Решение № 2649 от 14.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№…………. Гр.София, 14.04.2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4-ти” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева

Мл.съдия Велизар Костадинов при участието на секретаря

Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 9554 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 107028 от 02.05.2017г., постановено по гр.дело № 12761/2016г. на СРС, 65 състав, с което са отхвърлени предявените от „П.С.” АД срещу „П.и.б.” АД обективно съединени искове, квалифицирани от първата инстанция както следва: 1/ с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД- за сумата от 1 697,40лв., претендирана като платена на 15.06.2015г. без основание такса за предсрочно погасяване на задълженията по договор за предоставяне на кредит № 010-296/ 11.10.2007г. и анекси № 1-5 към него ; 2/ с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД – за сумата от 5 800,00лв., претендирана като платена без основание такса на 15.06.2015г. за предсрочно погасяване на задълженията по оврдрафтен кредит № 010-139/21.03.2008г. и анекси към него № 1-5; 3/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 123,30лв.- мораторна лихва върху главницата от 1 697,40лв. , натрупана за периода 16.06.2015г.- 02.03.2016г.; 4/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 421,32лв.- мораторна лихва върху главницата от 5 800,00лв., натрупана за периода 16.06.2015г.- 02.03.2016г.; 5/ с правно основание чл.82, вр. с чл.79 от ЗЗД – за сумата от 3 500,00лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от категорията на претърпяните загуби , изразяващи се в заплатени възнаградителни лихви за периода 01.01.2015г.- 15.06.2015г. по договор за предоставяне на кредит № 010-296/ 11.10.2007г. и анекси към него № 1-5 и 6/ с правно основание чл.82, вр. с чл.79 от ЗЗД – за сумата от 5 064,00лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от категорията на претърпяни загуби, изразяващи се в заплатени възнаградителни лихви за периода 10.01.2015г.

- 15.06.2015г. по договор за овърдрафтен кредит № 010-139/ 21.03.2008г. и анекси към него № 1-5. Решението се обжалва и в частта, с която „П.С.” АД е осъдено да заплати на „П.и.б.” АД направените по делото разноски в размер на 450,00лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението се обжалва от ищеца „П.С.” АД.

Въззивникът заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно, както и като неправилно, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че сключеният между него и ответника договор за кредит № 010-296/ 11.10.2007г. е новиран по смисъла на чл.107 от ЗЗД чрез сключване на анекс № 2 към него с изх.№ 010-149/ 02.06.2009г. , а договорът за овърдрафтен кредит под № 010-139/ 21.03.2008г. е новиран по реда на чл.107 от ЗЗД чрез сключването на анекса към него под № 2 с изх.№ 010-148/ 02.06.2009г. Поддържа неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието ,че договорите не са новирани, а единствено преструктурирани. Твърди, че съгласно приложимата норма на чл.13,ал.1, вр. с ал.2 от Наредба № 9/ 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии на кредитен риск , приета от УС на БНБ и отм. 13.04.2014г., „Една експозиция се счита за преструктурирана когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да изплати и в срок пълния размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства”. Позовава се и на разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.13 от Наредбата. Поддържа, че в процесния случай при подписване на анексите към двата договора не са налице финансови отстъпки от страна на банката, анексите не са подписани поради влошаване на финансовото състояние на длъжника и с тях няма удължаване с не повече от 2 години на срока за плащане, за да се приеме, че е налице приетото от първата инстанция преструктуриране на кредитите. Напротив, поддържа, че е налице новация. Моли в тази връзка настоящата инстанция да съобрази освен нормата на чл.13 от горепосочената Наредба и факта, че с анексите и по двата договора лихвените проценти са повишени. Позовава се и на цитирана от него съдебна практика. Твърди, че договорът за кредит-овърдрафт , от една страна и стандартният договор за кредит с погасителни вноски, макар по правната си природа да са договори за заем, имат съществени различия помежду си. Счита, че с анексите към двата процесни договора за кредит са погасени валидно възникналите по тях задължения и на тяхно място са възникнали нови дългове - с нов краен срок за погасяване, нов лихвен процент, както и нови специфични способи за усвояване и погасяване.

Счита, че следва да бъдат съобразени и издадените от банката удостоверения, като в това от м.01.2015г. банката определя дължимите такси и комисионни по Тарифата за овърдрафт, а след възражението от негова /на ищеца/ страна е променила разбирането си за вида на кредита, тъй като през м.06.2015г. таксите и комисионните са изчислени по Тарифата за оборотни кредити. По отношение на процесните неустойки, наименовани в банковата договорна практика като „комисионна за предсрочно прекратяване на договора” , респ.- „такса за предсрочно прекратяване”, счита, че такива не са дължими, тъй като анексите , с които двата спорни договора са новирани, изрично предвиждат, че всички непроменени от анексите договорни клаузи на договорите запазват съдържанието си. Ето защо, счита, че от ответната банка не е договорена дължимостта на неустойки в случаите на предсрочно погасяване на кредитите, като недопустимо и неправилно дължимостта на тези неустойки е изведена от първата инстанция по тълкувателен път. В тази връзка се позовава на нормата на чл.58, ал.2 ,вр. с ал.1 от Закона за кредитните институции, които постановяват, че в договора за кредит следва изрично и изчерпателно да са посочени условията на договора, включително и за случаите на предсрочно погасяване.

Поддържа, че т.1.8.3 от договора от 2008г. и т.7.4 от договора от 2007г. препращат към действащата Тарифа на банката към момента на прекратяване на договорните правоотношения, а тази Тарифа не предвижа комисионни /такси/ при предсрочно прекратяване на кредита с погасителни вноски, тъй като такава е установена само за овърдрафта с чл.12,т.5 от глава 2- ра, раздел 11 на Тарифата. Нещо повече, счита, че неправилно таксата е изчислена от ответната банка на база стойността на целия допустим кредитен лимит на един несъществуващ кредит /за овърдрафт/, а не върху предсрочно погасената и дължима главница. Възразява, че не може да се вмени в негово задължение заплащане на договорна неустойка върху кредитна сума в размер на 290 000,00лв., тъй като размерът на главницата към датата на изчисляване на таксата за предсрочно погасяване е била 126 179,00лв. По отношение на исковете по чл.82 , вр. с чл.79 от ЗЗД поддържа необоснованост на извода на първата инстанция, с който е прието, че от ответната банка своевременно са предоставени поисканите от него /ищеца/ удостоверения за дължимия размер на кредита, както и неправилност на извода, че липсата на плащане на задълженията по кредитите произтича от неговото /на ищеца/ несъгласие с претендираните от ответната банка такси за предсрочно погасяването , поради което неплащането не може да се вмени във вина на ответника. Счита, че след като банката е знаела за новираните задължения, неправомерна се явява претенцията й за такси и комисионни, които не се дължат и които претенции са отразени и в съдържанието на удостоверенията относно размера на дължимите задължения по кредитите. Счита , че неправилно преценката на първата инстанция е ограничена само по отношение срока на издаване на удостоверенията, като е прието, че те са издадени в разумен срок, без да е съобразено съдържанието, за което ищецът поддържа, че не отразява действителното правно положение. Въззивникът-ищец твърди, че в периода м.01.2015г.- до средата на м.06.2015г. добросъвестно е изпълнявал своите задължения по текущите кредити, като следва да се има предвид, че той би погасил дължимите по тях главници още през м.януари 2015г. в случай, че от ответната банка е била предоставена коректната информация за размера на задълженията по тях, при която хипотеза не биха били заплатени лихвите за периода до 15.06.2015г. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени като доказани и основателни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, „П.и.б.” АД заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Намира за правилен извода на СРС за липсата на новация на процесните правоотношения в конкретния случай. Възразява, че с анексите към двата процесни договора за кредит не са променени съществените условия по тях, като няма нововъзникнал дълг. Поддържа, че промените по двата договора са извършени в рамките на първоначално уговорения срок и първоначално разрешения размер за двата кредита.

Твърди, че не е налице както обективна новация , при която се променя предметът на правоотношението при запазване на страните по него, така и субективна, при която се променят субектите по правоотношението. Твърди, че с анексите към двата процесни договора за кредит само са разсрочени във времето с погасителни планове вече възникналите за ищеца задължения по двата кредита, като изрично са запазени размерите на кредитите и няма формирана нова главница, а е отпаднало само правото за многократно усвояване и погасяване на суми, като усвояването е ограничено до посочената в анексите датата, а след тази дата за ищеца съществува само задължението за връщане на усвоения кредит. Счита, че отпадналото за ищеца право за многократно усвояване на кредита не представлява новация. Твърди, че промяната в размера на погасителните вноски и тази в размера на лихвата не може да бъде квалифицирана като новация, тъй като тази промяна не засяга съществените елементи на правоотношението, като в тази връзка се позовава и на съдебна практика- Решение № 175 от 25.02.2016г. по т.дело № 2602/2014г. на 2-ро ТО на ВКС.

Счита за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че последващите анекси съдържат клаузи, които уреждат отношенията с ищеца, свързани с предсрочно издължаване на договорите за овърдрафт. Позовава се на клаузите от анексите, с които изрично е предвидено, че клаузите от договорите, които не са променени с анексите остават валидни за страните, като между последните са и тези, уреждащи дължимата такса при прекратяването на овърдрафните кредити, съгласно действащата Тарифа на банката към датата на предсрочното погасяване на кредитите в размер на 5% от сумата по разрешения кредит. Счита, че таксите се дължат именно като такива за предсрочно погасяване на задължения по договори за овърдрафт, тъй като сключените анекси не променят факта, че договорите са сключени именно като овърдрафтни. Моли съда да съобрази обстоятелството, че банката е направила отстъпки от дължимата по Тарифата такса от 5% , като е начислила на ищеца такса в по-малък размер от 2% при предсрочното погасяване на процесните кредити. Именно по-ниската такса от 2% е посочена и в издадените на ищеца удостоверения за размера на дълга. Възразява, че не дължи претендираните от ищеца обезщетения за вреди, тъй като коректно и своевременно са издадени поисканите от ищеца удостоверения. Твърди, че от ищеца са били дължими лихвите по кредитите до момента, когато от ищеца изрично е заявена воля за предсрочното им погасяване- 15.06.2015г. и като последица от това е направено искане за прекратяване на процесните договорите, като заплатените до този момент лихви от ищеца се явяват дължими. Заявява искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство , представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 20 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21963656-363f-40c6-aeed-cc1dd2939d4d