Решение № 177 от 02.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Велико Търново, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20244100500970 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №704/10.06.2022г., постановено по Гр.д.№2586/2021г. по описа на РС – Велико Търново:

ОСЪЖДА В. Ю. В. с ЕГН ********** от гр.Омуртаг, ул.“ ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. В. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново , ул.“ по иск с правно основание чл. 45,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.195,ал.7 от ЗУТ СУМАТА от 8604,55 /осем хиляди шестстотин и четири лева и 55 ст./ главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в имот с идентификатор в гр.В.Търново, ул.“ , като за разликата от 11395,45 /единадесет хиляди триста деветдесет и пет лева и 45 ст./ до пълния предявен размер от 20 000 / двадесет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен, както и е разпределена отговорността на страните по делото за съдебни разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото М. Н. В., чрез пълномощник адв.З. К. – АК – Габрово, против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част, с която искът по чл.45,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.195,ал.7 от ЗУТ е отхвърлен за разликата от 11 395,45лв. над уважения по пълния предявен размер от 20 000лв., като неоснователен, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно съдът е изключил от общо определената от ВЛ по СТЕ сума от 1880лв. за възстановяване на щетите по раздел IV.11.2. от писменото заключение на ВЛ сумата в размер на 350лв., която е нужна за укрепване на пода на външната тоалетна и установяване връзка с канализацията. Оспорва като неправилен извода на РС, че подпорната степа между имотите на ищцата и ответника следва да се определи с дължина 7 м. и само тази дължина е служила за укрепване на ската между двама имота и само в този размер следва да се счита като обща между страните и твърди неяснота в 1 извършеното от съда изчисляване на сумата, необходима за възстановяване на подпорната стена, при определена от ВЛ по СТЕ обща стойност за възстановяване на подпорната стена с дължина 10 м. в размер на 20 213лв. Признава, че увреждането по т.1 от раздел IV.11.2. от СТЕ е настъпило през 2016г., като излага, че от общо определената от ВЛ по СТЕ сума от 1880лв. следва да се приспадне сумата от 100лв. по т.1 от раздел IV.11.2. от СТЕ, т.к. всички останали увреждания са настъпили при срутването на останалата част от подпорната стена на 24.07.2019г. Сочи, че при срутването през 2019г. посочената от ищцата в ИМ „вътрешна баня с тоалетна“ е останала да виси над терена и е с компрометирана и подкопана подова основа и останала с прекъсната канализация, като ВЛ по СТЕ е именувало този обект „външната тоалетна“ и в Таблица 2 от СТЕ на ред 5 е предвидило за укрепване пода на тоалетната и възстановяване на връзката й с канализацията сума в размер на 350лв., затова РС неправилно е изключил сумата 350лв. от общата оценка 1880лв. Оспорва извода на РС, че 1,50м. не са били изградени като подпорна стена, т.к. външната тоалетна била фундирана на индивидуална основа по развити съображения на база извършен от въззивника анализ на събраните по делото гласни доказателства и СТЕ. Навежда, че съгласно СТЕ подпорната стена, която следва да се възстанови е 10м., т.к. това е границата между двата имота, която реално е била осигурена с подпорна стена, която укрепва имота на ищцата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло осъдителният иск в пълният му предявен размер от 20 000лв. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника В. Ю. В..

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в ОСЪДИТЕЛНАТА му част е постъпила въззивна жалба от ответника В. Ю. В., чрез пълномощник адв.Ц. И. – АК – Търговище, с която са развити оплаквания за неправилност и необоснованост, постановено при противоречие със събраните доказателства, при нарушение на материалния закон, и при съществено процесуално нарушение, с което е нарушен принципа на равнопоставеност и правото на защита. Твърди се липса на отграничаване на вредите, които въззивникът В. Ю. В. е нанесъл, от вредите, които са нанесени от трети лица. Сочи се, че РС не е обсъдил възраженията на въззивника /ответник/ по приемането на част от писмените доказателства, не е отграничил писмените от гласните доказателства, както и не е изяснил противоречието на гласни и писмени доказателства.

Твърди, че въззивникът е закупил съседния на ищцата парцел пред 2018г., като този парцел е в лошо състояние и т.нар. зид не е част от неговия имот. Сочи, че съгласно СТЕ, свлачищният процес не е имота на въззивника и ако е имало такива събития, то те са се случили през 2016г., както и че съгласно СТЕ свлачищният процес няма никаква връзка със събарянето на имота и че същият е възникнал на значително разстояние от мястото, където се е намирала сградата. Сочи, че ВЛ по СТЕ е установило липса на кадастър на канализацията, поради което не може да се направи извод за законност на канализацията на ищцата. Твърди се, че начинът, по който е организирано отвеждането на дъждовните води именно на ищцата, способства за активизиране на свлачищните процеси, което не е отчетено от съда. Сочи се, че съгласно СТЕ, вредите на ищцата са в размер на 1530лв., като разликата до 8604,55лв. са разходи за възстановяване на подпорната стена, която, за да бъде възстановена, са нужни 20 213лв., и в този смисъл въззивникът е осъден свръхпетитум. Сочи се, че ищцата е поискала въззивникът /ответник/ да и възстанови вредите, нанесени върху нейния имот, но не и за подпорният зид, каквато претенция няма. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната осъдителна част, вместо което постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на подадената от ответника В. Ю. В. въззивна жалба от другата страна – ищцата М. Н. В..

В СЗ при повторното разглеждане на делото пред ВТОС въззивникът М. Н. В., чрез пълномощника си адв.З. П. – АК – Габрово, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, по съображения, развити в представена писмена защита. Оспорва въззивната жалба, подадена от ответника, и моли да бъде отхвърлена.

В СЗ при повторното разглеждане на делото пред ВТОС въззивникът В. Ю. В., чрез 2 пълномощник адв.Ц. И. – АК – Търговище, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, като предявеният осъдителен иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Излага, че не са отграничени вредите, нанесени на ищцата при свличането на земна маса през 2016г., от вредите, които евентуално са й нанесени след закупуване от въззивника В. на съседния имот през 2018г., което останало неизяснено на първа инстанция, което обуславя основната незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му от въззивника В. част. Твърди, че искова претенция за възстановяване на т.нар. зид не е предявена, и по делото е недоказано действия, или бездействия на въззивника В. Ю. В. да на нанесли някакви вреди на имота на ищцата. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за инстанциите по делото.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от страните по делото в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Противно на оплакванията на въззивника, въззивният съд приема, че с обжалваното първоинстанционно решение в осъдителната му част, като е присъдил в полза на ищцата обезщетение за нанесените материални щети по подпорната стена в размер на 7074,55лв., първоинстанционният съд не е постановил свръхпетитум, с което не е нарушил диспозитивното начало в процеса по чл.6 от ГПК, поради което и обжалваното решение на РС е допустимо. Предявеният от ищцата против ответника В. Ю. В. иск е с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесени материални щети в собствения на ищцата процесен недвижим имот, сред които в ИМ и уточняващата я такава са описани и претендирани първо частично срутване на подпорната стена на 17.09.2016г. и второ срутване на останалата й част на 23 юли срещу 24 юли 2019г., като ищцата търси пълна репарация на вредите от деликта, които безспорно включват, съобразно и СТЕ, и възстановяване от ответника на разходите, необходими за възстановяване на подпорната стена, поради което присъждайки ги, първоинстанционният съд не е постановил свръхпетитум. Макар и да са изброени по видове, уврежданията в имота на ищцата, в това число и разрушената подпорна стена, те съставляват една щета, претърпяна загуба по смисъла на закона, т.к. всеки един компонент функционално обслужва ползването на имота по предназначение, което е невъзможно, дори само едно от уврежданията да не е репарирано. Претендираната от ищцата обезвреда е за пълно възстановяване на материалните щети така, че имотът да се приведе в състояние, годен за употреба, поради което и претендираното обезщетение следва да се присъди глобално, така, както е заявено в исковата молба – чл.6 ал.2 ГПК.

Доколкото първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд пристъпва към разглеждане на правния спор, съгласно чл.269 изр.2 ГПК - в предметните предели, очертани с въззивните жалби.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, съдът приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от М. Н. В., чрез пълномощник адв.В. Р. С., против В. Ю. В. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за нанесени материални щети в собствения й недвижим имот, намиращ се в гр.В.Търново, ул.“, представляващ ПИ с идентификатор по КККР на гр.В.Търново с площ от 141 кв.м., с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор който се 3 намира на етаж 1 в построената в ПИ сграда с идентификатор с предназначение на сградата: ЖС – еднофамилна и предназначение на самостоятелния обект: жилище, които материални щети са настъпили при изпълнение на Заповед №РД22 -981/09.05.2016г. на Община Велико Търново за демонтаж на строеж „Жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор по КККР на гр.В.Търново с адм. адрес гр.В.Търново, ул.“. Изложени са твърдения, че със Заповед №РД 22-981/09.05.2016г. на Община Велико Търново на Община Велико Търново на собственика на съседния на ищцата ПИ с идентификатор - В. Р. С. /заличен ответник по делото/ е разрешено да извърши демонтаж на намиращата се в ПИ жилищна сграда, който през м.09.2016г. предприел дейности по събарянето на същата в имота му. Сочи се, че при извършването на събарянето на 17.09.2016г., без да се вземат необходимите укрепителни мерки, настъпило подкопаване на подпорната стена, изградена между процесния имот на ищцата ПИ с идентификатор по КККР на гр.В.Търново и неговия имот - ПИ с идентификатор , в резултат на което се срутила част от подпорната стена, като същевременно с това се съборила част от пода и стената на помещение, което ищцата ползва за маза и се прекъснал мръсният й канал.