Решение № 957 от 21.12.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Шумен, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630101452 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.357 вр. чл.188, т.1 от КТ.

Подадена е искова молба от Р. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр.Търговище, ул.***“ №2, вх.Б, ап.5 срещу Професионална гимназия по земеделие – гр.Търговище, адрес: гр.Търговище, ул.“*** №27, в която посочва, че е преподавател по биология и здравно образование в ответната гимназия, като със Заповед №304/17.03.2022г. на Директора инж.Стела Томова и е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за невписване на 14.02.2022г. на отсъстващи ученици от Ха, Хб и ХПб класове в електронния дневник, която заповед счита за незаконна по следните съображения:

Заповедта е постановена в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ.

Наказващият орган се позовава на констативен протокол от 16.02.2022г. на назначена от него комисия, който протокол никога не и е връчван и не е запозната с неговото съдържание, поради което е поставена в невъзможност за адекватна защита по реда на депозиране на писмени обяснения.

Заповедта е в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ: В обстоятелствената част на същата не е описано нарушението-отразена е само дата 14.02.2022г. и паралелки Ха, Хб и ХПб, но не е посочено за кои проведени от нея учебни часове учебни часове става въпрос, кои конкретно ученици са отсъствали, от тези паралелки ли са и спрямо кои от тях липсва вписване на отсъствието в електронния дневник, което отново прави невъзможна защитата и пред административния орган- достатъчно за отмяна на заповедта и без разглеждане спора по същество.

Счита, че е допуснато и нарушение на чл.186 от КТ: Предпоставка за ангажиране на дисциплинарната отговорност е виновното неизпълнение на трудови задължения, каквото в случая липсва. За електронно вписване е необходим нормално функциониращ интернет, за осигуряването на което 1 условие за изпълнение на работата отговорен е не учителят, а директорътчл.31, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в гимназията.В конкретния ден интернет връзката била неритмична-с прекъсване, а на моменти липсвала изобщо, като не и е известно на какво се дължи тази неизправност, възпрепятстваща електронния достъп и въвеждане на данни.А и дотогава не е провеждала часове в тези кабинети, както и не и е съобщавано за някакъв проблем от такова естество.Или в случая е налице обективна пречка, която не може да и се вмени във вина и която изключва дисциплинарната и отговорност.

Твърди, че заповедта е постановена в нарушение на чл.189 и чл.8, ал.1 от КТ: Посочените обстоятелства е изложила в писмените си обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, такива възражения са имали и други нейни колеги, но те не са взети предвид от наказващия орган, нито дори са обсъдени от последния. Напротив-същият възлага в нейна тежест установяването на отрицателни факти, което е недопустимо. Недопустима и липсата на еднакви критерии при ангажиране на една и съща дисциплинарна отговорност на различни учители-при същите възражения, на колегата и Д.Н. не му е наложено наказание, а от колегата и М.М. (7-ми час ХПб) дори не са искани писмени обяснения, което разкрива и действителния капацитет на административния орган за прилагане принципите на добросъвестност, равенство и справедливост.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменена атакуваната заповед.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не отговаря на обективната истина твърдението изложено в исковата молба, че констативният протокол, който е съставен от на база извършената от РУО Търговище проверка, е следвало да се връчи на ищцата, за да се запознае със същия. Извършваните от РУО- Търговище проверки, касаят цялата контролна дейност на директора, в т.ч. и работата на учителите. В конкретния случай проверяващите експерти от РУО, са извършили проверка за своевременното и вярно отразяване на отсъстващите ученици и ищцата е много добре запозната с този факт. От ищцата са поискани писмени обяснения, по реда на чл.193 КТ и тя е изложила своите възражения, поради което не звучи адекватно твърдението, че не запозната с констатациите на РУО Търговище. Н е отговаря на обективната истина твърдението, че в обстоятелствената част на заповедта нарушението не е индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци. Напротив, при внимателен прочит на съдържанието на заповедта се установява, че нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, изложени са мотиви, както и периода на неговото извършване. Да се твърди, че ищцата е поставена в изненада и не може да организира защитата си е несъстоятелно. Оспорва и твърденията, че невписването на отсъствията на учениците се дължи на липсваща интернет връзка. Видно от приложените към отговора доказателства/разпечатка от нанесените отсъствия от колегите на г- жа С./ се установява, че липсата на отразени отсъствия се дължи на виновното поведение на ищцата, а не на обективни причини. Ищцата в исковата молба говори за неритмична интернет връзка – с прекъсване, което на практика опровергава твърдението и, че е нямало такава връзка и след като колегите педагози в този ден са нанасяли отсъствията и са отразили часовете на 100% като взети. Не може да бъде споделено виждането, че на г-н Д.Н. и М.М. не са 2 наложени наказания. Тези колеги не са допуснали нарушение на трудовата дисциплина. Позицията, която се опитва да заеме ищцата, а именно на дискриминирано лице, не може да бъде споделена. Поведението на ищцата и отношението и към възложените и трудови функции, винаги и системно е било безотговорно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следно:

По делото не е спорно, че ищцата работи по трудов договор в ответното училище, като заема длъжността „учител по БЗО и ФВС“. Със Заповед №304/ 17.03.2022г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това че виновно не е изпълнила трудовите си задължения предвидени в: чл. 5, т. 15 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, т. 3 от Заповед № 47/27.09.2021 г. на директора на ПГЗ, длъжностна характеристика на педагогически специалист, а именно: неизпълнение на задълженията на учителите относно редовното вписване на отсъствията на учениците от учебните часове в дневника на паралелката.

Посочено е, че нарушението е извършено на 14.02.2022 година. Не са отразени отсъстващите ученици, обучавани присъствено в паралелката Ха, Х б , X I I 6 , за което е направено извлечение от електронния дневник.

Нарушенията са констатирани на 16.02.2022 г. от комисия назначена със Заповед № РД 11- 9/16.02.2022 г. на началника на РУО - Търговище. Отразено е, че на лицето са поискани обяснения с писмо изх. № 199/04.03.2022 г. От страна на лицето са дадени писмени обяснение с вх. № 627/16.03.2022 г., в които не са посочени доказателства за твърдените факти и не дават основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, всички обстоятелства около извършеното нарушение и поведението на служителя.

Не е спорно между страните, че заповедта е връчена надлежно на ищцата на 18.03.2022г.

Ищцата въвежда възражения свързани с процедурата по издаване на заповедта и формалната и законосъобразност. Не оспорва факта, че са и поискани обяснения, но счита, че т.к. в писмото, с което и са поискани обяснения не е описано нарушението, а е налице препращане към визирания по-горе констативен протокол на РУО-Търговище е нарушено правото и на защита, съответно е нарушен чл.193, ал.1 от КТ. Съдът намира възражението за неоснователно, защото от текста на „искането“ за даване на обяснения (стр.4 от делото) е видно, че нарушението е описано ясно и точно, посочена е датата на извършването му, начина на извършването му. Ищцата се е възползвала от възможността да даде обяснения и от тях става ясно, че тя е узнала и е разбрала какво е вмененото и нарушение на трудовата дисциплина.

Поради посоченото съдът намира, че процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е изпълнена коректно от работодателя.

Неоснователни са и въведените възражения за формална незаконосъобразност на процесната заповед. Според чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая всички посочени реквизити присъстват в заповедта. Съдът не споделя становището на ищеца, че е било необходимо конкретно посочване на учениците, чието отсъствие не 3 отразено в електронния дневник и в кои проведени часове не са отразени тези отсъствия. От приетите от работодателя и споменати по-горе обяснения по чл.193, ал.1 от КТ става ясно, че ищецът не е оспорвал, че липсва вписване на отсъстващи ученици, напротив посочил е причините обосноваващи твърдяното неизпълнение.

Следващите възражения на ищцата са свързани с материалната законосъобразност на заповедта. По същество ищцата не оспорва констатациите отразени в заповедта- че не са нанесени отсъствия на ученици, но твърди, че поведението и не покрива състава на „дисциплинарно нарушение“ защото не е извършено виновно. Както в обясненията по чл.193,ал.1 от КТ, така и в настоящото производство тя заявява, че отсъствията на ученици не са отразени поради липса или неритмична интернет връзка. Доколкото се касае за попълване на електронен дневник, посоченото обстоятелство според нея е обективна пречка да изпълни трудовите си задължения. Съдът счита, че доказването на обстоятелства изключващи отговорността на работника е в негова тежест. В случая такива не са представени от ищцата, като съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че твърденията и отговарят на действителността, нанасянето на отсъствията е можело да стане впоследствие, при възстановяване на интернет връзката. Нарушението е установено на 16.02.2022г., т.е. два дни след извършването му, което означава, че ищцата е бездействала в този период и не изпълнила трудовите си задължения да отрази съответните отсъствия. Поведението и представлява нарушение на трудовите задължения, защото воденето на необходимата и свързана с учебния процес документация е заложено както в длъжностната и характеристика, така и по нормативен път с текста на чл. 5, т. 15 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Независимо от изложеното, съдът намира, че процесната заповед се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменена поради следните съображения:

При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение – респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност (в този смисъл Решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., на ВКС, III г. о. и др.). Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число: характер на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; дисциплинарно минало на работника/служителя; субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение (в този смисъл Решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г. на ВКС, ІII г. о., Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 112/ 4