Решение № 2121 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2121 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110211905 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. С. против наказателно постановление (НП) № 284821/13.10.2016 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.35, ал.7, т.1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) (отм.) му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.18, т.1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.35, ал.1 и чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО (отм.).

В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателят е показал билет, въпреки което му е съставен АУАН без действителното присъствие на двамата посочени в него свидетели. Посочва, че не е подписвал акта, не му е предоставен препис от него и не е уведомяван за издаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН, доколкото не е намерен на посочения от него адрес, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото не са налице доказателства за надлежно връчване на НП), от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. С нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН законодателят е въвел правна фикция, според която при определени предпоставки наказателното постановление да се счита за редовно връчено. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Въпреки дадените изрични указания в тази насока, въззиваемата страна не е ангажирала доказателства наказващият орган преди да извърши отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, да е предприел всички действия по установяване на нарушителя. Представена е единствено непопълнена разписка, но не и известие за доставяне или друг документ, удостоверяващ направен опит за връчване. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП не е редовно връчено на жалбоподателя С..

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.09.2016 г., в гр. София, Г. А. С. пътувал в трамвай с инвентарен № 504 по линия № 8, в посока пл. „Македония“. След спирка пл. „Възраждане“ в 13:40 часа била извършена проверка от контрольори по редовността на пътниците в масовия градски транспорт. В хода на същата контролните органи приели, че С. не разполага с редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, поради което А. В. В. – контрольор по 2 редовността на пътниците в „Център за градска мобилност“ ЕАД, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0284821/26.09.2016 г. за нарушение на разпоредбите на на чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“, б.“в“ и чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО (отм.). С. отказал да подпише акта, както и да получи препис от същия, което надлежно било удостоверено с подписа на един свидетел.

Въз основа на съставения АУАН заместник-кмет на Столична община издал обжалваното наказателно постановление № 284821/13.10.2016 г., с което на основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО (отм.) на Г. А. С. била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.18, т.1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.35, ал.1 и чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО (отм.).

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – писмо рег. № ЗКП17-ВК08-89/54/19.05.2017 г., писмо № СОА17-ВК081069/26.01.2017 г., справка от НБД Население, заповед № РД-09-3/25.01.2016 г. на изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД, заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, копие на покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20208380402525.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че С. е отказал да подпише АУАН, което надлежно е удостоверено с подписа на един свидетел.

Настоящият съдебен състав намира че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на 3 императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като при посочване на правната квалификация като нарушени са отразени разпоредбите на чл. 18, т. 1, б "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО (отм.). Хипотезите на б. "а", б. "б" и б. "в" на чл. 18, т.

1 от НРУПОГТТСО (отм.) уреждат отделни, самостоятелни задължения на пътниците в обществения градски транспорт, неизпълнението на всяко едно от които би обусловило извършване на административно нарушение, като в случая не е ясно което точно задължение е нарушено. Това създава неяснота за какво точно е санкциониран жалбоподателят, което от своя страна съществено нарушава правото му на защита.

На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие между закон и подзаконов акт, което също обуславя отмяната на НП. Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (актуална към датата на извършване на нарушението) е приета с Решение № 520 по Протокол № 48 от 28.09.2013 г. на СОС, изм. и доп. с Решение № 270 по Протокол № 12 от 14.04.2016 г., в сила от 1.06.2016 г. Наредбата е издадена на база законова делегация, след изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) с ДВ. бр. 9 от 2017г. Общинският съвет като орган на местно самоуправление има правомощие да издава подзаконови нормативни актове за регулиране на определени обществени отношения с местно значение, изброени чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА. Общественият превоз, чиято легална дефиниция дава законодателят с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтПр, в рамките на общината е предмет на утвърждаване от общинските съвети, които могат да утвърдят общинските транспортни схеми.

Съгласно новоприетия чл. 21, ал. 1, т. 25 от ЗМСМА общинските съвети могат да определят условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община.

На местните власти обаче не са предоставени контролни правомощия във връзка с реда за осъществяване на обществен превоз на пътници, поради което санкционните разпоредби относно длъжностните лица, размерът на глобата и процедурата по налагане на административно наказание са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 101 от ЗАвтПр. Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвтП не е бланкетна и признаците на извършеното нарушение не подлежат на попълване от друг нормативен акт.

4

Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, като за същото нарушение се предвижда по-високо по размер административно наказание, макар и от същия вид - "глоба".

На следващо място, съдът констатира, че е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Следва да се отбележи, че в случая сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато актът, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго.

Във връзка с давността ЗАНН регламентира конкретна уредба в два случая: по отношение на изпълнение на наказанието по влязъл в сила административнонаказателен акт ( чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното производство в частта, която се развива пред административнонаказващия орган. Що се отнася до съдебната фаза на административнонаказателното производство, спрямо нея, изрична уредба в ЗАНН не се съдържа, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност по НК. В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“, чл.

79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В разглеждания случай, предвид датата на извършване на административното нарушение - 26.09.2016 г., към настоящия момент е изтекъл предвиденият в закона абсолютен давностен срок от четири години и половина, което неминуемо води до отмяна на обжалваното НП.

5

С оглед гореизложеното безпредметно се явява обсъждането на въпроса извършено ли е процесното нарушение, като наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 284821/13.10.2016 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.35, ал.7, т.1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (отм.) на Г. А. С. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.18, т.1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.35, ал.1 и чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО (отм.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6