Решение № 656 от 10.06.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. П., 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Н. Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220103406 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от законния си представител А. У., чрез адвокат Д.С. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ***, ет. 1, офис 5 против К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет. 06, ап. 023.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. д. № 20215220101258 по описа на Районен съд - гр.

П. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №726 от 14.04.2021 г., по чл.410 ГПК. Предвид, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, възникнал правният интерес да предявят настоящия иск.

Твърди, че в отношенията между ищеца и ответника са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. - точка 26.

Ответникът се явявал ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер № 111900861, съгласно сключен договор №101900861/03.08.1998 г. на адрес: гр. П., ул. „Райко 1

Даскалов“ № 10, ет. 06, ап. 23, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 30.04.2018 г. - 31.01.2021 г. от ищеца, изискуеми съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл.

33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията си към ищеца, който са в размер на 541,78 лева, от които сума в размер на от 491,61 лева главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева за периода от 30.04.2018г. до 31.01.2021 г.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че по отношение на ответника съществува вземането на ищеца за сумите 491,61 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 50,17 лева, за периода от 30.04.2018г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

В проведеното съдебно заседание за ищцовото дружество се явява пълномощник – адвокат С. от АК П., която моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител адвокат Ч. от АК П., в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен.

Не оспорва, че ответницата е титуляр на партида при ищцовото дружество по силата на Договор № 101900861 от 03.08.1998 г..

Оспорва ответницата да дължи процесните суми. Оспорва да е изразходила посоченото в представените по делото карнети количество вола. Представените по делото карнети не били надлежно оформени и не носят подпис на ответницата или подпис па неин представител. Отразеното количество изразходена вода в тях е служебно начислено и не отразява реалното потребление на вода, като потребител, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред. Твърди, че представените от шццовото дружество такива не са подписани от потребителя и не могат да му се противопоставят.

Сочи, че представената счетоводна справка няма доказателствена сила, тъй като същата е съставена от ищцовото дружество, представлява частен документ, като оспорвам изцяло съдържанието й.

По делото липсвали твърдения и данни на вратата на ответницата да с поставяна бележка с телефонен номер на инкасатор във връзка с отчитане на потребената от нея вода или по друг начин да е правена връзка с нея.

В проведеното съдебно заседания ответникът, чрез особения си представител адвокат Ч. от АК П., моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. д. № 20215220101258 по описа на Районен съд - гр. П. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №726 от 14.04.2021 г., по чл.410 ГПК.

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок, поради което са допустими.

От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на потребителите, както и че ответницата е сключила Договор № 101900861 от 03.08.1998 г. с ищеца за ползване на ВиК системите и съответно има качеството на потребител по смисъла на ЗВ и е титуляр на партида с абонатен номер 111900861, за имот находящ се в гр. П., ул. „Райко Даскалов“ № 10, ет. 06, ап. 23.

Не се оспорва от ответната страна, че ищецът е предоставял ВиК услуги за процесния имот. Това е прието за безспорно между страните в проведеното с.з. 30.03.2022 г.. Поради тази причина съдът приема, че през процесния период от време – от 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г. в процесния водоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „Райко Даскалов“ № 10, ет. 06, ап. 23, е била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води.

По делото не се оспориха и твърденията на ищеца, че в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД, гр.П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ09/11.08.2014 г. - точка 26.

От показанията на свидетеля Г. Д. П. - отчетник в експлоатационното дружество, се установява, че количествата на изразходваната вода в имота на ответника през периода 30.04.2018 г. до 27.01.2021 г. са били начислявани служебно съобразно броя на обитателите и действащата нормативна уредба. Уточнява, че след като не е било изпълнено предписанието до ответницата - да представи монтирания в имота индивидуален водомер за периодична проверка от Държавната агенция за 3 метрологичен и технически надзор или да го замени с нов, водомерът се явявал неизправен, нередовен. Посочва причината, поради което не на всякъде в приложените по делото карнети има подпис, както и че не е длъжна да записва показанията, когато нямало водомер или както е в настоящия случай, нередовен, тъй като системата автоматично му начислявала 5 куб. м., като на всеки 3 месеца се увеличавало с 1 куб. м. на брой член. На следващо място изяснява причината, поради която е записвала различни показания, относно потребната вода в приложени карнети – 3, 10 и т.н. – след като отчитала всички индивидуални водомери, сумирала цялото количество потребена вода и разликата между общия водомер и сбора от индивидуалните водомери се начислявала на ответника. Споделя, че имало случай, в които не може да начисли потребена вода на ответника по Наредбата, защото щяла да надвиши общия водомер. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

От ищеца са издадени и месечни фактури за процесния период. Същите са изискуеми, съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР. Фактурите са подробно описани по номера и стойности и в приложената към исковата молба справка за абоната.

Справката и отразеното в нея, както и фактурите и съдържанието им не бяха оспорени от ответната страна.

От заключението на приетата СИЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, неоспорена и даваща отговор на поставените задачи, се установява, че по фактури са отчетени следните количества вода – 290 куб.м., а по карнети – 257 куб.м..

Изяснява, че разликата се дължала на това, че в карнетите за периодите 30.05.2018 г. 27.06.2018 г., 27.06.2018 г. - 30.07.2018 г. и 30.07.2019 г. - 28.08.2019 г. не било отбелязано количеството изразходвана вода. Вещото лице е посочило, че обща стойност на извършените услуги по описаните фактури е в размер на 491,61 лева с ДДС, а общият размер на лихвите за процесния период е 63,98 лева.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и посочва, как следва да се формира стойността на потребените услуги за 257 куб.м., посочени в карнетите, която е в размер на 435,33 лева и законна лихва в размер на 52,17 лева.

По делото е приложено предписание /на л. 28 по делото/, че на 28.01.2016 г. експлоатационното дружество е указало на ответницата за необходимостта в 3-месечен срок да представи монтирания в имота индивидуален водомер за периодична проверка от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или да го замени с нов, каквото е изискването на чл.34а, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.. Липсват доказателства това предписание да е изпълнено от потребителя в указания срок. Не се оспорва и фактът, че това предписание е връчено. При това положение и на основание чл.34а, ал.5, във вр. с чл.39, ал.6 от наредбата, считано от 28.04.2016 г. за експлоатационното дружество е възникнало задължението да начислява служебно количеството на изразходваната в имота питейна вода, което на основание чл.39, ал.5, т.1 от наредбата и чл.25, ал.8 от приложимите 4

ОУ е фикисирано на 5 куб. м. месечно за всеки обитател. На основание чл.39, ал.6 от наредбата и чл.25, ал.8 от ОУ, това количество се завишава на всяко тримесечие с 1,0 куб. м. за всеки обитател, което завишение се начислява до поставянето на изправен индивидуален водомер в имота.

Поради това, основанието по чл.34а, ал.5 от наредбата за служебно начисляване на изразходваната вода е било налице през процесния период.

Спорният по делото въпрос е дали ищцовото дружество е отчитало количеството потребената вода, съгласно действащата нормативна уредба.

Приложими в случая са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл.17, ал.3 от ОУ е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал.4 и 5 от Наредбата, поставянето, поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите.