Решение № 80 от 26.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000362 по описа за 2021 година Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260202 от 21.12.2020 година, постановено по т. дело № 499/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община А., ул. „С.“ № 28, следните суми, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Я. вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 20.03.2017 год. в гр. А., обл. П., на кръстовището на ул. „И.И.“ и ул. „К. Б.“, причинено виновно и противоправно от водача Н. ЕМ. ЗЛ. при управление на лек автомобил марка „К.“, модел „С.“ с рег. № ...., по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на събитието, сключена с ответното застрахователно дружество ЗД „Е.“ АД: сумата 50 095,70 лева, представляваща неизплатена част от сумата 90 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж.Я., 1 изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания: парализа на н. радиалис и миелопатия, съставляващо средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2017 год. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 50 095,70 лв. до пълния претендиран размер от 60 095,70 лв. и е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на произшествието - 20.03.2017 год. до 18.04.2017 год. включително; сумата 8 014,11 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забавеното плащане на изплатеното на 11.04.2019 год. от ответното дружество в полза на Я. обезщетение за вреди в размер на 39 904,30 лв., дължимо за периода от 19.04.2017 год. до 11.04.2019 год., като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 8 014,11 лв. до пълния претендиран размер от 8 346,59 лева, касаещ периода от 20.03.2017 год. до 18.04.2017 год. сумата 316,40 лв. - обезщетение за преки имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2017 год. до окончателното плащане, като е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва от датата на произшествието 20.03.2017 год. до 19.06.2017 год.; сумата 7 962,67 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, съставляваща разликата между размера на трудовото възнаграждение, което Ж. Д. ЯК. би получавал по трудовото правоотношение с „Б.“ ООД и размера на изплатените му обезщетение за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от 20.03.2017 год. до 04.12.2021 год. /когато изтича срока на инвалидизацията му с Експертно решение на ТЕЛК № 5757 / 04.12.2018 год./, което обезщетение е платимо както следва: сумата 5 912,96 лв., дължима за периода от 20.03.2017 год. до 31.12.2020 год., е платима еднократно, а сумата 2 049,71 лв., дължима за бъдещия период от 01.01.2021 год. до 04.12.2021 год., е платима периодично, по 183,56 лв. за всеки един от месеците от януари до ноември 2021 год. и сумата 30,55 лв. за периода от 01 до 04.12.2021 год., с падеж на задължението за периодично плащане - последно число на текущия месец, 2 като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 7 962,67 лв. до пълния претендирал размер от 13 768,26 лева.

Осъдено е З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2 655,56 лева държавна такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 362 лева разноски по делото за съдебни експертизи, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете.

Осъден е Ж. Д. ЯК., ЕГН **********, от с. Б., община А., ул. „С.“ № 28 да заплати на З.д. "Е." АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление гр. С. ..., община С., район И., бул. „Х. К.“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 265,95 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца Н. ЕМ. ЗЛ., ЕГН **********.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗД „Е.“ АД в следните части: в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 30095,70 лева до 50095,70 лева, в частта, с която е определено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху заплатеното от застрахователя обезщетение от 39904,30 лева в размер на 7759,17 лева за периода от 19.04.2017 година до 20.03.2019 година, в частта, с която е прието, че началният момент на изчисляване на лихвата е 19.04.2017 година, а не 20.03.2019 година – датата на уведомително писмо с рег. № 2725/2/20.03.2019 година и в частта на определените от съда разноски, дължими от ответника, като се иска тяхното редуциране съобразно уважения от съда размер на главния иск.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди доводите на жалбоподателя са, че неправилно не е отчетен приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в пътуване без поставен предпазен колан, както и в наличие на предхождащи ПТП увреди на десния му крак, свързани с накуцваща походка. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства по 3 тези въпроси и е достигнал до неправилен извод за липса на съпричиняване, като е нарушил и материалния закон – чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

На второ място се поддържа, че определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 90 000 лева е прекомерно завишен с оглед на конкретните обстоятелства, имащи значение за неговото определяне, както и на съдебната практика за размерите на обезщетенията при сходни увреждания и на икономическите условия и стандарта на живот в страната. Според жалбоподателя справедливият общ размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70 000 лева. Решението в частта досежно определения размер на обезщетението за неимуществен вреди било и необосновано, липсвали мотиви по прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху главницата, а именно 19.04.2017 година, като твърди, че избирането на тази дата е по неясни съображения. Твърди, че застрахователната претенция на ищеца била отправена до застрахователя едва на 06.02.2019 година, като в отговор на тази претенция с писмо от 20.03.2019 година ищецът бил уведомен за определеното му застрахователно обезщетение и то било реално заплатено на 11.04.2019 година. При тези данни според жалбоподателя началният момент, от който се дължала законната лихва върху застрахователното обезщетение, бил 20.03.2019 година.

Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски, включително държавна такса за въззивното обжалване и юрисконсултско възнаграждение за водене на делото пред всички инстации.

Срещу въззивната жалба на ЗД „Е.“ АД е подаден писмен отговор от конституираното в процеса трето лице –помагач Н. ЕМ. ЗЛ. с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваните части. Изложени са подробни доводи, касаещи началния момент, от който застрахователното дружество дължи законната лихва върху обезщетението.

4

Писмен отговор срещу въззивната жалба на ЗД „Е.“ АД е подаден и от ищеца в първоинстанционното производство Ж. Д. ЯК. / съдържащ се след подадената насрещна въззивна жалба/. В него се изразява становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на решението в обжалваната от застрахователя част. Твърди се, че възражението за съпричиняване, свързано с непоставен предпазен колан е недоказано и че според вещите лица при поставен предпазен колан уврежданията за ищеца биха били по-големи. Оспорени са и оплакванията, свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществен вреди, както и с началния момент, от който следва да се дължи лихвата върху това обезщетение.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищеца Ж. Д. ЯК. чрез адвокат Т.Н. срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50095,70 лева до 60095,70 лева, представляващи неизплатената част от общо дължимото обезщетение от 100 000 лева. Поддържа се, че решението в тази му част е неправилно. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението не е справедлив, не е съобразен с вида на уврежданията и с техния пожизнен и необратим характер, с това, че ищецът е напълно неработоспособен в резултат на получените при ПТП увреждания и че е с 95% инвалидност, поради което не може да се труди и да издържа себе си и семейството си, а се нуждае от ежедневни грижи от близките си. Искането е да се отмени решението в отхвърлителната част досежно обезщетението за неимуществени вреди и да се постанови ново по същество, с което да се присъди в пълен размер исковата сума от 60095,70 лева, представляваща неизплатената част от общо дължимата сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2017 година – датата на уведомяване на застрахователя.

Ж.Я. претендира разноски за въззивната инстанция съобразно изхода на спора, включително адвокатско възнаграждение.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

5

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допуситми, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част досежно обезщетението за неимуществени вреди и от ответника срещу решението в осъдителната му част досежно обезщетението за неимуществени вреди над размера от 30095,70 лева, обезщетението за забава в размер на законната лихва и началния момент, от който се дължи законната лихва, като при подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК, а на насрещната въззивна жалба – срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че на 06.02.2019 година ищецът Ж. Д. ЯК. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за причинените му вреди при ПТП, станало на 20.03.2017 година, причинено от Н. ЕМ. ЗЛ. при управлението на лек автомобил „К. С. “ с рег № ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № ...., валидна до 11.03.2018 година. По искането на ищеца в ответното застрахователно дружество е образувана щета №

1500099202/2019 година. От доказателствата по делото е видно, че по тази претенция застрахователят е определил и изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди в общ размер на 39904,30 лева, като в уведомителното писмо с изх. № 2725/2/20.03.2019 година е посочено, че обезщетението за имуществени вреди в размер на 316,40 лева ще бъде изплатено след представяне на разходно-оправдателни документи.

Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 11.04.2019 година застрахователят е превел по посочената от ищеца банкова сметка сумата от 39904, 30 лева. С оглед съдържанието на цитираното по-горе писмо първоинстанционният съд е приел, а и страните са се съгласили, че тази сума е изплатена от застрахователя като обезщетение за неимуществени вреди.