Решение № 615 от 08.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100501640 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 09.12.2021 г. на ответника Г. С. Б. срещу решение № 20213790/19.11.2021 г. по гражданско дело № 8847/2021 г. на Софийския районен съд, 56 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 787,39 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли 2017 г. април 2019 г. в имот с аб. № 80404; 27,79 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода август 2017 г. - април 2019 г., заедно със законната лихва от 11.9.2020 г. до погасяване на задълженията, 113,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия за периода 15.9.2018 г. – 09.7.2020 г.. като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 292,61 лева – разноски по исковото и по заповедното производство.

Жалбоподателят поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на облигационно правоотношение е необоснован и в противоречие с материалния закон. По делото не бил представен акт за собственост на имота и декларация за откриване на партида. Неправилно съдът е уважил иска за погасени по давност задължения за цена на топлинна енергия. Неправилно приел и че ответникът е изпаднал в забава, както и че следва да се присъжда законна лихва предвид вида на иска. Не се дължали и такси за предоставяне 1 на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

„Б.” ООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е частично неправилно поради следните съображения:

В частта, с която са уважени предявените искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на Софийския районен съд в посочената част. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От нотариалния акт за дарение на недвижим имот се установява, че през 1974 г. ответникът е признат за собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Ето защо и доколкото няма твърдения и доказателства към началото на процесния период ответникът да се е разпоредил с правото на собственост, съдът намира за доказано, че в процесния период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху описания имот. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за 2 продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

С определението от 16.6.2021 г., постановено по гражданско дело № 8847/2021 г. на Софийския районен съд, 56 състав, за безспорни са обявени следните обстоятелства: че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като за потребителя е възникнало задължение за плащане на цената в претендирания размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК въззивният съд намира осъществяването им за доказано.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК на 11.9.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.7.2017 г., са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо извън погасителната давност остават задълженията за цена на ТЕ за периода май 2017 г. – април 2019 г.

Като не е съобразил спирането на давностния срок, първоинстанционният съд е приел, че непогасени по давност са вземанията от 01.7.2017 г. нататък. В случая обаче това няма значение за крайния извод на съда, а и с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК решението не може да бъде отменено в тази част. Видно от общата фактура, издадена на 31.7.2018 г., и изравнителната сметка за периода май 2017 г. – април 2018 г., за периода от 01.5.2017 г. до 01.10.2017 г. цена на топлинна енергия не е начислявана и разлика в размера на задължението не би имало дори и при уважаване на иска за периода от май 2017 г. нататък.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в уважената претенция от 787,39 лева са включени и задължения за погасен по давност период. Видно от общата фактура, издадена на 31.7,2017 г., както и от изравнителната сметка за периода май 2016 г. – април 2017 г., след изравняването за този период има сума за връщане, а не за доплащане.

3

Дължимата цена за непогасения по давност период е тази, посочена в изравнителните сметки и общите фактури, издадени 2018 г. и 2019 г. – 357,93 лева и 427,48 лева. Сборът е именно в размера на уважената част от иска.

Неоснователно е възранжението на жалбоподателя за недължимост на таксата за предоставена услуга дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Видно от представените документи за отчет третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение чиито размер е ообявен за безспорен с определението на СРС по чл. 140 ГПК.

След като услугата е извършена, потребителят дължи възнаграждение на ищеца, като без значение е дали последният е платил на ФДР. Подобно възражение потребителят не може да противопостави, доколкото се отнася за вътрешни отношения между възложител и изпълнител по сключен между тях договор.

Доколкото искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК /има характер на установителен, но въз основа на решението по него в случай на уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане/ и предвид характера на вземането /парично/, то няма основание да се отрече правото на ищеца по чл. 214, ал. 2 ГПК - на вземането за изтекли лихви от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /от която дата искът се счита предявен/ до погасяване на задължението.

По отношение режима на забавата по отношение на задълженията за непогасения по давност период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.

71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите 4 са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.