4, вр.чл.105 ГПК възражение за местна подсъдност на делото, спорът е подсъден на РС – Димитровград, който се явява компетентният съд да разгледа делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно практиката на ВКС, разпоредбата на чл.105 ГПК установява общата местна подсъдност на гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които установяват местна подсъдност, различна от тази по чл.105 ГПК, са специални по отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии за това. Такава специална разпоредба е и тази на чл.108, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК, съгласно която, к о г а т о ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, за спазването на тази специална /особена/ местна подсъдност по чл.108, ал.2 ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото заседание /доказателства за местовъзникването на спорното правоотношение могат да бъдат събрани и след това/.

Поради това, ако с иска е бил сезиран съдът по седалището на ответното държавно учреждение и ако до приключване на първото по делото заседание се повдигне въпросът за местната подсъдност на делото и се установи, че спорното правоотношение между страните е възникнало в друг съдебен район, съдът е задължен да спази особената местна подсъдност по чл.108, ал.2, изр.1 ГПК и служебно следва да изпрати делото на компетентния съд – чл.118, ал.2, във вр. с чл.119, ал.3 ГПК /в този смисъл определение №60337 от 29.10.2021г. на ВКС по ч.гр.дело №3912/2021г., Г.К., IV Г.О., определение №620 от 22.07.2021г. на ВКС по ч.гр.дело №2699/2021г., Г.К., III Г.О., определение №544 от 16.12.2019г. на ВКС по ч.гр.дело №4613/2019г., Г.К., III Г.О./.

В случая, предмет на разглеждане в исковото производство по гр.дело №14506/2025г. по описа на СРС, Г.О., 148-ми състав, са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от жалбоподателя – от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНОПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“, с ЕИК 205407678, срещу Еднолично адвокатско дружество „К. М.“, представлявано от адв.К. М.. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в случая са неприложими правилата, уреждащи специалната местна подсъдност по чл.108, ал.2, изр.1 ГПК, доколкото ответник по иска не е държавата, нито държавно учреждение, включително поделение и клон на последните, а 3 еднолично адвокатско дружество, което съгласно чл.75а, вр. с чл.57, ал.1, изр.2 ЗАдв. е юридическо лице /ЮЛ/. Следователно, досежно повдигнатия от ищеца правен спор, са приложими правилата, уреждащи общата местна подсъдност по чл.105, вр. с чл.108, ал.1, изр.1 ГПК, която се определя по седалището на ответника – ЮЛ. Съобразно нормата на чл.119, ал.4 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.105, вр. с чл.108, ал.1, изр.1 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, какъвто е и конкретният случай. Въззивният съд приема, че правилно и в съответствие със законовите разпоредби, първоинстанционният съд, след извършената служебна справка в информационна система „Апис“ и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – справка от регистър Булстат от 04.05.2025г. и решение №1 от закрито съдебно заседание на 28.11.2024г., постановено по ф.дело №1/2024г. по описа на ОС – Хасково, V-състав, е установил, че към датата на подаване на исковата молба /13.02.2025г./ регистрираното седалище на ответника е в град Димитровград и с оглед правомощията си по чл.118 ГПК е прекратил делото и го е изпратил на надлежния съд – РС – Димитровград.

Само за пълнота настоящият съдебен състав намира да посочи, че съдебните актове, постановени по други висящи производства между страните, с които делата са изпратени по компетентност от РС – Димитровград на СРС, не са обвързващи за съда.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В тази връзка наведените в жалбата доводи за наличие на преюдициалност са изцяло ирелевантни за настоящото производство, което има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността на спора.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски се явява основателна, но доколкото същият не е представил доказателства за реално направени разноски в настоящото производство, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№34437/04.02.2026г., подадена от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“, с ЕИК 205407678, чрез процесуален представител адв.В. К., с надлежно учредена представителна власт, срещу определение рег.№2058 от закрито съдебно заседание на 16.01.2026г., постановено по гр.дело №14506/2025г. по описа на СРС, Г.О., 148-ми състав, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СРС и на основание чл.119, ал.4, вр.чл.105 ГПК е изпратено делото по подсъдност на РС – Димитровград.