Решение № 133 от 07.08.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. гр.Мадан, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100016 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против „****** с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено „***** да заплати на Б. К. К. сумата от 1421,86 лева /след допуснато в с.з. изменение на иска/, представляваща недължимо платени суми за лихви, такси за удължаване на срока за връщане и други възнаграждения, за периода от 15.12.2019 г. до 31.12.2022 г. по Договори за потребителски кредити, сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през периода от 15.12.2019г. до 31.12.2022г. между ищеца и ответното съществували трайни взаимооотношения, в рамките на които ответникът е предоставял на ищеца потребителски кредити, за всеки от които е бил сключван договор за кредит, но екземпляр от договорите с приложенията им не е бил предоставян на ищеца и същият не разполагал с техни преписи. Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърди се също, че в качеството си на кредитополучател по договорите ищецът превел в полза на ответното дружество значителни по размер суми, като за част от тях съхранявал разписки от каса на ****** които удостоверяват следните парични преводи:

1. На 15.12.2019г. с Разписка № ********- 287,76 лева 2. На 04.02.2020г. с Разписка № ****** - 1408,21 лева 3. На 14.06.2020г. с Разписка № ******- 604,16 лева

1

4. На 08.02.2020г. с Разписка № ****** 995,16 лева

5. На 27.04.2020г. с Разписка № ****** - 124,80 лева 6. На 18.05.2020г. с Разписка № ******- 1479,00 лева 7. На 09.07.2020г. с Разписка № ******* - 1434,41 лева 8. На 22.07.2020г. с Разписка № ******* - 1560,00 лева 9. На 11.09.2020г. с Разписка № ******* - 312,00 лева 10. На 13.10.2020г. с Разписка № ***** -1626,55 лева 11. На 16.11.2020г. с Разписка № ****** -172,80 лева 12. На 03.12.2020г. с Разписка № ****** - 288,00 лева 13. На 23.12.2020г. с Разписка № *******-1470,00 лева 14. На 26.12.2020г. с Разписка № *****-1201,35 лева

15. На 26.06.2020г. с Разписка № ******- 591,02 лева 16. На 12.04.2021г. с Разписка № ******* - 636,88 лева 17. На 05.01.2021г. с Разписка № *****- 686,30 лева

18. На 07.03.2021г. с Разписка № ******* - 221,52 лева 19. На 08.04.2021г. с Разписка № *******-1000,00 лева 20. На 25.05.2021г. с Разписка № ****** - 600,00 лева 21. На 26.05.2021г. с Разписка № ****** - 75,26 лева 22. На 01.06.2021г. с Разписка № ****** -156,17 лева 23. На 01.08.2021г. с Разписка № ********* -105,00 лева 24. На 30.08.2021 г. с Разписка № ******* - 400,00 лева 25. На 13.09.2021г. с Разписка № ******** - 26,10 лева 26. На 08.11.2021г. с Разписка № ******* - 647,70 лева 27. На 02.12.2021г. с Разписка № ******* - 256,42 лева 28. На 07.01.2022г. с Разписка № ********* - 995,16 лева 29. На 11.01.2022г. с Разписка № *******- 368,84 лева 30. На 09.02.2022г. с Разписка № ******* - 494,42 лева 31. На 26.01.2022г. с Разписка № ******* - 843,20 лева 32. На 30.08.2022г. с Разписка № *****- 312,00 лева

33. На 03.10.2022г. с Разписка № ****** - 1614,00 лева 34. На 06.10.2022г. с Разписка № ****** - 455,16 лева 35. На 07.11.2022г. с Разписка № ******- 1209,68 лева 36. На 20.12.2022г. с Разписка № ******- 1599,27 лева Общият размер на направените от ищеца плащания по сметка на ответното дружество за посочения период възлизал на 26 253,30 лева.

Ищецът уточнява, че горепосочените суми са заплатени по следните договори:

1.1. Договор от ******г. за предоставена сума от 1500,00 лева, срок за 2 връщане 30 дни, падеж на договора *********г.

1.2. Договор от ******* г. за предоставена сума от 400,00 лева, срок за връщане 30 дни, падеж на договора ******** г.

1.3. Договор от *******г. за предоставена сума от 800,00 лева, срок за връщане 30 дни, падеж на договора ********* г.

1.4. Договор от *******г. за предоставена сума от 1300,00 лева, срок за връщане 30 дни, падеж на договора ********* г.

1.5. Договор от ******г. за предоставена сума от 400,00 лева, срок за връщане 30 дни, падеж на договора ****** г.

1.6. Договор от ********г. за предоставена сума от 1000,00 лева, срок за връщане 30 дни, падеж на договора *******г.

1.7. Договор от ******г. за предоставена сума от 1000,00 лева, срок за връщане 30 дни, падеж на договора ******* г.

Посочва, че като основание на част от паричните преводи е записано „такса за удължаване с ... дни“. Твърди, че клаузата за заплащане на „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, която фигурира в договорите за кредит, изготвени предварително от кредитора, е нищожна на основание чл.10а, ал.1 ЗПК, като сочи, че Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани с управлението на кредита. Сочи, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения, като се позовава на решение № 452/25.06.2010г. по гр. д. №4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „ където е прието понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Сочи, че в настоящия случай такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се предоставя по така уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти 50% от общата сума на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Уговорените такси са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и справедливост и водят до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Сочи, че подобна клауза е неясна и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Твърди, че посочената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока, като се сочи, че основната 3 цел на така уговорената клауза е да води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 50% от предоставената главница. Сочи, че уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, е и нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, като в настоящия случай, възнаграждението което следва да се заплати по „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ е следвало да бъде отразено в определения ГПР по договора.

Посоченият процент на ГПР не отговаря на действително прилагания между страните, доколкото в него не фигурира възнаграждението по таксата.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Таксата за удължаване срока е следвало да бъде включена в процента на ГПР, в който съгласно 19,ал.1 от ЗПК и параграф1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да включва „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други гидове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“.

Ищецът счита, че с възнаграждението по таксата се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителността им.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и е недопустимо под формата на „такса“ кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата /В този смисъл е Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т.о., ТК/, като ищецът счита, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи също, че по този начин кредиторът заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на годишния процент на разходите, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК, като твърди, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, поради което счита, че част от преведените суми по сметка на ответника са платени без основание, тъй като сумите са преведени по 4 договори за кредит, които са недействителни на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването им в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК).

Твърди, че през периода от 15.12.2019г. до 31.12.2022г. ответното дружество му е предоставило потребителски кредити в общ размер на 20 000,00 лева. За същия период, освен чистата стойност на кредитите, е заплатил на „********, сумата от 4 900,00 лева, дължима като лихви, такси за удължаване на срока за връщане и други възнаграждения по договори за потребителски кредит, които са недействителни. Поради това ищецът счита, че като кредитополучател по тези договори не дължи заплащане на каквито и да е разходи, извън чистата стойност на получените кредити, на основание чл.23 ЗПК, както и че платената сума от общо 4 900,00 лева се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане от ответника на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД. По изложенитесъображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ********, с който взема становище за неоснователност, нередовност и недопустимост на исковата претенция. Счита, че депозираната от ищеца искова молба страда от пороци, които я правят нередовна, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, като сочи, че е налице пълна липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска му, както и на индивидуализация на претендираната за възстановяване сума. Не става ясно по какъв начин е формирана последната, не са посочени фактическите основания, от които произтича сборът от спорното вземане. Посочени са суми, наведени са доводи за нищожност на клаузи, а в последствие нищожност на цели правоотношения, но ищецът е пропуснал да конкретизира на какво основание е възникнало вземането - по силата на кои конкретни клаузи, които неоснователно се твърдят за нищожни, е възникнало вземането и как са формирани процесните суми.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2191c5a9-9e6d-49f2-a84d-06b380f80162