Решение № 3820 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3820 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110141280 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал.

4 КТ за обявяване за недействителна на клаузата от сключено между В. А. Й. като служител и „***** АД като работодател допълнително споразумение от 30.10.2024г. към сключен между страните трудов договор № 1896/14.10.2022г., с която в полза на работодателя е повторно уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. А. Й. на основание нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, обективирано в заповед № 2362/27.05.2025г. на изпълнителния директор на работодателя „***** АД, както и за осъждане на последното да й заплати сумата от 36 840.00 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 28.05.2025г. до 28.11.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.07.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 1896/14.10.2022г., по силата на който заемала длъжността „мениджър, ключови клиенти- онбординг“ и с който бил уговорен 6- месечен срок за изпитване в полза на работодателя, който, с оглед ползваните от ищцата отпуски, следвало да изтече на 25.01.2025г. Междувременно, между страните било сключено допълнително споразумение от 30.10.2024г., с което се съгласили, считано от 01.11.2024г. ищцата да заема длъжността „мениджър, проекти“, като отново бил уговорен нов 6- месечен срок за изпитване в полза на работодателя, който, позовавайки се на уговорката в последния смисъл, прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 27.05.2025г., за което била издадена и връчена нарочна писмена заповед. Ищцата счита, че повторното включване в съдържанието на процесното трудово правоотношение на клауза със срок за изпитване е незаконосъобразно- в противоречие с императивната норма на чл. 70, ал. 5 КТ, доколкото предходната и новата длъжности били на практика идентични, между включените в тях трудови функции не съществували съществени различия, а и длъжностите принадлежали към една и съща група на Националния класификатор на професиите и длъжностите, поради което и не се налагало повторното изпитване на годността на служителя след изменението на длъжността. С оглед на това заявява искане за обявяване на тази клауза за 1 недействителна, респ. за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, основано на същата. Претендира обезщетение за оставането си без работа поради уволнението, поддържайки, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, което следва да бъде взето предвид при определяне на същото, възлиза на сумата от 6140.00 лева.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват с довод, че първоначалната длъжност на ищцата и длъжността й след изменението с допълнителното споразумение от 30.10.2024г. били съществено различаващи се по естеството и съдържанието си. Твърди, че длъжността „мениджър, ключови клиенти- онбординг“ била свързана с организиране на работни процеси за клиенти на ответното дружество, чийто основен предмет на дейност бил предоставянето на аутсорсинг услуги, като длъжността била с техническа насоченост и включвала изцяло оперативни функции, като: създаване и поддържане на клиентски акаунт и портфолио, техническа поддръжка на акаунта на клиента, комуникация и подготовка на необходимата информация и документи, свързани с управлението на клиента. А длъжността „мениджър, проекти“, от друга страна, била свързана с управление на човешки ресурси и включвала управленски, ръководни функции, което съществено я отличавало от предходната. Изяснява, че задълженията на служителя, заемащ длъжността „мениджър, проекти“, се изразявали в: активно участие в процеса на подбор, назначаване на членове на екипа на мениджъра и познаване на ролята на всеки от тях, ръководене и наблюдение на работната ефективност на екипа с цел даване на обратна връзка и предприемане на действия за поддържане на мотивацията им, отговорност при определяне на работните графици и работно време, в т.ч. одобряване на отпуски от членове на екипа, задаване на цели и срокове към екипа, предлагане въвеждането на бонусни схеми и извършване на оценка чрез справки и анализи за представяне на членовете на екипа и качеството на тяхната работа. Допълва, че първоначалната длъжност била свързана с обслужването на клиента „Regate“, а последващата- с обслужване на клиента „Swan“, работата с когото изисквала ищцата да съдейства на клиенти на „Swan“ при използване на платформа за разплащания- задължение, което не било включено в първоначално заеманата от нея длъжност. Изложените съществени според работодателя различия в длъжностите, последователно заемани от ищцата по силата на процесното трудово правоотношение, обосновали необходимостта от изпитването на годността й да изпълнява възложената работа и след изменението на длъжността й. По тези съображения поддържа, че повторната уговорка за срок за изпитване в полза на работодателя е законосъобразна, каквото е и прекратяването на трудовото правоотношение, основано на тази клауза. Като самостоятелно основание за неоснователност на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ сочи обстоятелството, че недоказано по делото е оставането на ищцата без работа през исковия период. Претендира предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, както и разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ ищцата следва пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че оспорената от нея като недействителна клауза е включена в договорното съдържание, а по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТсъществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по силата на заповедта, която оспорва.

При установяване на тези обстоятелства с правно значение в тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че 2 в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за прекратяване на правоотношението на посоченото в оспорената заповед основание, което в случая предполага установяване, че като част от съдържанието на процесното трудово правоотношение и в хода на съществуването му законосъобразно е включена валидна клауза със срок за изпитване на служителя в полза на работодателя, вкл. твърденията си, че трудовите функции, включени в последователно заеманите от ищцата длъжности, са съществено различаващи се с оглед естеството на възложената работа, както и че именно в уговорения срок за изпитване субектът на работодателска власт е упражнил субективното си потестативно право по чл. 71, ал. 1 КТ да прекрати трудовоправната връзка с ищеца.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

Между страните не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни помежду им и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им трудов договор от 14.10.2022г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „мениджър, ключови клиентионбординг“, че с допълнително споразумение от 30.10.2024г. длъжността й е била изменена на „мениджър, проекти“, като между страните е бил уговорен нов срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, че преди изтичането на този срок последният е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 27.05.2025г., както и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата- основа за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, възлиза на сумата от 6140.00 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: трудов договор № 1896/14.10.2022г., допълнително споразумение от 30.10.2024г. към него, заповед № 2362/27.05.2025г. на изпълнителния директор на „***** АД за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, представения с исковата молба издаден на ищцата болничен лист за ползване на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 12.05.2025г. до 25.05.2025г., издадена от НАП справка за трудовите договори на ищцата, вкл. данните относно основното й трудово възнаграждение по процесното трудово правоотношение.

Спорният по делото въпрос се съсредоточава върху това доколко при изменението с допълнителното споразумение от 30.10.2024г. на заеманата от ищцата длъжност от „мениджър, ключови клиенти- онбординг“ на „мениджър, проекти“ е съществувало основание за повторно включване в съдържанието на процесното трудово правоотношение на клауза за срок за изпитване в полза на работодателя, след като веднъж такава е била включена в същото при учредяването му по силата на сключения между страните трудов договор № 1896/14.10.2022г. По същество този въпрос е обуславящ за изхода на спора и по иска с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, и по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловения от него иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като именно съществуването към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на действителна 3 уговорка за срок за изпитване е предпоставка за законосъобразно упражняване на преобразуващото право на работодателя едностранно да прекрати трудовоправната връзка на посоченото в оспорената уволнителна заповед уволнително основание по чл. 71, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят.

Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 118 от 4.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 261 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на четвърто г. о., решение № 369 от 3.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на четвърто г. о., решение № 27 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. на четвърто г. о., решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на четвърто г. о. и др., трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът.