Решение № 1565 от 18.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Плевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430101261 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, чрез юрк.***, против Б. Д. К., ЕГН **********, от ***, Г. И. Й., ЕГН **********, от ***, и Б. Е. К., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответниците на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца при разделна отговорност следните суми:

Б. Д. К. – 626,64 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2021 г. – 30,04,2023 г., 102,72 лева лихва за забава за периода 02,12,2021 г. – 03,10,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,10,2023 г., до окончателното изплащане на сумите;

Г. И. Й. – 208,87 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2021 г. – 30,04,2023 г., 34,24 лева лихва за забава за периода 02,12,2021 г. – 03,10,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,10,2023 г., до окончателното изплащане на сумите;

Б. Е. К. - 208,87 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2021 г. – 30,04,2023 г., 34,24 лева лихва за забава за периода 02,12,2021 г. – 03,10,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16,10,2023 г., до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5824/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът, 1 находящ се в ***, е с абонатен №20827. Посочва се, че поради погрешно изчисляване на ид.ч. от имота, притежавани от всеки от ответниците, в заповедното производство е претендирана по-голяма сума от отв.Б. Д. К., но в настоящото производство се претендира установяване дължимостта на сума, отговаряща на съответните й ид.ч. от топлоснабдения имот. Предявява се осъдителен иск срещу ответниците Г. Й. и Б. К. за разликата до пълния размер на начислената сума, а именно: за осъждане на Г. И. Й. да заплати на ищеца сумата от 104,43 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2021 г. – 30,04,2023 г., 17,12 лева лихва за забава за периода 02,12,2021 г. – 03,10,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ, и за осъждане на Б. Е. К. да заплати на ищеца сумата от 104,43 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2021 г. – 30,04,2023 г., 17,12 лева лихва за забава за периода 02,12,2021 г. – 03,10,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете, като претендира и сторените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Б. Д. К. не депозира отговор. Същата, редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответниците Г. И. Й. и Б. Е. К. депозират писмен отговор чрез назначения им особен представител – адв.В. И. от ПАК, в който се сочи, че ИМ не съдържа изложения на обстоятелствата, на които се основава иска, и ИМ следва да се остави без движение.

Алтернативно се оспорват исковете, като се сочи, че няма доказателства за действащи валидни Общи условия. Оспорва се преписа-извлечение за задълженията на ответниците; прави се възражение за неравноправност на претендираната сума за енергия от сградна инсталация. В с.з. особеният представител на ответниците Й. и К. моли съда да отхвърли исковете, като сочи, че не е доказан размера на консумираната ТЕ. Посочва, че има разлика между изчислената мораторна лихва от ВЛ и претендираната от ищеца.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№5824/2023 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

Тук следва да се отбележи, че няма пречка в производството по чл.422 от ГПК да се претендират суми, различни от претендираните в заповедното производство, доколкото претендираните суми и периоди в настоящото производство се обхващат от сумите и периода, обхванати от издадената заповед за изпълнение. Освен това няма пречка и да се предяви осъдителен иск за суми в размер по-голям от сумите, претендирани в заповедното производство, както е сторено в случая по отношение ответниците Г. Й. и Б. К..

От представеното от ищеца още с ИМ Извлечение по пера за аб.№20827 се установява, че от претендираната сума за главница, 806,85 лева са начислени за отопление с ИРУ, 186,62 лева са начислени за отопление без ИРУ, 199,64 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена 2 от сградната инсталация, 60,11 лева са начислени за услуга дялово разпределение. Отразено е още, че в имота има 3 бр.уреди, няма водомер, а сумите за отопление без ИРУ са за баня, в която има щранг-лира.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №20827 с титуляр тримата ответници, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 1253,22 лева главница и 205,47 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от нот.акт от 01,11,1995 г. за учредяване на дог.ипотека върху недвижим имот №142, том 1, дело №142/1995 г. на нотариус при ПлРС, се установява, че *** К., ЕГН **********, и Б. Д. ***, ЕГН **********, са собственици на процесния недвижим имот.

От представеното заверено копие от Справка НБД /направена по изп.д.№172/2019 г. на ЧСИ П.Петков/ се установява, че Б. Д. К. е разведена, и нейни низходящи са Г. И. Й. и Б. Е. К..

От представеното заверено копие от Справка НБД /направена по изп.д.№172/2019 г. на ЧСИ П.Петков/ се установява, че Б. Д. К. е разведена, и нейни низходящи са Г. И. Й. и Б. Е. К..

От представеното копие от нот.акт от 10,05,2007 г. за учредяване на дог.ипотека върху недвижим имот №170, том 2, рег.№1998, дело №208/2007 г. на нотариус ***, се установява, че ***, ЕГН **********, и Б. Д. К., ЕГН **********, са собственици на процесния недвижим имот.

От представеното копие от Договор №108/04,10,2002 г. се установява сключването на споразумение между ЕС на адрес *** и топлинния счетоводител относно доставката и отчитането на уреди за дялово разпределение.

От представеното Удостоверение за наследници №14-1472/05,04,2024 г. се установява, че *** е починал на 02,09,2016 г., разведен, като е оставил за наследници Г. И. Й. и Б. Е. К..

От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е видно, че при ищеца адреса на ответниците е регистриран с абонатен №20827, като от дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 1253,22 лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 203,13 лева.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.

От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на процесния имот е 148,69 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в 3 абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производителя, който е преминал съответните държавни проверки – видно от свидетелствата за проверка от специализирани фирми, които са му предоставени.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдените по-горе копия на нот.акт и удостоверение за наследници, може да се направи извода, че за процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот. От събраните по делото доказателства не става ясно кога дружеството е променило служебно партидата на името на ответниците. Следва да се отбележи обаче, че съобразно чл.58 от ОУ на дружеството, при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило правото на собственост по силата на договор за издръжка и гледане или дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата с приложено копие от удостоверение за наследници или съответно акт за собственост. Ето защо съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по иска.

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответниците са били съсобственици на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същите се явяват клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.

Предвид безспорния между страните факт, че ответниците са били собственици на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№20827, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответниците. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответниците. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответниците са собственици на апартамент №20 във вх.Д на сградата и поради това имат 4 качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да са собственици или титуляри на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се считат за потребители.