Решение № 16188 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16188 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110150622 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от М. С. Д. срещу „***” ЕООД /сега „***" ЕАД/ искова молба, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

Ищецът твърди, че не дължи претендираните от ответното дружество извънсъдебно суми, тъй като вземането за тях е погасено по давност и не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Сочи, че спрямо него е било проведено заповедно производство, което е завършило с влизане в сила на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело №1991/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б.. Поддържа, че по делото не са удържани суми, нито са извършвани действия от взискателя, прекъсващи давността, за период повече от пет години. Твърди, че в случая е налице и хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при която поради двугодишно бездействие от страна на взискателя делото се е перемирало.

По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове и признаване, че не дължи на ответника посочените суми.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът сочи, че вземанията, предмет на събиране по посочения от ищеца изпълнителен лист, са прехвърлени на „****" ЕАД на дата 10.09.2014г. и 18.08.2014г. чрез сключени договори за цесия между първоначалния кредитор „****“ ЕАД и „***” ЕООД /сега „****" ЕАД/, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. Признава, че за тяхното събиране е било образувано изп. дело 1

№1991/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б., като твърди, че в рамките на същото са предприети множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

Подчертава, че съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействието на кредитора. В този смисъл поддържа, че дали поисканото от последния изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не е без правно значение, като редовността на подадената молба също е ирелевантна. Излага съображения, че дори и да е настъпила перемпция съдебният изпълнител дължи да приложи искания изпълнителен способ. Обосновава, че в случая следва да намери приложение и въведеното със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. спиране на давностните срокове. Въз основа на изложеното отправя молба за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и на основание чл.416 ГПК на 22.05.2017г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №***/2016г. по описа на СРС, 40-ти състав, с който М. С. Д. е осъден да заплати на „****” ЕООД /сега „****“ ЕАД/, сумата от 749,03 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит №****/21.11.2023г. и сумата от 581,47 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит №****/26.12.2013г., ведно със законна лихва върху тези суми за периода от 02.12.2016г. до изплащате на вземанията.

Въз основа на същия и след подадена на 12.07.2017г. молба от „***” ЕООД е образувано изпълнително дело №1991/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б.. С молбата дружеството е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, като го е овластило на основание чл.18 ЗЧСИ да прави справки, да набавя документи, книжа и да определи начина на изпълнението.

На 07.08.2017г. е изпратено съобщение до „****“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, получено на 10.08.2017г. Видно от изпратеното от банката писмо, върху откритата при нея разплащателна сметка е наложен запор.

На 11.02.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е отправено искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки на длъжника с оглед налагане на запор върху откритите такива, както и да бъде извършена справка за получавани от длъжника трудови възнаграждения/пенсии, върху които също да бъде наложен запор, към която е приложено платежно нареждане за заплатените такси.

2

На 20.06.2019г. е изпратено съобщение до „***“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, получено на 24.06.2019г.

На същата дата е изпратено съобщение до „***“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 01.07.2019г. Видно от приложеното по делото писмо, дружеството е признало за основателно вземането, върху което е наложен запор, като е посочило, че трудовият доход на длъжника е несеквестируем.

На 23.03.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е отправено искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки на длъжника с оглед налагане на запор върху откритите такива, както и да бъде извършена справка за получавани от длъжника трудови възнаграждения/пенсии, върху които също да бъде наложен запор. В случай че длъжникът продължава да бъде в неизпълнение е отправено искане за пристъпване към опис на притежаваните от него движими вещи. Към молбата е приложено платежно нареждане за заплатените такси.

На 05.12.2022г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя, с която е отправено искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки на длъжника с оглед налагане на запор върху откритите такива, както и да бъде извършена справка за получавани от длъжника трудови възнаграждения/пенсии, върху които също да бъде наложен запор. Към молбата е приложено платежно нареждане за заплатените такси.

На 05.01.2023г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя, с която е отправено искане да бъде извършена справка в НАП за декларирани, регистрирани и непрекратени трудови договори, както и проверка относно притежавано от същия движимо и недвижимо имущество, както и открити на негово име банкови сметки, съответно да бъдат наложени запори/възбрани върху тях.

На 15.01.2024г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя за извършване на справки в РБСС и НОИ, съответно за налагане на запори върху откритите сметки, респективно трудови възнаграждения/пенсии на длъжника. Към молбата е приложено платежно нареждане за заплатени такси.

На 16.09.2024г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя с искане за налагане на запор върху открити на името на длъжника сметки в „****“ АД.

На 18.09.2024г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя, съдържаща искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки на длъжника с оглед налагане на запор върху откритите такива, както и да бъде извършена справка за получавани от длъжника трудови възнаграждения/пенсии, върху които също да бъде наложен запор.

На 19.09.2024г. са изпратени съобщения до „***“ АД и „***“ АД, с които е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, получени на 24.09.2024г.

3

На същата дата е изпратено съобщение до „***“ ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 25.09.2024г. Видно от приложеното по делото писмо, дружеството е уведомило ЧСИ, че длъжникът получава трудово възнаграждение в размера на МРЗ и не е възможно от същото да бъдат удържани суми.

На 15.07.2025г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя, съдържаща искане да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки на длъжника с оглед налагане на запор върху откритите такива, както и да бъде извършена справка за получавани от длъжника трудови възнаграждения/пенсии, върху които също да бъде наложен запор.

На 12.08.2025г. е изпратено съобщение до „***“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжник.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от М. С. Д. срещу „***“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че същият не дължи на ответното дружество сумата от 749,03 лева /382,97 евро/, представляваща главница по Договор за стоков кредит №***/21.11.2013г. и сумата от 581,47 лева /297,30 евро/, представляваща главница по Договор за стоков кредит №****/26.12.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 22.05.2017г. по гр. дело №***/2016г. по описа на СРС, 40-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело №***/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б.

За да бъдат същите допустими, следва да бъде установен правния интерес на ищеца от тяхното поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняемо право, интересът му е обусловен от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, независимо дали същото се изпълнява или не към датата на предявяване на исковете. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. С. Д. е издаден изпълнителен лист на 22.05.2017г. по гр. дело №***/2016г. по описа на СРС, 40-ти състав, за събиране на вземанията по който е образувано изпълнително дело №1991/2017 по описа на ЧСИ Б. Б. Следователно в случая е налице правен интерес за ищеца от предявяване на искове по чл.439 ГПК, с които да установи, че не дължи процесните суми по издадения срещу него изпълнителен лист.

При установяване интереса на ищеца от водене на настоящото производство, в тежест на ответното дружество, с оглед наведеното основание за погасяване на задълженията, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или 4 спиране на приложимата спрямо тях погасителната давност.

В случая от представените по делото доказателства не се установява точната дата на влизане в сила на издадената срещу ищеца заповед за изпълнение, с оглед на което съдът намира, че това е станало най-късно с издаването на изпълнителния лист на 22.05.2017г. Същевременно съгласно преобладаващата съдебната практика /Решение №118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021г. на ВКС, III г. о., Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №1528/2018 г., IV г. о., Определение №60818 от 15.12.2021г. по гр. д. №2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др./ разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която установените със съдебно решение вземания се погасяват с петгодишна давност, намира приложение и по отношение на вземанията, чиято дължимост е установена със заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай.

Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/ настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

Петгодишният срок се прилага независимо от естеството на установеното вземане, в това число и по отношение на периодични плащания, които поначало се погасяват с тригодишна давност. От изложеното следва, че от датата на влизане в сила, респективно издаване на изпълнителния лист е започнал да тече петгодишен давностен срок за посяване на процесните вземания, като преди неговото изтичане, с молба от 12.07.2017г. е поискано образуването на изпълнително дело №1991/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б.