Определение № 2176 от 06.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2176 гр. Варна, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. С. мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Н. Св. С. Въззивно частно гражданско дело № 20233100501026 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК...................., срещу Определение №563/13.01.2023г. по гр. дело №339/2023г . на ВРС, 26-ти с-в, в частта с което допуснато обезпечение на бъдещия иск на П. К. П., ЕГН**********, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, за осъждане на „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК...................., за сума до 70 000лв. при размер на иска от 120 000лв, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причнени от трудова злополука, настъпила на 16.12.2022г. в гр. Варна, чрез налагането на обезпечителна мярка: запор на вземанията на „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК...................., от сметките му в следните банки:

„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „УниКредит Булбанк” АД, „Банка ДСК” ЕАД, „Обединена българска банка” АД, „Юробанк България” АД, „Алианц Банк България” АД, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Българо[1]американска кредитна банка” АД, „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, „Търговска банка Д” АД, „Токуда Банк” АД, „Инвестбанк” АД, „Централна кооперативна бака” АД, „Общинска банка” АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет банк“ АД, „Тексим Банк” АД, „ИНГ банк Н.В. – клон София“, „Ситибанк Европа АД – клон България“ КЧТ, „БНП Париба С.А.”, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, „Те[1]Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – клон София“, „Ишбанк ГмбХ“ – клон София и „Варенголд Банк АГ“ – клон София, чрез последователно преминаване от сметка в сметка, до достигане на размера на обезпечения интерес от 70 000лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен 1 акт в обжалваната му част. Твърди се, че за молителя лиспва обезпечителна нужда,тъй като на осн. Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за трудова злополука, работодателят „Ю. т.“ ЕООД е застраховало ищеца П. П. в „Групама застраховане“ ЕАД за риска „трудова злополука“, с действие на полицата и към произшествието, поради което служителят може да получи обезщетение и от застрахователя. На второ място сред запорираните сметки е и левова такава, открита на 24.11.2021г. в „Банка ДСК“ АД, по която банката предоставяла на „Ю. т.“ ЕООД кредит – овърдрафт за покриване на недостига на средства при обслужване на текущи плащания, като „Ковид-19“ мярка, а съдлъжници по кредита били две физически лица. Така със запора на сметката се увреждали недопустимо както съдлъжниците, така и кредиторите на „Ю. т.“ ЕООД; затруднявала се и дейността му в т.порта. Отделно средствата по сметката били на банката, не на ответника. Към това дейността на дружеството-ответник се затруднявала и от запора на суми по две дебитни карти, защото така шофьорите на камиони не можели да заплащат чрез тях необходимите за дейността им разходи или такси. По този начин запорът на левовата сметка №............................ бил неадекватна спрямо иска мярка. На следващо място следвало служителят да представи гаранция за обезпечението, с оглед големия размер на бъдещия иск, който размер бил и необоснован и прекомерен. Като цяло запорът се счита неправилно допуснат, тъй като ще затрудни разплащанията на ответника, в това число в полза и на други служители. Моли се за отмяна на определението на ВРС и за отхвърляне на молбата по чл.390 ГПК.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е по реда на чл.390 от ГПК. Образувано е по молба на П. К. П., ЕГН**********, за обезпечаване на бъдещия иск на П. К.

П., ЕГН**********, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, за осъждане на отв. „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК.................... за сумата от 120 000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причнени от трудова злополука, настъпила на 16.12.2022г. в гр.

Варна, чрез налагане на обезпечителна мярка: запор на вземанията на „Ю. т.“ ЕООД, ЕИК...................., от сметките му в следните банки:

2

„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „УниКредит Булбанк” АД, „Банка ДСК” ЕАД, „Обединена българска банка” АД, „Юробанк България” АД, „Алианц Банк България” АД, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Българо[1]американска кредитна банка” АД, „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, „Търговска банка Д” АД, „Токуда Банк” АД, „Инвестбанк” АД, „Централна кооперативна бака” АД, „Общинска банка” АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет банк“ АД, „Тексим Банк” АД, „ИНГ банк Н.В. – клон София“, „Ситибанк Европа АД – клон България“ КЧТ, „БНП Париба С.А.”, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, „Те[1]Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – клон София“, „Ишбанк ГмбХ“ – клон София и „Варенголд Банк АГ“ – клон София.

С обжалваното определение молбата е уважена, но само до размер на интереса от 70 000лв., над който до пълния от 120 000лв. е отхвърлена. Жалба е подадена само в уважителната част, а в отхвърлителната актът е в сила.

Фактическият състав за допускането на обезпечение на иск предполага редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка.

С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че може да бъде направен извод за допустимост на искa, по твърденията на ищеца.

Исковата молба отговаря на основните изисквания за редовност.

От съвкупния анализ на представените доказателства може да бъде направено предположение за вероятна основателност на иска, при отчитане на ранния и едностранен етап на производството, който изключва възможността за насрещни възражения. Този извод се налага въз основа на изложените от молителя фактически твърдения и представените в тяхна подкрепа писмени доказателства, а именно: декларация за трудова злополука, подадена от работодателя; разпореждане на ТП на НОИ гр. Варна, с което е приета трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО; епикриза от МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ АД; длъжностна характеристика. Досежно конкретния размер на иска на този етап не може да се извърши пълна преценка за вероятна основателност, но с оглед на твърденията и на документите за конкретните увреждания и за извършените манипулации, приетият от ВРС размер до 70 000лв. се явява обоснован, за целите на производството по чл.390 от ГПК.

Искът на следващо място касае парично притезание. Характерът на този тип престаця презюмира наличието на обезпезпечителна нужда.

Подходяща е тази по вид, обем и характер обезпечителна мярка, с която обосновано, с оглед на интереса и на ищеца, се ограничава правната сфера на ответника, но без свръхобезпечаване. Предвид характера и целта на исковете, предложената обезпечителна мярка се явява адекватна по вид.

По горните мотиви и при наличие на останалите изискуеми предпоставки на закона молбата за обезпечение следва да се допусне.

Инвокираните в частната жалба доводи, в допълнение, не се споделят от 3 настоящия състав на въззивния съд, като основания за отхвърляне на молбата по реда на чл.390 от ГПК, по следните съображения:

Нуждата от обезпечение при осъдителни парични искове се предполага по презумпция и се разколебава само при конкретни за страните и за делото опровергаващи я факти. Преценката за обезпечителната нужда е обусловена не от имущественото състояние на ответника или от наличието и на други, освен ответника, евентуално задължени към ищеца лица за същото парично притезание, а от вероятността активите на ответника да намалеят в хода на делото, било поради негови действия на разпореждане, било поради всякакви други обстоятелства извън поведението му. От тази принципна гледна точка е без значение за случая, че за ищеца (служител по ТПО) би могло да съществува евентуално и друго задължено лице (застраховател на работодателя), тъй като служителят е избрал да защити правата си срещу своя работодател. Наличието на застрахователно покритие би могло да обезпечи работодателя в последващ момент, но не и да опровергае обезпечителната за ищеца нужда по предявения паричен иск, още повече по такъв по чл.200 от КТ. Доводите в обратен смисъл са неоснователни за случая.

Съгласно т.5 и т.6 от ТР №6/14.03.2014г. по тълк. д. №6/2016г. на ОСТГК на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, а легитимирани да обжалват акта на съда по обезпечение на иска при допускането му са ответникът или всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. От тази задължителна тълкувателна постановка следват изводите, че налагането на запор или възбрана дори върху имущество, което не е напълно изяснено дали принадлежи единствено на ответника, само по себе си не е основание да бъде отказано обезпечението, а защитата в тези случаи е на засегнатите трети лица.

Отделно от това кредитното правоотношение, макар по овърдрафт, предполага възможност кредитополучателят да усвоява периодично парични средства, с които да оперира и да се разпорежда, които след това да връща със законовите или договорените последици. Касае се за „вземане“ на кредитополучателя, а всяко вземане на ответника по паричен иск е годно да бъде запорирано. Ако при това положение бъдат накърнени правата на трети лица (банката или други задължени по кредита лица), те разполагат с правото да се защитят срещу накърняването им, но ответникът не може да се брани срещу обезпечението с възражения в защита на техните права. В този смисъл не се споделят доводите за „неадекватност“ на мярката запор на сметка №............................. В допълнение в случая не е наложен запор на конкретна банкова сметка, а общ такъв върху сметки, определяеми само чрез последователнстта на банките, при които те са открити, последователно до достигане на определения от съда размер, поради което и преценката кои индивидуално определени сметки да се запорират или не, не е на съда по чл.390 от ГПК.

В продължение на горното и досежно средствата по сметки, за ползване на които са издадени карти следва да се посочи, че всеки обезпечителен запор 4 логично може да доведе до затрудняване на разплащанията на ответника с трети лица. Това е и целта на мярката – временно ограничаване възможността ответникът да се разпорежда с част от средствата си, с оглед те да могат да послужат изцяло или отчасти за задоволяване интереса на ищеца при успешен за него резултат от исковото производство. В този смисъл, че запорът на средства усложнява дейността на ответника, не е основание да се откаже тази обезпечителня мярка, която е и лимитирана по време и по размер. Ответникът винаги може да поиска замяна на една мярка с друга, аналогично охраняваща интереса на ищеца, ако са налице предпоставките на чл.398 от ГПК. Отделно в случая ответникът е търговец и като такъв следва да притежава компенсаторни механизми за разплащане със служители или съконтрагенти.

Изискването за представяне на гаранция не е налице в случая, както при отчитане на представените от ищеца доказателства, така и с оглед на частично допуснатото по размер обезпечение (само до 70 000лв., при размер на иска от 120 000лв.), с което правилно ВРС е отчел баланса между интересите на двете страни. А дали обезщетението за неимуществени вреди е „прекомерно“ или не е въпрос по основателността на иска, а не на производството по обезпечение.