Решение № 8848 от 07.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8848

Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050700966 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, б.“з“, б. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М. М. А., с постоянен адрес: гр. Девня, обл. Варна, подадена чрез адв. В. Я., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1329793 от 20.03.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. “з“, б. „гг“ ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор в РУ Девня при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се сочи, че ПАМ неправилно е приложена преди въз основа на Акт № GA5065267 да има влязло в сила наказателно постановление, а и се твърди, че оспорващият е представил доказателства за платена гражданска отговорност в деня на съставяне на акта. Настоява се, че приложим в случая е текстът на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, като б. „з“ се прилага, ако не са налице условията на б. „е“, а според б. „е“ санкцията „отнемане на свидетелството за управление на МПС“ се прилага до представяне на информация за сключена валидна застраховка, като в случая проверката е извършена на 20.03.2026 г. около 10:40 часа, когато е иззето и СУМПС, а на 20.03.2026 г. в 13:00 часа е сключена гражданската отговорност. Според оспорващия актът и заповедта са издадени в нарушение на процедурата по дерегистрация на МПС, доколкото регистрацията на МПС се прекратява поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, след като Гаранционният фонд уведоми водача и след 14-дневен срок, ако не е сключена ГО – КАТ. Изтъква се, че няма уведомяване от Гаранционния фонд, че въпросната застраховка е изтекла, а и служителите на КАТ следва да изпратят на водача уведомително/напомнящо писмо, с което водачът има по закон едномесечен срок да сключи застраховката и едва след изтичане на този срок автомобилът се спира от движение и се приема, че е дерегистриран. Искането е да се отмени оспореният акт.

В хода на устните състезания и с писмени бележки оспорващият, чрез пълномощника си адв. В. Я. поддържа изложените доводи за издаване на оспорената заповед в нарушение на материалния закон и на процедурата, като поддържа и направеното с жалбата искане за отмяната на ЗППАМ, като претендира присъждане на направените разноски по делото. Излагат се доводи за подадено възражение срещу акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и жалба срещу наказателно постановление, като се отправя искане за разглеждане на жалбата срещу НП по същество. Оспорващият се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС по отношение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП и на съдебна практика във връзка със задължението за уведомяване на собственика за прекратената регистрация.

Ответникът – мл. автоконтрольор към РУ Девня при ОД на МВР Варна, с придружителното писмо, с което е изпратена на съда жалбата и в съдебно заседание, представляван от пълномощника си – юриск. Г. Г., настоява, че жалбата е неоснователна и отправя искане да бъде потвърдена процесната ПАМ като правилна и законосъобразна. Изтъква се, че информацията от Гаранционния фонд влиза автоматично в системата на МВР и автоматично бива дерегистрирано МПС. Сочи си, че ЗДвП е изменен именно заради автоматичното дерегистриране на МПС, поради което няма как преди това да е предупредено лицето, че предстои дерегистриране. Изтъква се, че са били налице материалноправните предпоставки, процедурата е спазена и в условията на обвързана компетентност е издадена мярката. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 25.03.2026 г. (предвид посочената дата към входящия й номер в РУ-Девня), т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 20.03.2026 г., удостоверено в разписката към заповедта.

От фактическа страна:

На 20.03.2026 г., около 10:40 ч., в гр. Девня, по ГП І-2, на километър 174.9, посока Варна, до бензиностанция Лукойл, М. М. А. управлява собствения си лек автомобил Форд Фижън, с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка от служители на РУ Девня, е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред – прекратена регистрация от дата 03.02.2026 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

За констатираното деяние, мл. автоконтрольор при РУ Девня на ОД на МВР Варна, съставя срещу водача АУАН серия GA № 5065267/20.03.2026 г., с който вменява на настоящия оспорващ за виновно извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Със съставянето на АУАН са иззети два броя регистрационни табели и СРМПС.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената ЗППАМ № GPAM-1329793 от 20.03.2026 г., административният орган – Мл. автоконтрольор към РУ Девня при ОД на МВР Варна, налага на настоящия жалбоподател ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “з“, б. „гг“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

На 24.03.2026 г., с Мотивирана резолюция № 26-0253-М000023 на Началник група в РУ – Девня при ОД на МВР Варна е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 5065267 от 20.03.2026 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и образуван ЗМ № 56/2026 г. по описа на РУ – Девня, с оглед престъпление по чл. 345, ал. 2 НПК.

Регистрацията на процесното МПС е прекратена на 03.02.2026 г., в 10:26 часа, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд без ГО, и възстановена служебно още в деня на съставяне на АУАН – 20.03.2026 г., 12:31 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за валидна ГО – предвид Справка от АИС КАТ История на регистрацията на процесното МПС.

Собственик на процесния автомобил е оспорващият, спрямо когото е и приложената ПАМ с обжалваната заповед – предвид Справка от АИС КАТ за собственост на МПС.

Гаранционният фонд предоставя на съда информация, от която се установява следното: На 09.01.2026 г., с оглед липсата на данни към 04.01.2026 г. в регистъра на Информационния център по чл. 571, ал. 1, т. 1 КЗ за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния по делото автомобил, до собственика му е изпратено уведомление, без да е налице документ, удостоверяващ получаването на уведомлението; На 02.02.2026 г., ГФ по електронен път уведомява Дирекция КИС – МВР да прекрати регистрацията на процесното МПС; На 20.03.2026 г., ГФ по електронен път изпраща към КАТ за автоматично възстановяване, предвид сключената на 20.03.2026 г., 12:31 часа полица за въпросната застраховка.

Съгласно т. 2.7. от Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна, издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР Варна са оправомощени за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ, да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Мл. автоконтрольор в РУ Девня при ОД на МВР Варна. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з”, б. „гг“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Издателят на оспорената заповед е оправомощен да прилага процесната ПАМ със Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна. Констатираното нарушение е извършено на територията, обслужвана от РУ Девня при ОД на МВР Варна, поради което издателят на акта е и териториално компетентен.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Налице са необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл .171, т. 1, б. “з“, б. „гг“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези възпроизведени в ЗППАМ. Не се установява в случая порокът липса на мотиви, доколкото освен съдържащите се в ЗППАМ мотиви, оспорената заповед се позовава и на съставения АУАН. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Не се установява на оспорващия да е неясно заради какво нарушение е приложена процесната ПАМ. Изрично оспорващият посочва в дадените от него писмени сведения на 20.03.2026 г., че при спирането му за проверка не е знаел, че е изтекла застраховката му „Гражданска отговорност“, прибрал се е преди една седмица от Германия в България, като мислил, че е платил за една година застраховката „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. В конкретния казус за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, състоящо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са предвидени две наказания за водача - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Оспорващият не твърди, че не е управлявал процесния автомобил, т.е. че не е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не се спори и че от страна на ОД на МВР Варна оспорващият не е уведомяван за прекратяването на регистрацията на автомобила му.

При преценка спазването на процесуалните правила, материалния закон и възраженията на оспорващия за ненадлежно уведомяване на собственика за прекратяване регистрацията на автомобила, съдът съобрази следното: