Решение № 17 от 05.03.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 168/2025
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 05.03.2026
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.403 · Граждански процесуален кодекс
- чл.403 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Бургас, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000168 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 19 от 25.07.2025 г. на Окръжен съд Ямбол, постановено по т.д. № 3/ 2025 г., е осъдено „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК 128626064, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Г.С.Раковски“ № 23, ап.
7, представлявано от Димчо Атанасов Д.в – управител, да заплати на „Меркурий-64“ ЕООД, ЕИК 147201872, със седалище и адрес на управление: с. Деветак 8480, община Карнобат, област Бургас, представлявано от Мехмед Исмаил Мехмед - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 10, вх.2, ет. 1 – Адвокатско съдружие „А., Бошнаков и сие“, на основание чл.403 ал.1 от ГПК, сумата от 32 462 лв., представляваща обезщетение за вреди от допуснато обезпечение на отхвърлена претенция по т.д. № 574/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 1.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Димекс 2007“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 85 – адв. Н. Д., в която същото се обжалва като неправилно и необосновано.
Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
1
Изтъкват се доводи, че съдът от първа инстанция не е съобразил в обжалваното решение всички събрани по делото доказателства, като не ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, а неправилно е приел, че в случая е налице понесена имуществена вреда от дружеството въззиваем, под формата на пропусната полза. По мнение на въззивника, в производството не е доказано изпълнението на фактическия състав на чл.403 ГПК за ангажиране отговорността му. При позоваване на съдебна практика се поддържа, че не е установено в производството наличието на претърпените от въззиваемата страна вреди, като, за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, то следва да е доказано тяхното настъпване, което в първоинстанционното производство не е сторено.
Развити са съображения, че доколкото банковата сметка на въззиваемия в „Прокредит банк България“ АД към датата на налагане на запора е била празна от авоари, респективно по нея никога не е имало наличност в размер на запорната сума, неправилен е изводът на съда, че е налице изваждане на сума в размер на запорираната от разпоредителната власт на въззиваемата страна.
На следващо място се сочи, че неоснователно е присъден и сборът на месечните такси за обслужване на запорираната сметка, доколкото същите не са доказани като реално настъпили вреди за въззиваемия.
Оспорва се и претенцията за лихва, с твърдения, че се касае за анатоцизъм, който не се допуска от българското законодателство, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „Меркурий-64“ ЕООД, в който се моли за оставянето на жалбата без уважение.
Изразява се позиция за правилност и обоснованост на решението на първостепенния Окръжен съд Ямбол, като се изтъква, че специфичната деликтна отговорност, регламентирана чл.403 ГПК предвижда отговорност на делинквента за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно наложената мярка, а вредата, в тази хипотеза, е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари, за периода на допуснатото обезпечение. Изтъква се, че въззиваемият е претърпял вреди, изразяващи се в 2 невъзможност да се разпорежда със запорираните по сметката му средства, като от представените писмени доказателства по делото е установено, че върху средствата реално е наложено обезпечение запор до момента на отмяната му.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спор по предявен осъдителен иск, с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, с който дружеството - въззиваем е претендирало да бъде осъден въззивникът да му заплати обезщетение за причинените от неоснователно допуснато обезпечение имуществени вреди, като се претендира и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти, установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания, следва да се посочи, че не са спорни между страните обстоятелствата по налагане с Определение № 12 от 7.01.2022 г. по т.д. № 574/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас на обезпечение на предявените по това дело искове за присъждане на сумата от 16 650 лв., представляваща неустойка, съгласно Глава V, чл. 1 от сключения между страните на 10.07.2021 г. договор за покупко-продажба на пшеница, и сумата от 71 653,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяването на посочения по-горе 3 договор от 10.07.2021 г. за покупко-продажба на пшеница, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника по исковете в „Прокредит банк“ АД, до размера на 88 303 лв.
С Решение № 216 от 10.07.2023 г. на Окръжен съд Бургас по горепосоченото търговско дело и с Решение № 109 от 8.12.2023 г. по т.д. № 210/2023 г. по описа на Апелативен съд Бургас горните претенции са били отхвърлени, като стабилизирането на въззивното решение е настъпило с постановяването на Определение № 2018 от 16.07.2024 г. на ВКС по т.д. № 624/2024 г.
Отмяната на допуснатото обезпечение е извършена с Определение № 770 от 13.08.2024 г. по т.д. № 574/2021 г. на Окръжен съд Бургас.
От представеното удостоверение от „Прокредит банк България“ ЕАД от 19.09.2024 г. става ясно, за периода 1.03.2022 г. – 2.09.2024 г. дружеството – въззиваем е заплащало вместо стандартната такса за месечно обслужване на банкова сметка 25 лв., 150 лв., поради наложения запор върху сметката.
Дружеството – въззиваем заявява претенция в настоящия процес за осъждане на лицето, по чието искане обезпечението – запор върху банкови сметки, е било допуснато, да заплати обезщетение за вредите, причинени му от неоснователното блокиране на финансови средства, изразяващо се в законната лихва за периода и надвнесената такса за обслужване на банкова сметка с наложен запор.
Фактическият състав, който правната норма изисква за присъждане на обезщетение на основание уредения в чл.403, ал.1 ГПК деликтен иск, предвижда доказване осъществяването в обективната действителност на следните факти: предявяването на обезпечен иск, който е бил отхвърлен или производството по него е било прекратено; наличието на наложена конкретна обезпечителна мярка за определен период, която е довела до неблагоприятно засягане правната сфера на адресата на обезпечителната защита и установяване размера на причинените вреди. В хипотеза на запор върху вземане, в това число по банкова сметка, минималната величина на вредите се изразява в невъзможността за съответен период да се ползва финансовият ресурс, като могат да бъдат твърдени и доказвани и по-големи вреди.
4
Първата и втората предпоставки на претенцията следва да се приемат за установени, предвид доказаност допускането и налагането на запора върху банкова сметка, по искане на въззивника, чиито искове са били отхвърлени, с влязъл в сила съдебен акт.
Пред настоящата инстанция дружеството – въззивник оспорва понасянето от претендиращия обезщетението на имуществени вреди от налагането на запора, като въвежда твърдение, че банковата сметка върху която мярката е насочена, е била, за процесния период, празна от авоари и по нея никога не е имало наличност на запорираната сума.
Видно от данните по делото, пред първостепенния съд въззивникът се е задоволил с общо оспорване претенцията на въззиваемия, без да е детайлизирал аргументите си против иска, респективно без да е инвокирал специфичния довод, че по банковата сметка не е имало наличност. Ищецът е ангажирал към исковата си молба доказателства от банковата институция относно наложения запор, неговия размер и датата на налагането му – удостоверение от 14.03.2022 г. При липса на изрично заявено оспорване относно отсъствието на наличност по сочената сметка, подобно твърдение не е попадало в очертаната от доводите на страните фактическа рамка на правния спор и въвеждането му едва пред въззивната инстанция е в разрез с правилата на процесуалната преклузия, изискващи оспорванията и възраженията, основани на съществуващи и известни на страната факти, да се въведат в срока за отговор. Своевременното въвеждане на това специфично оспорване би създало задължение за съда да укаже тежест на доказване на ищеца да го опровергае и, респективно, би дало възможност за ангажиране на доказателствени искания в тази насока.
Дори и да не би се приело за преклудирано, горното възражение е неоснователно.
Прието, по приобщеното към настоящото гр.д. № 574/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е удостоверение от 16.10.2023 г., издадено от „Прокредит банк България“ ЕАД, в което се сочи, че в изпълнение на отправеното запорно съобщение по изпълнително дело на ЧСИ Делян Николов, върху сметката, визирана в текста, с титуляр „Меркурий - 64“ ЕООД, е бил наложен обезпечителен запор до размера на 88 303,02 лв., в полза на взискателя „Димекс 2007“ ЕООД. Изрично е посочено, че средствата по 5 цитираната сметка са достатъчни за покриване на обезпечението по запора, като по сметката няма наложени други запори, нито има претенции на трети лица към запорираната наличност.
Ето защо, следва да се приеме за доказано блокирането на сума, в горепосочения размер, за периода от налагането на обезпечителната мярка до нейната отмяна, като настоящият състав приема, че от невъзможността временно да се разполага с финансовия ресурс въззиваемият е понесъл вреди.
Основателно е искането за присъждане на обезщетението в размер на законната лихва, предвид нормативното правило на чл.86 ЗЗД, задаващо минималното съдържание на обезвредата при неизпълнение на парично задължение. Пресметната по правилата на чл.86 ЗЗД и приложимото ПМС, законната лихва за периода от налагането до отмяната на запора върху сметката възлиза на 28 461,41 лв.
Следва да се присъди и сумата от 4000 лв., представляваща сбор от разликата в дължимата банкова такса за обслужване на сметка, предвид налагането на запора, а именно 125 лв. за периода от 32 месеца, или сумата от 4000 лв. Обратно на поддържаното в жалбата, претърпяването на вреди, в аспект на завишената такса обслужване, е доказано в производството, посредством ангажираното, изходящо от кредитната институция, удостоверение, визирано по-горе, сочещо, че по-високата такса е била начислявана и удържана от титуляра на сметката.
Следователно, предявеният иск е основателен в размер на 32 461,41 лв. Следва да се присъди и лихвата за забава от датата на исковата молба, като обезщетение за неточно във времето изпълнение на едно парично задължение.
Разпечатката съдържа 44 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2195bac0-90e7-4a4c-a8d9-107371bbc805