Разпореждане № 5105 от 07.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5105 гр. Благоевград, 07.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20261210102156 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото ч.гр.д. № 2156/2026г. по описа на Районен съд Благоевград е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.С***, представлявано от Х. М. М. и П. В., срещу длъжника Д. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С*** и постоянен адрес сБ***, за следните суми:

- 306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ - главница;

- 142,50 евро /сто четиридесет и две евро и петдесет евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2021г. до 30.06.2026г.;

- 15,36 евро /петнадесет евро и тридесет и шест евроцента/ - договорна лихва за периода от 17.06.2021г. до 01.08.2021г.;

- 161,04 евро /сто шестдесет и едно евро и четири евроцента/ - начислена неустойка;

- 157,75 евро /сто петдесет и седем евро и седемдесет и пет евроцента/ неплатени такси по Договор за паричен заем Кредирект №537137, сключен на 17.06.2021г. между „Сити кеш“ ООД и Д. С. Г., като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на между „Сити кеш“ ООД в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.07.2026г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е представил копие от процесния договор за кредит и други.

Съдът, поради констатирани нередовности с разпореждане е оставил заявлението без движение, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба, в която посочва, че длъжникът не е извършил плащания по процесния договор за кредит.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

1

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от приложения договор, на 17.06.2021г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и Д. С. Г. като заемател е сключен Договор за паричен заем Кредирект №537137, при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем - 600 лв.; размер на погасителна вноска - 1 х 630,04лв.; вид на вноската - месечна; ГПР – 48,63 %; брой вноски - 1; фиксиран годишен лихвен процент - 40.05%; дата на падеж – 01.08.2021г.; обща сума за плащане – 630,04 лв.

В заявлението се посочва, че неустойката се дължи н основание чл. 6.1 от договора за кредит, но видно от договора в същия не е предвидено обезпечение и заплащане на неустойка.

Обезпечението е предвидено в чл. 33, ал. 1 от Общите условия, а начисляването на неустойка в чл. 37, ал. 3 от Общите условия.

Видно е от депозираното заявление, че такава неустойка е начислена, тъй като със заявлението се претендира в размер на 161,04 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 48/,63% /чл.3.5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на 2 неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР ще надвиши многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

По отношение на претедираната сумата от 157,75 евро, представляваща неплатени такси, съдът намира следното:

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит; съгласно ал.3 - кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал.4 - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Клаузата за заплащане на допълнителни такси и разноски съдът намира за нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава.

3

В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил вноската си. Освен това плащането на такса в размер на 157,75 евро не е ясно за какво точно се дължи и какви точно са тези действия на служителя, осъществяващ такива по съдебно събиране на задълженията.

Следва да се има в предвид, че с процесното вземане се заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от депозирана от заявителя молба, заявителят е конкретизирал, че длъжникът не е извършил плащания по процесния договор.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С - 714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Съдът, като взе предвид, че по предоставения договор за кредит не е извършвано плащане от страна на длъжника, намира, че заявлението следва да бъде уважено единствено по отношение на претендираната главница от 306,78 евро, която представлява размера на отпуснатия кредит от 600 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, а в останалата част заявлението бъде отхвърлено.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5,22 евро - държавна такса и 16,02 евро юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро. Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът