Решение № 548 от 10.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. гр. Хасково, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100337 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.440 от ГПК от П. И. Я. с ЕГН:********** и М. М. Я. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес **********, със съдебен адрес ********** адв.С. П., против Г. Д. Г. с ЕГН:**********, и А. А. И. с ЕГН:********** от **********, а в условията на евентуалност е предявен обективно и субективно съединен иск по чл.441, ал.1 от ГПК, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, от П. И. Я. с ЕГН:********** и М. М. Я. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес **********, със съдебен адрес ********** адв.С. П., против ЧСИ З. З. с адрес на кантората **********.

В исковата молба се посочва, че вторият ответник - Г. Д. Г. бил взискател по изп.дело №1478/2013г. по описа на първия ответник - ЧСИ З. З., а длъжник по изпълнителното дело бил третият ответник А. И.. Ищците твърдят, че с НА № 187, том XXII, нот. дело № 3735/08.11.22 г. на АВ-София, СВ- Хасково, придобили собствеността, в режим на СИО, върху два имота, а именно: 1.

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ XVІII-406 /осемнадесет римско четиристотин и шест арабско/, в квартал 52 /петдесет и две/ по плана на **********, одобрен със Заповед № 3-284/19.08.22г. на кмета на общината, 1 целият с пространство от 1365 м2 /хиляда триста шестдесет и пет кв.м./, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на 2 /два/ етажа, застроена на 167,7 м2 /сто шестдесет и седем цяло и седем десети кв.м /, при съседи на УПИ: от две страни улици, от изток - път и УПИ IX-387, от север - УПИ VII-377, от запад- УПИ VII-377 и от юг - УПИ- XIX-408; както и 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ XIX-408 /деветнадесет римско четири стотин и осем арабско/, в квартал 52 /петдесет и две/ по плана на **********, одобрен със Заповед № 3-284/19.08.22г. на кмета на общината, целият с пространство от 1055 м2 /хиляда и петдесет и пет кв.м./, при съседи на УПИ: от изток - УПИ XV-общински, от север - УПИ XVIII-406, от запад- УПИ VII-377 и от юг улица. Разглеждайки електронният регистър на ЧСИ с район на действие района на ОС-Хасково, констатирали, че имотите им били обявени за публична продан от ЧСИ 3.З., без да били уведомени от него за това му действие и при липсата на всякаква кореспонденция с тях. При запознаването им с делото констатирали, че длъжникът – отв. И., бил прехвърлил тези имоти на техния прехвърлител - сем. А., но по неизвестни за тях причини ЧСИ насочил изпълнението към имотите им. Вместо да преустанови действията си по принудителното изпълнение спрямо тези имоти, след като бил своевременно уведомен от длъжника че той не бил собственик, ЧСИ продължил действията по принудително изпълнение, като извършил оглед и опис на имотите от 25.11.2022г., а с Обявление за публична продан на недвижими имоти насрочил извършването й за периода от 20.01.2023г. до 20.02.2023 год., въпреки, че ищците не били страна по това изпълнително дело и макар че тези имоти не били собственост на длъжника по делото, както сам ЧСИ бил посочил този факт, т.е. между ищците и ЧСИ не било спорно, че тези имоти не били на длъжника по делото. Всички тези действия на ЧСИ обуславяли правния интерес на ищците от образуване и разглеждане на делото и постановяване на решение по него.

Отбелязват, че конституирането на ЧСИ като страна в процеса и на основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗЗД, се основавало на факта, че той не бил носител-субект на притезателното право, а само орган за неговото реализиране и в това си качество той не притежавал правото да се разпорежда с него, а имал само задължението да го обслужва по волята на носителите му.

Затова и иска им срещу ЧСИ З. З. с правно основание чл.441 ГПК, във вр. с 2 чл. 45 ЗЗД, бил евентуален в качеството му на ЧСИ, т.е. по специалния закон уреждащ правомощията му, които според ищците той явно и грубо бил нарушил, като се бил суброгирал в правата на взискателя, тъй като на практика с действията си оспорвал правото им на собственост. С оглед горното, ищците поддържат, че не били налице предпоставките на ГПК за насочване на принудителното изпълнение спрямо техните имоти.

Предвид изложеното, молят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че имотите към, които е насочено принудителното изпълнение по изп. дело № 20138750401478 на ЧСИ З. З. - УПИ XVIII-406 в квартал 52 по плана на **********, одобрен със Заповед № 3-284/19.08.22 г. на кмета на общината, целият с пространство от 1365 м2, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на 2 етажа, застроена на 167,7 м2, при съседи на УПИ: от две страни улици, от изток - път и УПИ IX- 387, от север - УПИ VII-377, от запад- УПИ VII-377 и от юг - УПИХІХ-408; както и УПИ XIX-408 в квартал 52 по плана на **********, одобрен със Заповед № 3-284/19.08.22г. на кмета на общината, целият с пространство от 1055 м2, при съседи на УПИ: от изток - УПИ XV-общински, от север - УПИ XVIII-406, от запад- УПИ VII-377 и от юг - улица, не принадлежат на длъжника по изп. дело № 20138750401478 на ЧСИ 3.З., и следователно не могат да бъдат предмет на принудителни действия от негова страна по това изп. дело, както и бъдат осъдени ответниците да им заплатят солидарно направените съдебни и деловодни разноски по делото.

В условията на евентуалност молят съдът да постанови решение, с което да осъди ЧСИ З. З. да преустанови всякакви изпълнителни действия върху процесните два имота, както и да им заплати обещетение за извършените досега от него действия спрямо имотите им, в размер на 3000 лева, както и направените съдебни и деловодни разноски по този иск.

В законоустановения едномесечен срок ответникът ЧСИ З. З. подава отговор на исковата молба, с който счита предявения срещу него осъдителен иск счита за допустим, но неоснователен. Поддържа, че като орган на принудителното изпълнение в качеството си на ЧСИ, той извършил законосъобразно всички процесуални действия по изпълнителното дело.

Процесното изп.дело № 1478 било образувано през 2013 г., въз основа на депозиран изпълнителен лист с взискател Г. Д. Г. /втори ответник/ и длъжник 3

А. И. /трети ответник/, като изпълнението било насочено към УПИ XIV-386 в кв.52 по плана на ********** върху който имот на 19.11.2013г. наложил възбрана. Със Заповед № 3-284/19.08.2022 г., издадена от **********, УПИ XIV-386, кв.52 бил разделен на две УПИ-та: 1. УПИ XVIII-406, кв.52, целият с пространство от 1365 кв.м., ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на 2 етажа, както и 2. УПИ XIX-408, кв.52 по плана на ***, целия с пространство от 1055 кв.м., т.е. двата УПИ представлявали възбранения имот, върху който било насочено изпълнението по делото. Сочи, че с нот.акт № 35, том XVIII, д.№ 2936/09.09.2022г. на СВп Хасково, длъжникът А. И. продал на И. и С. А. двете УПИ-та: XVIII-406 с площ 1365 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, и XIX-408 с площ 1055 кв.м. в кв.52 по плана на **********, представляващи възбранения УПИ XIV-386, кв.52, по плана на **********. Поддържа, че тъй като придобиването от А. било след наложената възбрана, продажбата била непротивопоставима на самия длъжник, тъй като била налице относителна недействителност по отношение на взискателя Г. Д. Г.. Ищците по делото П. и М. Я.и били закупили двата УПИ с тежест /наложената възбрана/, поради което продажбата била непротивопоставима на длъжника. С оглед на изложеното, в качеството си на ЧСИ той извършил оглед и опис на имотите на 25.11.2022г. и насрочил извършване на публична продан за периода от 20.01.2023г. до 20.02.2023г.

Поддържа, че действията му били в рамките на неговата компетентност като ЧСИ, а дали действията му били законосъобразни, следвало да се разгледа чрез обжалване пред Окръжен съд Хасково и при наличие на предпоставките на специалния закон - ЗЧСИ. Посочва, че в исковата молба липсвали твърдения за вида и обема на претърпените от ищците вреди, които твърдят да са причинени от него в качеството му на ЧСИ по изп.д.№ 1478/2013 г. Освен това, не можело да се окачестви като „вредоносно" за ищците насочване на изпълнението към двата имота, за които те притежавали н.а. № 187/08.11.2022 г., тъй като придобиването на собствеността следвало да се преценява към момента на възбраната на имота. След като покупката била станала след наложената възбрана, с оглед разпоредбата на чл.453, т.1 ГПК, придобити след възбраната права не можели да ползват приобретателите, каквито били ищците. С оглед изложеното, ответникът ЧСИ З. З. моли да бъде оставен без уважение искът по чл.441 ГПК и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

4

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът Г.

Д. Г. също подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск по чл.440 ГПК като недопустим, поради липса на активна легитимация на ищците. Същите се позовавали на разпоредбата на чл. 440 от ГПК, но в случая те не били правоимащи лица, тъй като не били собственици на процесните имоти, а именно - имотите УПИ XVIII-406 с площ от 1 365 кв.м и УПИ XIX-408 с площ 1055 кв. м., в кв. 52 в ***, ********** и двата по плана на ***, одобрен със Заповеди № 84/90, № 318/20 и № 3-284/19.08.2022 г. на кмета на общината. Тези имоти обаче били образувани вследствие на разделяне на друг имот - УПИ XVI-386, кв. 52 с площ 2420 кв.м. по плана на **********, който от своя страна бил образуван след разделянето на УПИ XIV - 386 в кв. 52 по плана на ***, **********. Така, по изпълнителното дело била наложена възбрана на този УПИ XIV - 386 в кв. 52 по плана на ***, ********** (разделено в последствие на УПИ XVI - 386 в кв. 52 и УПИ XVII386 в кв. 52) на 19.11.2013 г. като е вписана в имотния регистър на същата дата. Върху УПИ XVІ-386 и УПИ XVII- 386 по изпълнителното дело също била наложена възбрана видно от книжата по делото (стр. 1182 от изп. дело), ведно с постройките и приращенията в него. Върху УПИ XVІІI-406 с площ от 1 365 кв.м и УПИ XIX-408 с площ 1055 кв.м. също имало наложени възбрани по изпълнителното дело, видно от книжата по изп. дело, както и върху процесните два имота.

В тази връзка се посочва хронология на релевантните според него обстоятелства: Ответникът Г. бил взискател по изпълнително дело № 1473/2013г. а длъжник бил посоченият като трети ответник А. И.. С договор за дарение от 09.10.2012 г. И. прехвърлил на собственото си дружество ********** процесното и засега два пъти разделяно УПИ XIV - 386 в кв. 52 по плана на ***, **********, която сделка била обективирана в Нот.акт за дарение на недвижим имот от 09.10.2012г. номер-156, том II, peг. номер - 6382, дело номер- 326 от 2012г. Тъй като И. му бил длъжник по друго дело между тях, от своя страна той бил предявил иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който поискал съдът да обяви за недействителна по отношение на него (Г. Г.) горепосочената сделка. С Решение № 83/13.02.2015г. по гр. дело № 3512/2013г. на ********** съдът уважил искането и обявил за недействителна по отношение на Г. сделката. Решението било влязло в сила и следователно била налице относителна недействителност на сключената сделка по 5 отношение на Г. Г., но не и на трети лица. Процесното изпълнително дело било от 2013 г. и от тогава той не можел да удовлетвори вземането си именно заради действията на третия ответник. Много пъти УПИ XIV - 386 в кв. 52 по плана на ***, ********** (разделено в последствие на УПИ XVI-386, кв. 52 с площ 2420 кв.м. и УПИ XVII- 386 и сега вече на УПИ XVIII-406 с площ от 1 365 кв. м и УПИ XIX-408 с площ 1055 кв. м.), било изнасяно на публична продан и всеки път няколко дни преди изтичането на срока й длъжникът препятствал по някакъв начин завършването й: чрез делба, отказ от права, два пъти разделяне и продаване на имота и други. След като сделката за дарение на имота от настоящия трети ответник на собственото му ЕООД била обявена за относително недействителна по отношение на отв.Г., то относно третите лица тази сделка си оставала действителна и по отношение на тях, включително настоящите ищци, собственик бил **********. Следователно предявения иск се явявал недопустим, тъй като те не били собственици на двата процесни имота, тъй като техният праводател - И. А. бил купил имота, респ. имотите от лице, което спрямо него не е собственик – И., а извършените разделяния на имота на други такива нямали действие по отношение на неговия доверител, нито имали действие и извършеното от И. разпореждане с имота посредством продаването му на И. А. (праводателя на ищците) именно поради относителната недействителност и наложените възбрани. От това според отв. Г. следвало, че искът е недопустим, тъй като бил предявен от ненадлежни ищци - те не били станали собственици на имотите, тъй като собственик по отношение на тях и на всички останали лица, с изключение на втория ответник Г. Г., било дружеството **********, поради което извършените до момента разделяния на имота и двете продажби - от И. на А. и от А. на Я.и нямали действие по отношение на Г.. Тъй като поради относителната недействителност на действията на И. и ********** спрямо Г.