Решение № 7114 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7114 гр. С, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕ. МИТЕ. при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕ. МИТЕ. Гражданско дело № 20231110165335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. С. В., уточнена с молба с вх. № 3751/05.01.2024 г., молба с вх. № 36133/05.02.2024 г. и молба с вх. № 63489/26.02.2024 г. срещу Н з к, с която при условията на обективно съединение са предявени следните искове:

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № РД-09990/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор“ на СЗОК;

- искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 16.11.2023 г. до 16.05.2024 г. вкл. в общ размер на 11 040 лв., от които сумата от 8 000 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 16.11.2023 г. до 15.01.2024 г., и сумата от 3 040 лв., представляваща разлика в заплатите за периода от 16.01.2024 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане /след допуснато с протоколно определение от 22.10.2024 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с намаляване размера му/;

- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ за сумата от 360 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 21.10.2023 г. съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1368/19.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното 1 плащане;

- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ за сумата от 360 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 14.10.2023 г. съгласно Докладна записка с вх. № 20-22-1353/16.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ за сумата от 3 000 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за периодите от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. и от 01.10.2023 г. до 16.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 000 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото се трудово възнаграждение на ищцата за периода от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и за периода от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г., в които е заемала длъжността „директор“ на СЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ за сумата от 8 000 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в периода от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и в периода от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г., в които ищцата е заемала длъжността „директор“ на СЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., до окончателното плащане.

Ищцата Е. С. В. твърди, че по силата на трудов договор с ответника, сключен на 12.03.2021 г., заемала длъжността „заместник директор“ на С зк по безсрочно трудово правоотношение, считано от 15.03.2021 г., при 8-часов работен ден. Твърди, че със заповеди на управителя на НЗОК в периодите от 07.02.2022 г. до 22.09.2022 г., от 23.09.2022 г. до 03.01.2023 г. и от 15.02.2023 г. до 15.11.2023 г. било вменено да изпълнява длъжността

„директор“ на С зк поради отсъствието на титуляря на длъжността. Със Заповед № РД-09990/16.11.2023 г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение между страните било прекратено. Твърди, че констатациите на дисциплинарнонаказващия орган не отговаряли на действително осъществените от нея действия, насочени към стриктно и точно изпълнение на трудовите задължения.

Възразява, че оспорената заповед била незаконосъобразна, бланкетна, немотивирана, неправилна, издадена при явно несъответствие с целта и правилата на дисциплинарното производство. Отрича да е извършвала каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта за уволнението погрешно било указано, че същата подлежала на обжалване в 14-дневен срок, с което се нарушавало правото й на защита. Възразява, че при издаване на оспорената заповед за уволнение не била спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не били взети предвид дадените от ищцата подробни писмени обяснения. На следващо място, по отношение на твърдяното нарушение по т. 2.1. от заповедта твърди, че в Заповед № РД-09-91/24.04.2023 г. е допусната техническа грешка, поради което с последваща 2 заповед същата била отменена. Във връзка с нарушението по т. 2.2. от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание излага, че лечебното заведение самоинициативно депозирало в деловодството на СЗОК документи, с което отпадала необходимостта от изпращане на указания в тази връзка. Във връзка с твърдяното нарушение по т. 2.3. от заповедта изтъква, че съгласно действащия медицински стандарт по медицинска дейност „Лъчелечение“ не се изисквало осигуряването на 24-часово изпълнение на медицинската помощ. По описаната фактология по т. 2.4. от процесната заповед възразява, че от съвкупния анализ на данните за собствеността на УМБАЛ „С“ ООД в Търговския регистър и издадената лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели от АЯР следвал несъмнен извод, че в сградата с адрес „Д била налична необходимата апаратура за осъществяване на медицинска дейност „Лъчелечение“. Това се установявало и от назначената от ищеца преди сключването на допълнителното споразумение проверка на лечебното заведение, като в тази връзка подчертава, че медицинското оборудване било специално и не можело да се демонтира и монтира в друго лечебно заведение. Във връзка с описаните нарушения по т. 2.5., 2.6. и 2.7. от заповедта излага, че мнението, дадено от проф.

П С в качеството му на управител на НЗОК, не било обвързващо и не кореспондирало с действащото законодателство. Поради противоречие между алгоритъма на клиничните пътеки и медицинския стандарт се налагал извода за отсъствие на изискването за минимален брой специалисти със специалност „Лъчелечение“. Твърди, че взела под внимание особените мнения на комисията, но те не били обвързващи, а освен това отказът за сключване на допълнително споразумение с УМБАЛ „С“ застрашавал здравето и живота на пациентите. Възразява, че преклузивният двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание за сключеното на 24.07.2023 г. допълнително споразумение бил изтекъл. На следващо място, възразява, че не била извършена преценка от страна на работодателя за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на твърдените нарушения. Последният пълен месец, който отработила при ответника, бил месец октомври 2023 г., за който получила основно трудово възнаграждение в размер на 4 000 лв. Излага, че периодът, за който е останала без работа, е от 16.11.2023 г. до 15.01.2024 г. вкл. Твърди, че считано от 16.01.2024 г. започнала по-нископлатена работа с основно месечно възнаграждение в размер на 3 000 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като присъди законната лихва върху всички съдебно предявени вземания от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.11.2023 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който оиспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения били извършени виновно от ищцата. Твърди, че при преценка тежестта на извършените нарушения управителят на НЗОК взел предвид всички относими критерии, включително, че ищцата е била санкционирана и за предходни нарушения на трудовата дисциплина с наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Във 3 връзка с иска за допълнително възнаграждение за постигнати резултати изтъква, че такова се изплащало по преценка на управителя на НЗОК. По арг. от чл. 259, ал. 2 КТ претенцията за заплащане на разликата между изплатеното възнаграждение на ищеца и възнаграждението за действително изпълняваната в периода на заместването на отсъстващия директор работа била неоснователна. По отношение на претенциите за възнаграждение за извънреден труд подчертава, че не била издавана заповед за полагането на такъв. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарната отговорност на служителя е уредена в чл. 186 - чл.199 КТ.

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или определено от него лице или друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал.

1 КТ).

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.

По делото е безспорно, а и от приетия като писмено доказателство Трудов договор № 3/12.03.2021 г. /лист 827/ съдът приема за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „заместник директор” на РЗОК – С град.

Не се спори, че считано от 16.11.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ЧР-10/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК /лист 717/ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради това, че със Заповед № РД-09-990/16.11.2023 г. на управителя на НЗОК /лист 141-152/ на ищцата Е. С. В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени две групи нарушения на трудовата дисциплина: неизпълнение на законните нареждания на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ) и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове (чл. 187, ал. 1, т. 10 4

КТ). Съгласно уволнителната заповед неизпълнението на законните нареждания на работодателя се изразило в това, че ищцата не изпълнила писмените указания, дадени с писмо с изх. № 20-22-119/04.03.2022 г. на управителя на НЗОК П С. Изложено е, че Е. В. не изпълнила и други свои трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, тъй като сключил с УМБАЛ „С“ ООД Допълнително споразумение № 148/24.07.2023 г. към Договор № 22-3981/27.02.2020 г. в нарушение на разпоредбите на чл. 59б, ал. 1 ЗЗО вр. чл. 262, ал. 1, т. 5 и чл. 292, т. 5б от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. и Приложение № 17а към него по отношение на специалните условия за сключване и изпълнение на договор за оказване на болнична помощ по Клинична пътека № 250.1 и Клинична пътека № 250.2. При сключването на допълнителното споразумение ищцата не се съобразила с предложението на комисията на СЗОК, отразено в протокола от 24.07.2023 г., както и с особеното мнение на съгласуващите длъжностни лица Р И – изпълняващ длъжността „началник“, отдел ДКБМП, и И М – главен юрисконсулт, отдел ПАОД, във връзка с неспазване на условията за сключване на договор на всички заявени клинични пътеки, предвидени в алгоритъма на клинични пътеки с номера: 250.1, 250.2, 251.1, 251.2, 252.1, 252.2 за условието за задължителна медицинска апаратура от страна на УМБАЛ „С“ ООД. От съдържанието на заповедта се установява още, че описаните нарушения на трудовата дисциплина са извършени в периода от 24.04.2023 г. – датата на подписване от ищеца на Заповед № РД-09-91/24.04.2023 г., до 24.07.2023 г. вкл. – датата на подписване от ищцата на Допълнително споразумение № 148 към Договор № 223981/27.02.2020 г., сключено с УМБАЛ „С“ ООД.