Решение № 95 от 12.06.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 143/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Деян Георгиев Събев, Боян Бойков Ешпеков, Йорданка Георгиева Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 16, ал.6 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 189, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Кърджали, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Деян Г. Събев
Членове:
Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600143 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 4/22.01.2025 г., постановена по НОХД № 859/2024 г., Районен съд – Кърджали е признал Т. Б. А. за виновен в това, че на 21.06.2024 г. в гр. К. противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка "Ш.", модел "О.", с рег. № *********, собственост на турското дружество "С.", като деформирал тавана и задната лява врата, и откачил плафона на лекия автомобил, и повредата е на стойност 1466.17 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Кърджали сумата от 515 лева, представляваща направените на досъдебното производство разноски, както и по сметка на Районен съд – Кърджали сумата от 40 лева, представляваща направените в съдебното производство разноски. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства – 2 броя оптични носители, да останат по делото, както и да се уведоми ЕЕН 112, на основание чл. 16, ал.6 от ЗНССПЕЕН 112, че е отпаднала необходимостта от съхранение на поискана информация, предоставена с рег. № 10585р2122/25.06.2024 г.
1
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. И. Б. от АК – К. – защитник на подсъдимия Т. А., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл. 313 от НПК и като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Т. А. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд.
Представени са и мотиви към въззивната жалба. В същите е посочено, че съдът не е изследвал в пълнота наличните доказателства, като една част от тях били тълкувани превратно, а именно – показанията на свидетелите Б. Б. и М. Б., които били пряко заинтересовани от изхода на делото, тъй като имали предходни конфликти с подсъдимия. По делото липсвали каквито и да било доказателства за престъпната деятелност на подсъдимия Т. А.. Изложени са съображения, че съгласно заключението на вещото лице, изготвило назначената видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, приобщеният като доказателство по делото видеозапис е негоден за осъществяване на лицева идентификация. Защитникът счита, че невъзможността за лицева идентификация не би могла да бъде преодоляна със свидетелски показания. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства, но тълкуването им от решаващия съд е еднопосочно, превратно и непълно, което е довело до осъдителната присъда, почиваща на предположения. Моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Т. А. да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание подсъдимият Т. А. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. И. Б. от АК – К., като същите поддържат въззивната жалба. В хода на съдебните прения защитникът посочва, че се придържа към изложените мотиви към въззивната жалба. Категорично смята, че обвинението не е доказано така, както го изисква закона – по безспорен и категоричен начин. Счита, че съдът се е предоверил на свидетелски показания, от които изначално ставало ясно, че са дадени от лица, които имат негативно отношение към подсъдимия. Към тези показания следвало да се подходи изключително критично и без предоверяване. Моли подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият се придържа към казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че няма нищо общо със случая. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че присъдата на Районен съд – Кърджали е правилна, мотивирана и законосъобразна. Излага съображения, че авторството 2 на деянието е доказано по несъмнен начин. Доказателства в тази насока били показанията на свидетелите Б. Б. и М. Б., които показания били в логическа взаимовръзка с останалите доказателства. Индиция за авторството на деянието се извличала и от записа на подадения сигнал до ЕЕН 112. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда потвърдена, като правилна, мотивирана и законосъобразна.
Окръжен съд – Кърджали, като съобрази изложените доводи в подадената въззивна жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на подсъдимия Т. А. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило събирането на доказателства във въззивното производство. Въз основа на събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Т. Б. А. е роден на **.**.**** г. в гр. К., живее в гр. К., български гражданин е, със средно образование, женен, неосъждан, с лоши характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Т. А. и свидетелката Б. Б. били братовчеди, като в последните години отношенията им били лоши. Св. Б. Б. и св. М. Б. били съпрузи, които предимно живеели в Република Турция, където св. М. Б. работел във фирма "С.". На последния му бил предоставен за ползване служебен лек автомобил марка "Ш.", модел "О." с рег. № ********, който бил собственост на посоченото дружество. На 19.06.2024 г. свидетелите М. Б. и Б.
Б. пристигнали заедно с тяхната дъщеря с посоченият автомобил в гр. К., като отседнали в къщата на Б. Б., намираща се на ул. „Д.“ № **. На 21.06.2024 г. вечерта тримата се намирали в двора пред къщата, а служебният автомобил на св. М. Б. бил паркиран на тротоара точно пред нея. Около 22.30 часа на същата дата подсъдимият Т. А. със собствения си автомобил – микробус марка „М.“ с рег. № ****** пристигнал пред въпросната къща, спрял автомобила непосредствено и успоредно до служебния автомобил на св. М. Б., отворил страничната плъзгаща се врата на микробуса, която се намирала от дясната страна и започнал да нанася удари с крак в областта на задната лява врата на лек автомобил марка "Ш.", модел "О." с рег. № ********. След това 3 подсъдимият се качил върху посочения лек автомобила и започнал да скача върху тавана му. Тези действия на подсъдимия били възприети от свидетелите М. Б. и Б. Б., която веднага позвънила на ЕЕН 112, за да подаде сигнал за случилото се, като посочила извършителя на деянието, а именно – братовчед й Т. А.. След спор между свидетелите и подсъдимия, последния си тръгнал с управлявания от него микробус. На мястото на инцидента бил изпратен полицейски екип от РУ – Кърджали в състав – свидетелите В. Е. и Т. Н..
Когато пристигнали на адреса в гр.К., ул.Д. № **, служителите на МВР установили свидетелите М. Б. и Б. Б., като към този момент подсъдимия не се намирал на местопроизшествието. Те им разказали какви действия е извършил дееца, като изрично посочили, че това е подсъдимият Т. А..
Полицейските служители установили нанесените щети по задната лява врата, тавана и плафона, намиращ се във вътрешността на лек автомобил марка "Ш.", модел "О." с рег. № ********. Мястото било осветено от уличното осветление и осветлението на дворното място пред описаната къща. Св. Б. Б. заявила пред служителите на РУ – Кърджали, че имота се охранява от камери, които са заснели случилото се. Малко по – късно на мястото пристигнал и колегата им – свидетелят Б. Д., който също възприел нанесените щети по лекия автомобил. Повредите били видени и от св. М.И., който живее в съседна къща на обитаваната от свидетелите М. Б. и Б. Б.. Той чул крясъците на св. Б. Б. и съпругът й и излязъл, за да види какво става. Когато излязъл, вече не е имало друг автомобил, освен служебния автомобил на М.Б..
На местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 00.20 часа до 01.15 часа на 22.06.2024 г. и бил изготвен фотоалбум.
Св. Б. Б. предала на разследващите органи 1 брой диск, съдържащ записи от охранителните камери на притежавания от нея имот в гр. К., ул. „Д.“ № **.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по надлежния ред в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебно – оценителна експертиза се установява, че нанесената щета по лек автомобил марка "Ш.", модел "О." с рег. № ******** е в размер на 784.56 лева. За да определи стойността на щетата вещото лице е взело предвид необходимите разходи за ремонт на повредите.
В хода на разследването е назначена и изготвена повторна съдебно – оценителна експертиза, която също е приета по надлежния ред от решаващия съд, от която се установява, че нанесената щета по лек автомобил марка "Ш.", модел "О." с рег. № ******** е в размер на 1466.17 лева. При изготвянето на повторната експертиза вещото лице е определило стойността, като е взело предвид необходимите разходи за смяна на тавана на автомобила с нов.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелите Б. Б., М. Б., В. Е., Т.
Н. и М. И., дадени пред първоинстанционния съд; частично от показанията на 4 свидетеля Б.Д.; от писмените доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2024 г., ведно с фотоалбум; Протокол за доброволно предаване от 22.06.2024 г. и фактура на турски език, с превод на български език; Протокол за доброволно предаване от 22.06.2024 г.; Справка за съдимост на подсъдимия Т. А.; Характеристична справка на Т. А.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Протокол за оглед на веществени доказателства от 08.07.2024 г., ведно с фотоалбум към него; Протокол за оглед на веществени доказателства от 03.07.2024 г.; Справка за собственост на МПС; от веществено доказателство – 1 брой диск, съдържащ записи от охранителни камери; както и от заключението на изготвената повторна съдебно - оценителна експертиза.
Правилно Районен съд - Кърджали е кредитирал показанията на свидетелите Б. Б., М. Б., В. Е. и Т. Н., като настоящата инстанция споделя изводите му - че същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелите Б. Б. и М. Б. са очевидци на извършеното деяние, като последователно и непротиворечиво посочват, че подсъдимият е дошъл с бял микробус, като първоначално започнал да рита инкриминирания лек автомобил в областта на задната лява врата, след което се качил на покрива на автомобила и започнал да скача. От посочените действия автомобила бил повреден в областта на задната лява врата и на тавана, като от скоковете се откачил и плафона, намиращ се във вътрешността на лекия автомобил.
Повредите били възприети лично, като техните показанията в тази част се подкрепят от показанията на свидетели В. Е. и Т. Н. – полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието, които също възприели нанесените повреди по въпросния автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от изготвения протокол за оглед на местопроизшествието. Също така свидетелите – очевидци Б. Б. и М. Б. посочват изрично, че деянието е извършено от подсъдимия Т. А., братовчед на св. Б. Б.. В тази част показанията им се подкрепят от изготвения протокол за оглед на веществено доказателство – диск, съдържащ записи от охранителни камери, заснели извършване на деянието, от който се установява, че извършителят на деянието е пристигнал с лек автомобил марка „М.“ с рег. № ********, който е собственост на подсъдимия, като първоначално извършителят отворил дясната странична плъзгача се врата, нанесъл удари по въпросния лек автомобил с крак, а след това се качил на покрива му и започнал да скача. Показанията на посочените свидетели относно авторството на деянието се подкрепят от изготвения протокол за оглед на веществени доказателства, а именно – диск, съдържащ запис от подадения сигнал за извършеното деяние на ЕЕН 112, от който се установява, че св. Б. Б. изрично посочва на приелия обаждането оператор, че нейният братовчед Т. Б. А. рита и троши колата. Действително, от заключението на изготвената видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза се установява, че записаната информация върху компакт диск DVD+R “Emtec”, съдържащ записи от охранителните камери, е негодна за лицева идентификация, но по делото са събрани 5 достатъчно други доказателства, от които по безспорен начин се установява самоличността на извършителя на деянието.