Решение № 57 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214701 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №25-4332-013598/18.06.2025 г. на

Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, на Д. Б. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР .

Жалбоподателят в жалбата си /бланкетна/ излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като „се движел с обезопасителен колан“. Моли „наказанието му да бъде преразгледано“.

Редовно призован жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата, като моли съда да отмени НП, тъй като е шофьор и си заплатил всички глоби.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От юрисконсулт К. са постъпили писмени бележки, в които се поддържа неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

1

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 25.04.2025 г. около 10:52 часа , в гр. София жалбоподателят управявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.№**********, по ул.

„Самоковско шосе“ с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул.“Синя светлина“. Свидетелят П. Б. К. и Н. И. Н. забелязали, че водачът е без обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, като именно това обстоятелство наложило спирането на водача, като същият бил сам в автомобила.

Свидетелят П. Б. К. заемащ длъжността полицай в 07 РУ-СДВР му съставил и връчил надлежно АУАН №GA3555609/25.04.2025 г.

Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Налице са доказателства за компетентността и правомощията както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

И в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението, както и посочен регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автомобил.

Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП са посочени законовите норми, които са нарушени. Налице е правно единство между цифровата и текстова квалификация на нарушението, посочени в акта, 2 съставен на жалбоподателя и отразени в НП.

Свидетелят П. Б. К. е категоричен, че именно фактът, че водачът е бил с непоставен обезопасителен колан е провокирало спирането му.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени доказателства: АУАН, заповеди за компетентност, справка картон на водач, както и от гласните такива – показания на свидетеля-очевидец П. Б. К..

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и е наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетеля-очевидец П. Б. К., който в с.з. от 10.12.2025 г. е категоричен, че лично е възприел нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП – жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло показанията на К., като съдът няма основание да поставя под съмнение достоверността им.

Предпазният колан или обезопасителен колан , съгласно Закона за движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.

Разпоредбата на чл. 137А ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.

По делото жалбоподателят не доказа наличие на хипотезата на чл. 137А ал. 2 /т.2 и т.3/ ЗДП, която въвежда изключение от общото правило, посочено в ал. 1, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

С разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е предвидена санкция за водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на 3 предпазен колан във фиксиран размер от 50 лв.

На жалбоподателя правилно са отнети и 10 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Видно от справка картон на водача, К. е недисциплиниран водач на МПС с множество издадени и влезли в сила ЕФ и НП, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП, а именно – 130 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№25-4332013598/18.06.2025 г. на Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция”СДВР, с което на Д. Б. К., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР .

ОСЪЖДА Д. Б. К., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер на 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4