Решение № 39 от 24.06.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000049 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 293/22.11.2024 година, постановено по търг. дело № 534/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 74 от ТЗ на Д. С., британски гражданин, роден на **** година в град Дърбан, Република Южна Африка, притежаващ паспорт № ********, издаден на 20.08.2014 година от Служба за идентификация и паспорти, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Македония“ № 61 - 63, офис 1, чрез адв. Х. М. - БАК, против „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.

„Македония“ № 61 - 63, офис 1, с управител Д. С., представлявано в производството от особения представител адв. Р. С. - БАК, за отмяна на всички решения на Общо събрание на съдружниците на „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, взети на 16.11.2023 година.

Решението е постановено при участието на С. М. С. като трето лице помагач на страната на ответника „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.

С., чрез адв. Х. М. - БАК, в която същото се обжалва като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на

1 съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.

Навеждат се оплаквания, че не са спазени законовите изисквания за свикване и провеждане на процесното събрание на съдружниците. Поддържа се, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване: ползването от страна на Д. С. на някой от имейл адресите с разширение @starrinc.com; получаването на изпратените от адв. Ц. съобщения в посочената от адресата информационна система, нито изтеглянето на съобщението от страна на въззивника - ищец. Инвокира се липса на изискуемото законово съгласие по чл. 5 от ЗЕДЕУУ от Д. С. за получаване на електронни съобщения от страна на ответното дружество, от С. С. или от негов представител. Изразява се позиция, че тъй като имейл адресите видимо изхождат от „Стар Инк“ („Starr Inc“), те са свързани само с кореспонденция, свързана с дейността и отношенията с тази фирма. Изтъква се, че по делото не е установена размяната на кореспонденция между Д. С. и С. С., касаеща ответното дружество. Твърди се, че имейл адресът [email protected] не се използва пряко от Д. С. и се сочи, че имейлът от 22.06.2010 година, адресиран до С. С., е подписан от трето лице - Пр. К., с обозначение „Административен офис“. Досежно електронната кореспонденция, изходяща от или адресирана до К. С. се изтъква, че в нея К. С. се обозначава като действащ в качеството си главен изпълнителен директор на фирма „Стар Инк“, който не отправя изявления от името на баща си Д. С. в качеството му на управител или съдружник в „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, нито твърди или заявява, че предава и получава от баща си информация или указания за дейността на „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД. Въззивникът акцентира, че авторството на тази кореспонденция е оспорено, както и че тя не съдържа изходящи от Д.

С. съобщения. Поддържа се липса на основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 от ТЗ за вземане на решението по т. 1 от дневния ред от протокола от Общото събрание на съдружниците на 16.11.2023 година. Навеждат се оплаквания както за липса на конкретика относно нарушаване на задълженията за оказване на съдействие за дейността на дружеството от страна на съдружника Д. С., така и за липсата на повтаряемост на тези нарушения. Изразява се и позиция за липса на доказателства, че съдружникът е действал в противоречие с интересите на дружеството, съответно на основания за изключването му като такъв.

Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение.

2

Претендират се разноски.

Не са ангажирани доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, чрез особения представител адв. Р. С. БАК, в който се развиват съображения за нейната неоснователност. Изразява се позицията, че именно отправените покани за свикване на Общо събрание на съдружниците от адв. Ц. като представител на съдружника С. С., които съдружника - управител Д. С. не е взел предвид, доказват неговата незаинтересованост и безотговорност. Поддържа се наличието на предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Оспорват се направените възражения досежно комуникацията чрез имейлите [email protected] и [email protected] и се сочи, че представените от адв. Ц. като представител на третото лице помагач С. С. покани и уведомления не са оспорени от процесуалния представител на въззивника - ищец. Оспорват се наведените аргументи във връзка с тълкуването на чл. 5 от ЗЕДЕУУ. Аргументира се липса на изискването за повторяемост на действията, тъй като дори еднократното неизпълнение на задълженията на съдружник би могло да има тежки последици за дружеството.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от третото лице - помагач на страната на ответника „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД - С. М. С., британски гражданин, роден на ********** година, притежаващ паспорт № *******, валиден до 24.02.2030 година, в качеството му на съдружник в „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД, чрез адв. Л. Ц. - БАК. Страната изразява позиция за наличие на преклузия относно наведеното във въззивната жалба възражение, че по делото не е установено изтеглянето от въззивника ищец на съобщението от информационната система, в която изявлението е постъпило. Счита, че са налице недвусмислени обстоятелства, от които може да се приеме, че Д. С. е получил искането за свикване на Общо събрание в писмена форма на личния си имейл адрес и е бездействал в указания му срок, като сам е станал причина за изключването си като съдружник. В отговора се излагат аргументи, че от съдържанието на цялата електронна кореспонденция по делото е видно, че тя има отношение към дейността на ответното дружество и е имала за цел обслужването и организирането на 3 взаимоотношенията на Д. С. в качеството му на управител и съдружник.

Настоява се, че С. не само недвусмислено се е съгласил за получаване на съобщения в електронна форма, но и е осъществявал обмен на такива, включително изявления по електронен път в хода на отношенията с ответното дружество, с адв. М. и с трети лица, на които е разчитал по повод реализиране на правата и задълженията си като управител и съдружник в „Чапъл Маркетинг Инвестмънт“ ООД. Излагат се доводи, че въпросът за получаването на електронни съобщения е разрешен от съдебната практика, според която релевантният момент за преценка на последиците от изявлението чрез имейли, е получаването на пощата - постъпването й в посочената от адресата информационна система. Аргументира се, че поведението на съдружника по отношение на поканата не съставлява елемент от фактическия състав, тъй като не може да се вмени задължение на дружеството при връчване на покана за Общо събрание да удостоверява практическото узнаване и анализиране от съдружника на съдържанието на поканата. Във връзка с горното се сочи, че според заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза комуникацията между съдружниците се извършва именно чрез процесните имейли, които са активни. Възразява се срещу изключването на имейл адреса на адв. М. от предмета на експертизата и се настоява, че установяването дали от и до конкретен електронен адрес е разменена кореспонденция няма да наруши или да засегне защитените от закона данни на адв. М. и адвокатското му дружество. Страната поддържа, че представените по делото електронни писма, в които са описани като приложения предупреждение за изключване и покана за свикване на Общо събрание, са породили своите правни последици, а нарушенията на Д. С. могат да се квалифицират като такива по чл. 126, ал. 3, т. 1 - 3 от ТЗ, тъй като възпрепятстват дейността на дружеството и злепоставят интересите на другия съдружник С. С..

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, 4 съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от доказателствения материал, че ищецът е съдружник в ответното дружество, като притежава 255 дяла от капитала на същото, на стойност от 10 лева всеки един от тях. На 16.11.2023 година е било проведено Общо събрание на дружеството, на което ищецът не е присъствал. Същото, според записа в съставения в тази насока протокол, е било организирано по реда на чл. 138, ал. 2 от ТЗ, като е протекло при дневен ред, включващ общо шест точки. По същите са приети и атакуваните в настоящото производство решения , първото от които е за изключване на ищеца като съдружник и поемане на освободените от него дялове от оставащия съдружник С. М. С. по втора точка. По следващите точки е прието решение за освобождаване на ищеца като управител и избирането на С. С. като управител; смяна на адреса на управление от ул. „Македония“ № 61-63 на ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис № 3. Последното решение, това по точка шеста, е за преобразуване на дружеството от ООД на ЕООД, според записа в съставения за целта протокол.

В депозираната искова молба, сложила началото на настоящото производство, ищецът твърди на първо място, че не е налице редовно свикване на процесното Общо събрание, тъй като на него като съдружник не е била връчена редовно писмена покана, съобразно изискването на чл. 31.1 от дружествения договор, респективно чл. 139, ал. 1 от ТЗ. Съобразно чл. 74, ал.

2 от ТЗ, искът за отмяна на решение на търговско дружество може да бъде предявен от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В случая процесното събрание е проведено на 16.11.2023 година, а исковата молба е постъпила в съда на 29.12.2023 година.

Логическото тълкуване на хипотезите на чл. 74, ал. 2 от ТЗ води до извода, че приравняване на правното положение на присъствувалия и неприсъствувалия на Общото събрание съдружник е само в случай, че редовното уведомяване на втория е безспорно. Ако то е спорно, касае се за обективно съединен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1 от ТЗ, по който съдът следва да се произнесе с решение /така и в решение № 34 от 25.03.2013 година по търг. дело № 144/2012 година на ВКС, I т. о. и цитираните такива в него 5 решения по гражд. дело № 612/2003 година, гражд. дело №757/2003 година и други на ВКС, т. о./. Поради това се касае за обективно съединен иск с правно основание чл. 74 във връзка с чл. 139, ал. 1 от ТЗ, който се явява главен. В конкретния случай уведомяването на ищеца за събранието е спорно - като едно от основанията за отмяна на решенията е посочено именно опороченото уведомяване на ищеца, което по горните доводи налага произнасяне от страна съда с решение.

Както правилно е посочил окръжният съд в определението си по чл. 374 от ТЗ, в което е инкорпориран и доклада по делото, тежестта за установяване законосъобразността на атакуваните решения е на ответното дружество. В отговора на исковата молба същото твърди, че е отправило писмена покана до ищеца на имейл адрес, чрез който се е осъществявала комуникацията през годините с него. Размяната на информация е била чрез имейлите [email protected] и [email protected], на които именно са изпратени поканите от пълномощника на другия съдружник С. М. С. на дати 22.08.2023 година, 03.10.2023 година, 01.11.2023 година. Сочи, че тъй като в указания в тези покани срок ищецът, който е и управител на ответното дружество не е свикал Общо събрание, другият съдружник законосъобразно е сторил това сам на посочената в последната покана дата, с каквото правомощие същият разполага в съответствие с чл. 138, ал. 2, изр. 2-ро от ТЗ. Изявленията на ответника в тази насока, съпоставени с твърденията по искова молба за нередовно свикване на събранието включват по необходимост установяването наличието на предпоставките на цитираната правна норма, при условията на която е проведено същото, съобразно изричния запис в съставения за това протокол.