Решение № 77 от 09.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Русе, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния Караджова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500032 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

„ Еконт Експрес „ООД, чрез пълномощника си адв. С. П., е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6082/2024г. Излагат се оплаквания за нарушения на процесуалния и на материалния закон, неправилност и необоснованост на съдебния акт и се иска отмяната му от въззивната инстанция и уважаване изцяло на предявената претенция. Претендират се разноски за производството.

Ответникът по в. жалба Й. В. В., чрез пълномощника си адв. Т. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, 1 че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

От фактическа страна по делото е установено, че на 10.04.2018 г. между страните по делото – ищеца в първоинстанционното производство „Еконт Експрес"ООД (правоприемник – „Еконт Експрес“ АД с ЕИК 207839658) и Й. В. В. – ответник, бил сключен трудов договор № 6272/10.04.2018г. Считано от 11.04.2018г. работодателят възложил на ответника да изпълнява длъжността „ младши специалист кредитен риск „. С допълнително споразумение от 27.09.2021 г. към трудовия договор страните се споразумели за промяна на длъжността от „ Ръководител направление дела, вземания и риск в екип Финанси и вземания „ на „Ръководител в Екип дела, вземания и риск“. В изпълнение на последното ответникът се задължавал да гарантира събираемостта на вземанията на "Еконт Експрес" ООД, като съгласно длъжностна характеристика от 29.01.2021 г. / подписана от служителя на 29.09.2021 г. / за длъжността „ Ръководител в екип дела, вземания и риск „, неразделна част от трудов договор № 6272/10.04.2018 г., имал поставена цел да осигури 100% събрани приходи от сделки.

Работодателят счел, че е налице неизпълнение на възложената на служителя работа – несъбиране на вземания в размер на 10 085,98 лева, и тъй като съгласно чл. 9, б. "а" от трудов договор № 6272/10.04.2018 г. служителят отговарял имуществено за вредите, причинени на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, ако деянието не съставлявало престъпление, със Заповед № 318/29.12.2023 г., на основание чл.

328 ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, било прекратено трудовото правоотношение между "Еконт Експрес" ООД и ответника Й. В. В., считано от ******** г.

Претенцията, поддържана в о.с.з от ищеца в първоинстанционното производство, е да се осъди ответникът да му заплати сумата от 10 085,98 лева, представляваща имуществени вреди от несъбрани вземания на дружеството / общо 80 на брой / , в периода 10.06.2022 г. - 31.12.2023 г., като точният им размер бил установен на 14.02.2024 г. чрез извлечение от счетоводна система АЖУР® L.

При твърдение за нанасяне на имуществени вреди и претенция за пълна обезвреда за тях правилно районният съд е приел, че се търси реализация на пълна имуществена отговорност на основание чл. 203, ал. 2 вр. чл. 211 от КТ. За да е налице последната, подлежи на доказване от страна на ищеца наличие на деликт, както и на елементите от фактическия състав на чл.

203, ал. 2 КТ, като деянието следва да е осъществено не при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, при условията на умисъл (съобразно направените от ищеца уточнения ).

По делото не са ангажирани доказателства от работодателя, чиято е доказателствената тежест, за умишлено причиняване на вреда на работодателя, т.е. служителят да е целял или допускал настъпването на вредоносен резултат. Тъй като преценката се прави въз основа на обективни обстоятелства, установени по делото, липсата на доказателства за такива не обосновава извод за умишлени действия от страна на служителя.

2

От друга страна, не се доказва твърдението служителят да има задължение лично да гарантира 100% събрани приходи от сделки. В длъжностната характеристика за длъжността, изпълнявана от ответника, това е заложено като стратегическа цел, във връзка с постигането на която той е имал конкретни задължения : създаване на вътрешни правила (инструкции, стандарти), касаещи процеса по събираемост, ръководство на екип „Дела, вземания и риск" относно гарантиране на събираемостта, мониторинг върху изпълнение на създадената организация и процедурите, касаещи кредитен риск и събиране на вземания, подписване електронно договори за цесия и съпътстващи уведомления, валидиране клиентски комисионни; изготвяне на седмични доклади по събираемост, контакти с клиенти и представители, подпомагайки събираемостта на вземания, оптимизиране на методите за събиране на информация, както и процедурите за отчетност, отстраняване на констатираните дефекти/ отклонения, ръководство и участие в проекти и подобрения, автоматизиране на процеси.

Пълната събираемост на вземанията на работодателя обективно не може да бъде вменена като задължение на служителя, тъй като тя касае търговския риск на работодателя, а служителят може да носи отговорност само за свои действия/бездействия. Извън неговото трудово правоотношение е гарантиране на изпълнение на задължения от контрагенти, респ. да отговаря имуществено при такова неизпълнение.

При всички случаи, възникването на отговорност съгласно чл. 203 ал.2 от КТ се обосновава само с кумулативното наличие на предпоставките, посочени по-горе. Липсата на доказателства за противоправно поведение на служителя, пряка причинна връзка между негово деяние и настъпилата вреда, и вина под формата на умисъл на служителя за причиняването на вреди, обосновават законосъобразния и правилен извод на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на търсената пълна имуществена отговорност на служителя, поради неизпълнение от негова страна на задължения, вменени му с трудов договор и длъжностна характеристика.

По в.жалба:

Не се доказва по делото пряка причина връзка между несъбирането на вземания и умишлени действия/ бездействия на служителя, каквито се твърдят. Въведените с в.жалба твърдения за небрежност на служителя противоречат на заявеното в исковата молба и поддържано пред съда умишлено деяние, съответно на искането за ангажиране на пълна имуществена отговорност, като отговорността при небрежна форма на вина може да бъде само ограничена.

Несъстоятелен е доводът за умисъл у служителя, изведен от основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение – поради съкращаване на щата, наложило се поради големите вреди от несъбираемост, причинени на работодателя. Броят на несъбраните вземания сам по себе си също не може да обоснове умисъл у служителя да причини вреда на работодателя.

Изложеното сочи неоснователност на в.жалба и обуславя 3 потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл.

38 ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на ответника по в.жалба адв. Т. Т. от АК -Русе следва да бъде присъдена сумата от 400 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ, съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, и конкретно извършените фактически и правни действия.

Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1563/03.11.2025, постановено по гр.д.

№ 6082/2024г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „ Еконт Експрес „ ООД, ЕИК 117047648, гр.Р., бул.“С. „ № ** представлявано от управителя Л.Н.С., ДА ПЛАТИ на адв. Т. Т. от АК-Русе адв.възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, за настоящата инстанция, в размер на 400 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4