Решение № 153 от 12.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500552 по описа за 2025 година

С Решение № 2138/21.10.2024г., постановено по гр. дело № 1954/2024г. по описа на Районен съд – Бургас на основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че М. С. С. и М. С. Д. дължат на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас сумата от по 47, 76 лева за всеки от тях, дължима за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.04.2021г. до 25.08.2023г. за имот, находящ се в гр.

*******, ж.к. „*********“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. *****, със заведена партида в базата данни с аб. № ******, с отчетен период по фактури от 09.03.2021г. до 02.08.2023г., представляваща част от общо дължимата за имота сума в размер на 573, 14 лв., съответстваща на квотата им от съсобствеността (по 1/12 идеални части за всеки), както и сумата от по 7, 04 лева за всеки от тях, представляваща мораторна лихва за периода от 24.06.2021г. до 24.10.2023г., представляваща част от общо дължимата за имота сума в размер на 70, 36 лв., съответстваща на квотата им от съсобствеността (по 1/12 идеални части за всеки), ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 27.10.2023г. до изплащане на вземането, както и 1 сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №3227 от 31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6474/2023г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.

С. Д. чрез нейния процесуален представител – адвокат Надежда Арнаудова, с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено като недопустимо, а алтернативно да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и на М. Д. да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.

Във въззивната жалба се посочва, че с атакуваното решение са уважени искови претенции, които са недопустими, тъй като са просрочени поради обстоятелството, че касаят период, който е по-голям от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба, в какъвто срок се погасяват по давност периодичните вземания, като тези, предмет на настоящото производство.

Във въззивната жалба се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че по делото има и други съсобственици на процесния апартамент и те са необходими другари по делото и факта, че същите не са ответници по делото е недопустимо и е достатъчно основание за обезсилване на атакуваното съдебно решение и за цялостно отхвърляне на исковите претенции и за прекратяване на производството по делото.

Във въззивната жалба се посочва, че в първоинстанционното производство не е представен договор, който да обвързва ответната страна Д., от представените документи не може да се направи извод, че касаят точно посочения от ищеца адрес и приложените фактури, на които се основава искането не са подписани и подпечатани и не става ясно кой ги е изготвил.

В жалбата се посочва, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищцовото дружество е доставило на ответната страна твърдяните количества вода.

Пред настоящата инстанция не се отправят искания за събиране на нови доказателства.

Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.

2

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

По делото е депозиран писмен отговор от ответната страна по жалбата – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, в който се посочва, че не са налице основанията за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В писмения отговор се посочва, че към датата на подаване на исковата молба на 26.03.2024г. давността за търсене на вземането не е изтекла, поради което и отправеното в тази насока възражение е неоснователно.

Посочва се и обстоятелството, че качеството на потребител на ВиК услуги са възникнали у ответниците от момента на придобиване на собственост върху водоснабдения обект, а от представените документи е доказано, че ответниците са съсобственици на процесния водоснабден обект.

В депозирания писмен отговор ответното дружество сочи, че представените по делото фактури се генерират от електронна система, а в закона не се съдържа изискване фактурите да са подписани и следва да бъдат ценени заедно с другите по делото документи в тяхната съвкупност.

Твърди се, че от представените документи се установява, че ответниците са съсобственици на процесния водоснабден обект при квоти от по 1/12 ид.ч. за всеки един от тях и тези ответници следва да отговарят за възникналите задължения до размера на притежаваната от тях идеална част от правото на собственост в имота.

Пред настоящата инстанция не се отправя искане за събиране на нови доказателства от ответната страна.

Отправя се искане да бъде намален определения размер на особения представител на ответната страна като прекомерно и същевременно да бъдат присъдени направените разноски на страната.

В съдебно заседание – ответната страна депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенцията.

Ответната страна по въззивната жалба – М. С. С. не депозира писмен 3 отговор и не изразява становище по основателността на жалбата.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против М. С.

С. и против М. С. Д., с които се претендира да бъде прието за установено, че всеки един от двамата ответници дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас следните суми:

- сума в размер на 47, 76 лева, представляваща стойността на потребена вода за отчетен период от време – 09.03.2021г. до 02.08.2023г., за която са издадени фактури за периода от 26.04.2021г. до 25.08.2023г. както и - сума в размер от 7, 04 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимата сума – мораторна лихва за периода от 24.06.2021г. до 24.10.2023г., ведно със

- законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че ответниците М. С. С. и М. С. Д. са страна по облигационно правоотношение, възникнало между тях и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас с предмет – предоставяне на водоснабдителни услуги, по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. ******, ж.к. ********, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ****, със заведена партида в базата данни с абонатен номер *******.

В исковата молба се посочва, че в полза на двамата ответници е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху описания в обстоятелствената част на исковата молба водоснабдяван имот. Посочва се, че за процесния период от време през водомера на водоснабдения имот са отчетени определени количества потребена вода и са издадени съответните фактури, в които тези количества са посочени. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят, но не са заплатили своевременно своите задължения по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка една от тях, съгласно изискванията 4 на чл. 33, ал. 2 от приетите Общи условия, а това неизпълнение ги е поставило в забава и те дължат и обезщетение за това забавено плащане.

По делото е безспорно, че е постановена Заповед № 3227/31.10.2023г. по частно гр. дело № 6474/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и след като е депозирано възражение от страна на длъжника, съдът с Разпореждане от 26.02.2024г., постановено по цитираното заповедно производство е указал на заявителя за възможността да предяви своите искове за установяване на вземането си.

Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас на 05.03.2024г., исковете са предявени на 26.03.2024г. – тоест – предвидения в чл.

415 от ГПК преклузивен срок е спазен, претенцията е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответната страна по предявените искове – М. С. Д. пред първоинстанционния съд депозира писмен отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител – адвокат Надежда Арнаудова, в който посочва, че претенциите са просрочени, тъй като касаят период, който е поголям от три години, поради което и като недопустими следва да се прекрати производството по делото по отношение на тях.

Ответната страна в писмения отговор посочва, че претенциите на ищцовото дружество са недоказани и то представените по делото доказателства не може да се направи извод, че касаят точно посочения от ищеца адрес. Посочва се, че представените по делото документи не са подписани и подпечатани и не става ясно кой ги е изготвил и съответно – кой носи отговорност за посочените в тях данни.

Ответната страна по предявените искове – М. С. С. не депозира по делото пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба и не взима конкретно становище по основателността на заявените претенции.

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства следва да се направи извод, че за процесния период от време до водоснабдения имот е доставено фактурираното количество вода. Съдът е приел, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответниците е открита 5 партида с посочения клиентски номер. Съдът в своето решение приема и че в тежест на ответниците като потребители е възникнало задължение за заплащане на стойността на начисленото от разпределение количество вода.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, съдът намира следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Следва изрично да се отбележи, че първоинстанционното решение е обжалвано единствено от М. С. Д., но не е обжалвано от М. С. С., поради което и следва да се приеме, че по отношение на този ответник първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

От събраните по делото доказателства се установява, че в патримониума на двамата ответници – М. С. С. и М. С. Д. е възникнало правото на собственост по отношение на 1/12 ид.ч. за всеки един от тях по отношение на недвижим имот, находящ се в к-с *********, бл. **, вх. ** ет.

**, ап. ****. По делото не се оспорва обстоятелството, че имотът е водоснабден и водоснабдителните услуги се доставят от ищцовото дружество.