Решение № 16340 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16340 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110126473 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, с искане за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 1 и т. 2, на чл. 6, ал. 3, и на чл. 12 на договор за кредит за покупка на недвижим имот № *******/23.02.2007 г., както и на допълнителни споразумения от 07.09.2010г., 17.03.2014г. и 11.03.2016 г. към договора.

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата в размер на 15 995,10 евро, представляваща вземане на банката за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ** *****/23.02.2007 г., поради извършено прихващане от ищците с насрещните им вземания към ответното дружество, формирани от разлики в размер на 9 056,75 евро над месечните погасителни вноски, такса за усвояване на кредита в размер на 258,82 евро и такси за управление на кредита в размер на 571,8 евро и поради извършени без правно основание капитализации към главничния дълг на суми в общ размер на 6 107,73 евро за просрочени лихви, такси, главници, застраховки и редовни такси, застраховки, главници и лихви;

В условията на евентуалност при отхвърляне на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сумите от:

9 056,75 евро (по 4 528,38 евро на всеки един от ищците), представляваща разлики над първоначално уговорените с договора за кредит месечни погасителни вноски, получени от банката в периода от 06.11.2007 г. до 10.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

258,82 евро (по 128,41 евро на всеки един от ищците), представляваща такса по чл.

4.1 от процесния договор за кредит, платена на банката на датата 06.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

571,80 евро (по 285,90 евро на всеки един от ищците), представляваща такса по чл.

4.2 от процесния договор за кредит, платена на банката в периода от 07.03.2008 г. до 10.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

Ищците твърдят, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ** *****/23.02.2007 г., по силата на който банката е предоставила в 1 заемен ресурс от 34 510 евро, от които 15 915 евро за покупка на ап. № 44, находящ се в /адрес/ и 18 595 евро за други разплащания. Посочва, че съгласно чл. 5 от договора, крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 от договора, страните са уговорили, че годишната лихва, която кредитополучателите дължат на банката се определя от сбора от Базовия лихвен процент, който към момента на сключване на договора е в размер на 6 % и договорна надбавка от 5 пункта. С чл. 6 от договора, страните са се съгласили, че кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски с размер на 328, 65 евро. Твърдят, че съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият Б. не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Аналогична е и разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от договора, постановяващ че в случай, че по време банката промени Б., размерът на месечните погасителни вноски, уговорени в размер на 328,65 евро се променя автоматично в съответствие на промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Клаузата на чл.

12 от договора гласи, че банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си и че измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл. 4, т.

1 от договора, кредитополучателите са се задължили да платят на банката такса за управление в размер на 0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита. По силата на чл. 4. 2 от договора, страните са договорили, че в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0, 1 % върху размера на непогасената главница към същата дата. Навеждат твърдения, че банката е упражнила правото си да увеличава едностранно договорната лихва, като е започнала да увеличава месечните погасителни вноски, считано от осмата вноска с падеж 06.11.2007 г. Поддържат, че са сключили с банката допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към договор за кредит ** *****/23.02.2007 г., като съгласно чл. 2, ал. 1 от същото, страните са констатирали, че към датата на сключването на споразумението, задълженията на кредитополучателя са в размери на 260,46 евро просрочена главница, 2282,28 евро - просрочена лихва, 88,28 евро - просрочени такси и 36 119,84 евро - редовна главница. С чл. 2, ал. 2 от споразумението, страните са се съгласили, че освен задълженията по предходната алинея на чл. 2, кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Чл. 3 от споразумението гласи, че страните дават съгласието си всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез капитализирането им към редовната усвоена и непогасена част от главницата по предоставения кредит в размер съгласно разписания в чл. 2, ал. 1, т. 5 на 36 119.84 евро.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от споразумението, страните са се съгласили, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на погасяване на дълга. Чл. 4, ал. 2 от споразумението гласи, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие. С чл. 4, ал. 3 от споразумението е договорено, че през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер на референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 6.263 процентни пункта като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 200 евро на месец за референтен лихвен процент страните са се договорили, че ще се ползва лихвения индекс 6-месечен Ю.Б.. Съгласно чл. 5, ал. 1 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва, формирана от спора на 6-месечен Ю.Б. и фиксирана договорна надбавка в размер на 10.943 процентни пункта. Навеждат твърдения, че в следствие на капитализациите на просрочията по чл. 4 от споразумението и на капитализациите, извършени по реда на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от същото, главницата е преоформена със сумите на просрочията и на начисляваната, но непогасявана през периода на облекчено плащане договорна лихва или общо същата е увеличена със сумата от 2 370,56 евро. Разясняват, че на 07.09.2010 г. е извършено първа реструктуриране на кредита, като банката е предоставила допълнително 957,02 евро, за погасяване на: частично вноски № 40 с падеж 06.07.2010 г. - 181.14 евро; вноска № 41 2 379,75 евро; вноска № 42 - 379,75 евро, като към главницата са добавени (капитализирани): лихви от месечни вноски 903,92 евро, лихви за забава 0,02 евро, такси за забава 16,36 евро или общо: 920,30 евро. Сочат, че на 17.03.2014 г. е извършено второ реструктуриране на кредита, като банката е предоставила допълнително 2 053,50 евро, за погасяване на пет месечни вноски с падеж от 06.11.2013 г. до 06.03.2014 г. вкл. Погасени са главници общо в размер на 98,51 евро и към главницата са добавени (капитализирани): лихви от месечни вноски 1 852,20 евро, лихви за забава 9,66 евро, такси за забава 68,52 евро и годишна такса управление 34,61 евро или общо: 1 964,99 евро, като общо капитализирани суми по договора са в размер на 5 717,23 евро. Навеждат възражение за нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, тъй като противоречат на чл. 147, ал. 1, чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, поради което са неравноправни клаузи.

Навеждат се твърдения, че клаузите на чл. 4 т. 1 и т. 2 от договора са нищожни, поради нарушение на принципите на добросъвестност и справедливост. Заявява, че в Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са процесните клаузи. Поддържат за нищожно допълнително споразумение от 11.03.2016 г. към договор за кредит ** *****/23.02.2007 г., както и всяко едно друго допълнително споразумение (ако между страните има сключвани такива), с доводите, че когато отделната договорна клауза в сключен потребителски договор е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, допълнителната спогодба (споразумение), основана на такава клауза, ще е също нищожна по силата на чл.

366 ЗЗД. С процесното допълнително споразумение са капитализирани вземания на банката за лихви и такси, които произтичат от неравноправни уговорки от договора от 2007 г., поради което уговорката, че главничният дълг нараства с така извършените капитализации не е произвела правно действие като съставляваща нищожна спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Молят съдът да установи, че не дължат процесните суми на ответника и да се произнесе в мотивите по нищожността на клаузите и споразуменията. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ю. Б.” АД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва, че между него и ищеца бил сключен процесния договор, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че съгласно чл. 3 от същия за усвоения кредит на Б. е дължима годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент (Б.), прилаган от нея за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка 5 пункта и към момента на сключване на договора Б. за жилищни кредити в евро е в размер на 6%. Срокът за погасяване на кредита е 360 месеца (чл. 5 от Договора) и подлежи на погасяване чрез равни месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска 328,65 евро (чл. 6, ал. 1 от Договора). Не оспорва, че във връзка със заявления на ищците са сключени няколко допълнителни споразумения към Договор № * * *****/23.02.2007 г., съответно на 07.09.2010 г. на 17.03.2014 г. и 11.03.2016 г. и със същите са договаряни периоди на облекчено изплащане на дълга, а просрочени задължения за главница, лихви и такси са преструктурирани, а с последните две допълнителни споразумения - от 17.03.2014 г. и 11.03.2016 г. е договорена и промяна на приложимата възнаградителна лихва. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл.

143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП, редакция от Декември 2005 г.), като ответното дружество е действало съобразно постигнатите обща воля и съгласие на страните за начина, по който ще протекат взаимоотношенията им. Сочи, че съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗКИ при промяна на лихвения процент или на таксите, Б. следва да уведоми клиента по уговорения за това начин, а съгласно ал. 4, когато информацията относно промяната на лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 от чл. 58 ЗКИ не се прилага. Навежда твърдения, че кредиторът не е имал задължение да обявява самата формула и изчисленията за трансферната цена на ресурса, чието изражение е Б., нито впоследствие са приемани подобни норми с обратно действие. За дългосрочните договори за кредит, каквито са жилищните и в частност договорът за жилищен кредит, е характерно договарянето на променлива лихва, като средство за разпределяне на риска във времето. Фиксирането на лихвения процент би довело до поемане на целия риск от евентуални промени в бъдеще само от една от страните, което би било свързано и с определяне на по-висока цена на заемния ресурс (по-висок лихвен процент по кредита). По тази причина обичайно кредитополучателите по този вид кредити договарят с банките променливи лихви, а не фиксирани. Сочи, че Б. е определен съобразно методологията на ответника, но зависи от 3 множество финансови, икономически и пазарни фактори, които отчитат условията на финансовите пазари и спецификите на упражняваната от Б. дейност. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, съгласно която не представлява неравноправна клауза тази, при която „доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна има право незабавно да прекрати договора.“ В конкретния случай са налице и двете законови условия за прилагане на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Промяната в размера на лихвата по договора е била резултат от изменение на Б. и съгласно постигната обща воля между страните в процесния договор и в съответствие с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ изменението е надлежно обявено. От друга страна, кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора във всеки един момент, като погаси предсрочно задължението си към Б., изплати остатъка от главницата и така прекрати договора. Твърди се, че клаузите на договора не отговарят на хипотезата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. В договора е предвидена възможност за промяна на лихвата - промяна, която може да бъде увеличаване или намаляване в зависимост от промяната на Б. и настоящият случай попада и в приложното поле на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, тъй като безспорно процесният договор за кредит е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Навеждат се твърдения, че процесните клаузи не накърняват добрите нрави, както и че не са в противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност. Поддържа, че в клаузата на чл. 5, ал. 2 от Допълнителното споразумение от 11.03.2016 г. на клиентите е предоставена ясна информация, че индексът Е. е средният лихвен процент, публикуван от Европейската банкова федерация в Б., Б., по който се предлагат междубанковите Срочни депозити в евро в зоната на Е.В.С. от една първокласна банка на друга, калкулиран в 11 ч. централно европейско време. В ал. 3 на чл. 5 от споразумението е изрично разписано, че приложимата лихва се определя първоначално и в последствие се актуализира 2 пъти годишно, като се ползват стойностите на 6-месечния Е., публикувани на 15 януари и 15 юли на интернет страницата на Европейската банкова федерация или в информационните системи Reuters и Bloomberg. Разясня, че годишната такса за управление, в клаузата на чл. 4, т. 2 от процесния договор ясно е посочено, че същата е дължима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита и е дължима като процент (0.1%) върху непогасената главница към същата дата. Моли съда да приложи към казуса нормативни актове на ЕС, а именно: Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, Делегиран регламент (ЕС) № 2018/171, Директива № 2013/36/ЕС, като такива от по-висш порядък спрямо националното законодателство.