Решение № 41 от 06.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С.З., 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова в присъствието на прокурора Н. Т. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20235500100300 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 и 2 от ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. от ГПК.

Постъпила е Искова молба от пълнолетната В. В. М. с ЕГН ********** от град С.З., ул. ***, чрез пълномощника си адв. Р. М. – АК София против ответника Г. М. Г. с ЕГН ********** от град С.З., *** със заинтересована страна: Окръжна прокуратура - С.З. представлявана от прокурор Н. Т. с правно основание: чл.5 от Закона за лицата и семейството във вр. с чл.336 от ГПК. Ищцата твърди, че ответникът страда от биполяно афективно разстройство, което му пречи да се грижи сам за своите работи, поради което и на основание чл.5 от ЗЛС моли съда да го постави под пълно или ограничено запрещение.

Ищцата твърди в исковата си молба, че ответника й е син. През 2003г. ответникът Г. бил диагностициран за първи път с психично заболяванеБиполярно афективно разстройство, като бил лекуван в Дневен стационар на Център за психично здраве- С.З.. От тогава той бил на поддържаща терапия, като психичното му състояние временно било подобрено. В средата на месец декември 2017г., състоянието на ответникът започнало отново да се влошава, 1 като през месец януари 2018г. той отново е прегледан от специалист психиатър, който установил релапс с хипоманиен облик. Г. ставал изключително потиснат, отчаян, имал и мрачни мисли, не виждал изход от повторното му лечение в Център за психично здраве- С.З.. След изписването му същият бил в медикаментозна ремисия, докато през месец август 2021г. отново настъпило влошаване на психичното му състояние, като е налице маниен облик, по повод на което отново е лекуван в Център за психично здраве- С.З. за периода от м. декември 2021г. до м. януари 2022г. От 29.12.2022г. до 30.01.2023г., Г. бил приет в Звено за активно лечение на тежки психични разстройства към Център за психично здраве- С.З., поради това, че се чувствал много отпаднал, по цял ден лежал, бил умислен, нямал желание за нищо, не можел и да запомня. Чувствал се потиснат и отчаян, а понякога имал и суицидни мисли. С издадената му Епикриза към ИЗ № 872/532/17/17 му била определена окончателна диагноза: Биполяно афективно разстройство.

Сегашен епизод- умерена депресия. От извършените му прегледи било установено, че мисловият му процес е леко забавен по темп, налице били оплаквания от хиперрексия (преяждане) и хиперсомния (прекомерна сънливост), преработването на реалната житейска ситуация била в депресивен стил, емоционално бил дистимен, волево-хипобуличен, а паметта и интелекта му са болестно затормозени. Проведена му била медикаментозна терапия.

Към настоящия момент, Г. имал и мания за теглене на кредити, поради което бил задлъжнял към различни финансови институции. Въпреки проведените множество лечения и пролежавания в Център за психично здраве- С.З., поради психичното си заболяване Г. Г. не бил в състояние да съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи. Ищцата моли да бъде призована на съд и след като докаже, че молбата й е основателна да се постанови съдебен акт, по силата на който да се постави под пълно или в условията на евентуалност, в случай че приемете, че състоянието на ответника не е така тежко, да бъде поставен под ограничено запрещение Г. М. Г. с ЕГН ********** от град С.З., ***. Към молбата прилага ЕПИКРИЗА КЪМ из № 872/532/17/17 ОТ Център за психично здраве- С.З., с което е диагностицирано Биполяно афективно разстройство. Моли да бъде назначена съдебно- психиатрична експертиза и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще установят какво е поведението на ответника, свидетелстващо и за психичното му здраве и обстоятелствата дали може да се 2 грижи сам за себе си и за своите работи.

Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр. С.З., не е нужно назначаването на надлежен особен представител на пълнолетния ответник Г.

М. Г., тъй като за защита на неговите интереси следи както Окръжна прокуратура – С.З. чрез задължителното си участие в настоящото дело, така и настоящият първоинстанционен съд разглеждащ делото, а именно Окръжен съд С.З..

По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.

В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ няма постъпил писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице Г. М. Г. от гр. С.З., в който да изрази становището си относно допустимостта на иска или неговата вероятна или евентуална относителност.

В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба и от Окръжна прокуратура – С.З. чрез прокурор Н. Т., в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства и нямат други доказателствени искания.

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.

Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения, изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът 3 счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.

Ищцата В. В. М. е редовно и своевременно при-зована, явява се лично, заедно с пълномощника си адв. Б. В. от АК – София, като поддържат изцяло исковата молба.

Ответника Г. М. Г., редовно и своевременно призован, явява се лично.

Представителят на ОП Ст.Загора- прокурор Н. Т. явява се лично, поддържа отговора и няма искания по доказателствата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:

С оглед на здравословното състояние на ответника Г. М. Г., за което е представено и Епикриза към ИЗ № 872/532/17/17 от Център за психично здраве- С.З. /на лист 8 от делото/, действително се сочи за наличие на Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод- умерена депресия.

Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан относно неговата материална основателност.

Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил непосредствени и преки впечатления за ответника Г. М. Г. в проведеното открито съдебно заседание на датата 13.11.2023г.

Същият в съдебно заседание твърди, че живее при майка си в гр. С.З. на ул. „***. До преди месец работил като миньор в Рудник „Трояново-север“, но го съкратили. Задлъжнял с много кредити и нямал възможност да ги връща.

Майка му ги връщала до известно време. Уточнява, че миналата година е взел над 10 кредита. Като вземе пари, купува някакви дребни покупки и останалите пари изиграва на хазарт. Г. признава, че не може да си обясни защо отива да взема кредити. Няма конкретен повод, по който да търси кредит.

Свидетелят М.И.Р. в показанията си разяснява, че от бебе познава Г..

Същата му била и преподавател в Механотехникума и е с най-добри впечатления от него в сравнение с всички други момчета. Ответника Г. бил кротък, умен и възпитан човек. Чула от майка му, която й се оплакала, че Г.

4 взема кредити и все си мислела, че този умен човек, ще спре да ги взима. Не знае каква е причината за тези кредити. Р. чула и била много разтревожена, че ответника Г. Г. е искал да сложи край на живота си. Свидетелката Р. разясни, че получава информация и от племенницата си д-р Джелебова и постоянно я моли да вземе по-добри мерки и по-добри лекарства, защото Г. заслужава.

Същата пояснява, че от майка му разбира, че Г. взема кредити. Тя често плачела, че Г. е взел кредит и се чудела как ще го връща.

Свидетелят М.Г.А. в показанията си твърди, че е приятелка с майката на ответника и другата свидетелка, и почти всеки ден се виждат. От майката на Г. разбира, че същият е теглил кредити за 75 000 лв., но не може да каже кога е станало това. Знае, че ответникът е бил на лечение в Психодиспансера.

Свидетелката А. заключва, че когато се види с Г. й се струва, че поведението му не е наред. Ищцата М. й е казвала, че Г. иска да сложи край на живота си, че е отчаян и че нещо не се чувства добре.

От съдебно-психиатричното обсъждане към назначената от съда съдебно-психиатрична експертиза № 04/2024, която да даде заключение за състоянието на ответника и дали то е в категорията на тези, определени от закона като основание за поставяне под пълно или ограничено запрещение, и според вещото лице /д-р И. Н./ данните от проведения преглед и материалите по съдебното производство сочат, че освидетелстваният Г. М. Г. страда от психично заболяване, в това число и от маниакален тип : Биполярно афективно разстройство. Фазово протичане. Сегашен епизод- депресивен.

Код по МКБ 10:F31.3. Установеното при Г. Г. Биполярно афективно разстройство, представлява заболяване, при което основното нарушение е промяна на настроението или афекта в посока към потиснатост или към приповдигнатост. Хазартът е умерено изразен. Установеното при осв. Г.

Биполярно афективно разстройство представлява психично заболяване, което закона има предвид за поставяне на лице под запрещение. В случая може да се обсъжда ограничена степен на запрещение. Наличието на биполярно афективно разстройство при Г. М. Г. се отразява върху възможността му фактически да се грижи за своите работи и интереси, да контролира действията си, да разбира смисъла и значнието на постъпките си, да ръководи работите си и да взема адекватни решения. Психичното състояние на освидетелствания към момента на освидетелстването отговаря на горепосочената диагноза и се намира в депресивна фаза.

5

Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние, да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на ответника и доколко това състояние ограничава възможността на лицето да се грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това запрещение да е пълно или ограничено.

За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство, вследствие на което е лишен от възможността самостоятелното да упражнява правата и задълженията си, както и от възможност да се грижи за своите работи. До този извод съдът достига при съвкупния анализ на писмените доказателства, изслушването на ответника, свидетелските показания и заключението на вещото лице /д-р И. Н./.