Решение № 557 от 14.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000555 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от С.Н.Б.Б.А.З. срещу постановеното решение №24 от 14.04.2022 г. по търг.дело №97/2021 г. по описа на Окръжен съд Х..

С постановеното решение жалбоподателят е осъден да заплати на В. Б.

Г. обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от настъпило на 10.07.2016 г. ПТП в с.Р., Община Д., при управление на МПС - лек автомобил марка П. *** с рег. № ***** **, управляван от Г.Д.Г., съпруг на пострадалата, и лек автомобил марка Ф.Ф. с румънски рег.№ * - ** *** , управляван от р. гражданин М. С. от гр.Б., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2017 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Жалбоподателят - С.Н.Б.Б.А.З., чрез процесуалния си пълномощник адвокат З. Х., е останал недоволен от така постановеното решение в 1 осъдителната му част, като го обжалва с молба да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена. Претендира разноските – настоящи и бъдещи разноски.

На първо място, счита, че неправилно е определена правната квалификация на иска по чл.516,ал.8 във вр. с чл.515 от КЗ вместо по чл.511 от КЗ, което е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон и до неговата неправилност.

На следващо място, посочва, че не е разгледано възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат, наведено в отговора срещу исковата молба и доразвито след събиране на доказателствата по делото, свързано с липсата на навременно и адекватно лечение на ищцата, довело до деформирано зарастване, което от своя страна е обусловило по-дълъг период, в който ищцата да изпитва болки и страдания. Не са доказани всички твърдени от ищцата увреждания, а само счупването на ключицата, което е лекувано твърде късно – 3 години след ПТП. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с принципа на справедливост, посочен в чл.52 от ЗЗД, като се е стигнало до завишаването му спрямо задължителната съдебна практика.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от В. Б. Г., чрез процесуалния и пълномощник адвокат М. Т., в който се счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваната осъдителна част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от В. Б. Г., също чрез процесуалния и пълномощник адвокат М. Т., срещу обжалваното решение, но в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. Насрещният жалбоподател моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и се уважи исковата претенция в пълния и размер.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Насрещният жалбоподател счита, че изводите на окръжния съд противоречат на събраните по делото доказателства, както и на материалния закон.

2

Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от С.Н.Б.Б.А.З., също чрез процесуалния си пълномощник адвокат З. Х., в който се счита същата за неоснователна и се моли да се потвърди обжалваното решение в отхвърлителната му част. Претендират се и разноските, както и във въззивната жалба.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 10.05.2022 г. Въззивната жалба е подадена на 23.05.2022 г. по пощата в двуседмичен срок от връчване на решението съгласно чл.259 от ГПК. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Насрещната въззивна жалба също е подадена в срок съгласно чл.263 от ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, подлежат на разглеждане по същество, като предмет на въззивно обжалване е посоченото съдебно решение в цялост – в осъдителната и отхвърлителната му части.

Видно от исковата молба, ищцата описва ПТП, настъпило на 10.07.2016 г. ПТП в с.Р., Община Д., при управление на МПС - лек автомобил марка П. *** с рег. № ***** **, управляван от Г.Д.Г., неин съпруг, и лек автомобил марка Ф.Ф. с румънски рег.№ * - ** - *** , управляван от р. гражданин М. С. от гр.Б., и неговия механизъм, като посочва, че е пътувала на дясната предна седалка в лекия автомобил марка П.

***, когато другият автомобил навлязъл в насрещната лента за движение и с предната си лява част реализирал удар в предната лява част на автомобила, в който пътувала. За случая било образувано досъдебно производство №467/2026 на РУ на МВР Д., а впоследствие нохд №95/2017 по описа на Районен съд Д., по което р.т гражданин е признат за виновен, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на ключицата, като му е наложено съответно наказание. Съдебният акт е влязъл в сила на 13.04.2017 г.

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е претърпяла и 3 продължава да търпи болки и страдания от причинените и телесни увреждания. Посочва, че е претърпяла закрито счупване на дясна ключица, съгласно епикриза и.з.12135/2016 г. от Ортопедично отделение на МБАЛ Х., където и била извършена операция по закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, хемерус. Последвал е покой с носене на ортеза и рехабилитация, но въпреки предприетото лечение продължавала да изпитва силни болки в раменната става и мишницата, затруднение в движението на дясната ръка, невъзможност за отвеждане на ръката. Поради продължаването на оплакванията, било и препоръчано оперативно лечение с оглед репозиция и фиксация на ключицата. През 2017 г. се установила при образно изследване компресия върху вена субклавия на постеромедиалната граница с първо ребро, а през 2020 г. непарвилно зарастване на фрактурата с дислокация на фрагментите и нарушено кръвоснабдяване на дясна раменна става, препоръчана е рехабилитация и оперативна корекеция на фрактурата, както и дебидман – оперативно освобождаване на артерия субклавия от срастванията.

Твърди, че получила и множество други наранявания – в областта на вътрешния квадрант на лявата гърда има кръвонасядане с лилава оцветка с големина около 15-18 см., дясна гърда с кръвонасядане 10-15 см., голям хематом по цялата дясна половина, кръвонасядане с големина 10-15 см. в десния хипохандриум към пубиса.

Посочва и психична травма – остра стресова реакция – тревожна, пресъздава психотравмения момент с хиподепресивни изживявания, емоционално повлияна от изживяванията си, като и е назначена медикаментозна терапия

Твърди, че причина за ПТП е виновното поведение на р. водач, поради което е предявила претенция по чл.380 от КЗ пред застрахователно дружество Е. АД, което се явява кореспондент на р. застраховател, при когото е била застрахована Гражданската отговорност по системата Зелена карта на румънското МПС. Образувана била щета №**********/05.12.2016 г., по която и било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. на 09.03.2017 г.

Посочва, че не е съгласна с размера на определеното обезщетение, тъй като счита, че справедлива би била сумата в размер на 40 000 лв. за претърпените болки и страдания от 1. трайно затруднение в движението на 4 дясна ръка, дължащо се на счупване на дясна ключица, както и настъпили усложнения, изразяващи се в неправилно зарастване на фрактурата с дислокация на фрагменти и нарушено кръвоснабдяване на дясна раменна става, изискващи оперативно лечение, 2. кръвонасядания в областта на двете гърди, с голям хематом по цялата дясна гръдна половина и кръвонасядане в десния хипохандриум към пубиса, 3. психична травма – остра стресова реакция, водеща до постоянно чувство за тревожност, хипо-депресивни състояния и емоционална лабилност.

При тези твърдения претендира заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, в размер на 30 000 лв., която сума представлява разликата между действително претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и изплатеното по административен ред обезщетение в размер на 10 000 лв. Претендира законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г.

Ответникът – С.Н.Б.Б.А.З., не оспорва механизма на процесното пътно произшествие, както и застрахователното правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност за р. лек автомобил с р. застраховател.

Оспорва основанието и размера на иска за неимуществени вреди, тъй като счита изплатеното обезщетение в размер на 10 000 лв. за справедливо, като отчитащо вида и характера на претърпените вреди.

Оспорва изключителната отговорност на р. водач за пътното произшествие, като твърди, че ищцата е съпричинила получените от нея телесни увреждания – посочва, че по делото няма данни дали същата е била с поставен предпазен колан, което обстоятелство е от значение за вида и тежестта на получените от нея телесни увреждания.

Евентуално, претендираният размер е завишен, а и не се установяват твърдените от ищцата вреди.

Оспорва претенцията за законна лихва, като се позовава на чл.496 от КЗ.

Така, предмет на настоящото въззивно производство е основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в 5 съответствие с чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД и на база оплакванията на страните.

За случая е от значение и обстоятелството, че ПТП е причинено от румънски водач на румънски лек автомобил на територията на Р.Б., застрахован по застраховка Гражданска отговорност с румънски застраховател. В този случай и съгласно чл.511,ал.1,т.1 от КЗ, претенцията на пострадалото лице се обработва от кореспондента на застрахователя на виновния водач за територията на Р.Б.. Пострадалото лице може да предяви претенцията си пред съд само в определени хипотези по чл.511,ал.3, една, от които е хипотезата при несъгласие с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380 от КЗ. При съдебен иск бюрото е единствено процесуално легитимирано лице пред компетентния български съд. В случая този ред е спазен. Ищцата е предявила претенцията си пред кореспондента на р. застраховател - застрахователното дружество Е. АД, образувана е щета, по която е изплатена сумата от 10 000 лв., поради несъгласие с изплатеното обезщетение се е достигнало до предявяване на настоящия иск срещу надлежния ответник. Страните спорят по размера на дължимото обезщетение на неимуществени вреди, като съдът е разпределил доказателствената тежест и е допуснал събирането на доказателства. В тази връзка оплакването за неправилно определена правна квалификация на иска от окръжния съд, водеща до нарушение на материалния закон и неправилност на обжалваното решение, се явява неоснователно. Съдът е разгледал предявения иск в съответствие с твърденията в исковата молба, по предвидената за това процедура и срещу надлежния ответник, както и при отчитане на приложимия материален закон – чл.45 и сл. от ЗЗД, отнасящи се до фактическия състав на непозволеното увреждане и възмездяването на причинените вреди. Поради което сгрешената правна квалификация, както твърди жалбоподателят /ответникът не отговаря като компенсационен орган, а в качеството му на национално бюро/, не води до неправилност на постановеното решение.

Следващото оплакване се отнася до това, че не е разгледано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, наведено в отговора срещу исковата молба и доразвито след събиране на доказателствата по делото, свързано с липсата на навременно и адекватно лечение на ищцата, довело до деформирано зарастване, което от своя страна е обусловило по-дълъг период, в който ищцата да изпитва болки и страдания.

Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/219863d3-ccdb-47d7-8520-6a65d55cf297