Решение № 47 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20221100900323 по описа за 2022 година

Предмет на настоящото производство с а предявени от П.С.Х., Република Австрия против „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД главна и акцесорна претенция с правно основание § 332 от Общия социалноосигурителен кодекс на Р. Австрия, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 085,94 лв. /с протоколно определение на 12.09.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез увеличение на неговия размер от 37939,39 лв. на 48085,94 лв./, ведно със законната лихва върху сумата от 15.02.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на главницата , както и за сумата от 6 945,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 28.04.2020 г. до 14.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2016 г., около 08.00 ч., на път 906 в участъка между град Каблешково, общ. Поморие и с. Лъка, общ.

Поморие, около 55 км. + 500 м, е настъпило пътно-транспортно произшествие. При него М.А.Д., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

Последното е настъпило с лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, при което по непредпазливост е причинил смъртта на водача И.С.М., вследствие на тежка гръдна травма с оформен гръден капак /счупване на 1 ребра двустранно по две линии и счупване на гръдната кост/, довело до остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Ищецът твърди, че в качеството си на законен осигурител на починалия И.М., дължи изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на доход и дължимо здравно осигуряване, на вдовицата К. З.М.. Поради настъпване на процесното събитие, към австрийския осигурител – ищец е било предявено искане за изплащане на дължимо обезщетение, въз основа на което била образувана преписка реф. № 4854070844, рег. № 0029/17 – за плащане на наследници без парична помощ за нуждаещи се от грижи. До датата на исковата молба –15.02.2022 г., в изпълнение на законовите си задължения, ищецът е сторил плащания в полза на вдовицата г-жа М. общо в размер на 24 585,95 евро, с левова равностойност в размер на 48 085,94 лв. съгласно фиксинга на БНБ, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на вдовишка пенсия. Австрийският ищец следвало да бъде разглеждан като осигурител, тъй като той бил държател на песнсионно осигуряване на служителите – съгласно §25, т. 1, ред 2, б. „а“ от Общия социално осигурителен закон на Р.Австрия. В конкретния случай било приложимо австрийското право, поради което българският застраховател на гражданската отговорност дължал да удовлетвори регресната претенция на австрийския осигурител. Предпоставките и обхвата на регресния иск, който се предявява от социален осигурител /носител на социална сигурност/ срещу причинителя на настъпила на територията на друга държва- членка щета, която е придзвикала разходи за социално осигуряване се определя по силата на правото на онази държава, към която принадлежи този носител /т. е. осгиурителя/. А приложимия закон бил Allgemeine Sozialversicherungsgesetz /ASVG/, според параграф 332 от същия, правото на претенция за обезщетяване на вредите на лицата, на които се полага обезщетение по този федерален закон, въз основа на други правни разпоредби, се прехвърля върху осигурителя, в случай че е изпълнил задължението. Следователно осигурителя е встъпил по силата на параграф 332 ASVG в правата на увреденото лице – кредитор, които то има срещу неговия длъжник според правото, което урежда техните отношения. Поради изложеното ищецът твърди, че разполага с право на регрес към застрахователя на гражданската отговорност на виновния за произшествието водач. Към датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в 2 ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/116002558270 от 03.10.2016 г. със срок на покритие от 12.00 ч. на 06.06.2016 г. до 23.59 ч. на 05.06.2017 г. По силата на този договор ответното задстрахователно дружество покривало отговорността за причинените от него на трети лица, имуществени вреди, свързани с притежването и използването на процесния лек автомобил, за които застрахования отговаря съгласно българското законодателство. В ответното дружество „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД била образувана ликвидационна преписка по щета № 0801-001018/2020-01, като за ответникът възникнало задължението да заплати обезщетение за причинените на ищеца - осигурител имуществени вреди от лицето, застраховало при него гражданската си отговорност. С писмо изх. №1559/27.04.2020 г. ответникът отказал да бъде възстановена сумата, изплатена от австрийския осигурител.

Ответникът „З.А..Д. Д.Б.Ж.И З.“ оспорва исковите претенции. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* към датата на процесното ПТП.

Но оспорва твърдението на ищеца, че приложимото право към спора е това на осигурителя, т. е. че приложимия закон в случая се явява австрийския. В процесния случай събитието, пораждащо права, е настъпването на ПТП, което е реализирано в България, и починалото и осигурено от ищеца лице било български гражданин. Ответникът се позовава на чл. 4, параграф 3 от Регламент Рим II, съгласно който ако е налице предходно правоотношение, например договор, който да е в тясна връзка с непозволено увреждане, то приложение следва да намери приложимото към договора право. Такъв договор в случая е застрохавтелния договор. Спрямо него следва да намерят приложение правилата на Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължния /Рим I/ и в частност разпоредбата на чл. 7. В този смисъл била и съдебната практика, обективирана в Решение № 882 от 12.06.1984 г. по гр. д. № 389/84 г. на Върховен съд, Четвърто г.о., според което държавното обществено осигуряване няма право на регресен иск срещу делинквента или срещу застрахователя по реда на чл. 349, ал. 2 ЗЗД /отм./ за изплатеното обезщетение при временна нетрудоспособност или пенсия при трайна нетрудоспособност на пострадалото лице от непозволено увреждане, осигурено вследствие на вътрешните отношения, и по закона на чуждата 3 държава не може да търси осгируровките, защото е неприложим чуждия закон. Застрахователното покритие на задължителна застраховка „Гражданска отгворност“ на автомобилитестите съгласно действащия чл. 494, т. 9 КЗ също предвиждал, че застрахователят не заплаща обезщетение за възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод смърт или телесно увреждане вследствие застрахователно събитие. Ответният застраховател оспорва и обстоятелството, че реално са изплатени от ищеца посочените суми, тъй като не били представени доказателства затова. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна починалия И.М., изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП и без включени светлини. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски .

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети за безспорни обстоятелствата, че с ответника „ЗАД Д .Б .Ж .И З.“ е бил сключен договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* към датата на процесното ПТП, както и относно самото настъпване на ПТП на 10.12.2016 г., причинило смъртта на И.С.М., който е бил осигурен при ищеца.

По делото не е спорно и се установява от представена присъда от 11.04.2019 г. по НОХД № 166/2019 г. на Бургаски окръжен съд, НО, че М.Д. е признат за виновен за това, че на 10.12.2016 г., около 08:00 часа, по път 906 в участъка между гр. Каблешково, общ Поморие и с. Лъка, общ. Поморие, около 55 км. + 500 м., управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******, със скорост 103,8 км./ час, нарушил правилата за движение, а именно : чл. 21, ал. 1 ЗДвП; чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 43, т. 4 ЗДвП, като допуснал пътно- транспорто произшествие с лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******* и по 4 непредпазливост причинил смърт на водача И.С.М. вследствие на тежка гръдна травма с оформен гръден капак /счупване на ребра двустранно по две линии и счупване на гръдната кост/, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

По делото е представено писмо от АВУС България- Регулиране на щети ЕООД – представител на ищеца, изх. № 861/19.12.2019 г., изпратено до ответното дружество, с което е поискано да бъде потвърдено застрахователно покритие относно процесното ПТП на 10.12.2016 г. в България с посочен резерв за материални щети 24000 евро, както и да бъде уведомен за номер на щета. На 21.02.2020 г. ответникът е изпратил писмо до управителя на АВУС България, с което същият е поискал представяне на всички документи, установяващи предявената претенция.

На 03.04.2020 г. е входирана претенция от АВУС България до ответното застрахователно дружество във връзка с процесното ПТП на 10.12.2016 г. в България, с което е претендирана сумата от 22854,85 евро в равностойността й в лева от 44700,20 лв., като е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена претендираната сума. С писмо, получено на 28.04.2020 г. ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД е отказал предявената претенция по съображения, че е приложимо българското право, поради което и съгласно чл. 494, т. 9 КЗ застрахователят не заплаща обезщетение за възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие.

По делото е представено уведомление, издадено от австрийския осигурител – Пенсионноосигурителен институт, Дирекция Виена до г-жа К.

М. от 02 октомври 2017 г. /в превод от немски на български език/, в което се сочи, че се признава правото на вдовишка пенсия след смъртта на И.М. от 11 декември 2016 г. с правно основание Общия социалноосигурителен закон, §86, §258, ал. 1 и § 264 и Регламент /ЕО/ № 883/2004, Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. за координация на системите за социално осигуряване, като пенсията възлиза, от 11.12.2016 г., месечно на 314,44 евро, и от 01.01.2017 г. месечно на 316,96 евро.

Представени са извлечения от 23.03.2021 г, на Институт за пенсионно 5 осигуряване, регионално поделение отдел WRSB, реф. № WRSB 4854070844, рег. № 0029/17 за Плащане на наследници без парична помощ за нуждаещи се от грижи, с осигурено лице И.М., на вдовица К.М. /на л. 41-48 на немски език, а превода на български – на л.33-40 в кориците на делото/. От същите се установява, че е начислено обезщетение за изплащане на вдовицата К. М. за периода от 11.12.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 9547,68 евро, включващо загуба на доход от 9182,09евро, както и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. обезщетение в общ размер на 9850,42 евро, включващо загуба на доход в размер на 9473,38 евро.

По делото се представени месечни извлечения от банковата сметка на вдовицата К. М. – наследник на И.М., установяващи реално изплатените суми за вдовишка пенсия за периода м. 10.2017 г. – м. 12.2021 г. при Банка Аустриа, член на Уни Кредит, видно от които на вдивицата М. е изплатена вдовишка пенсия от Пенсионноосигурителен институт, както следва: сумата от 633,92 евро за м. 10.2017 г., сумите от по 316,96 евро за м. 11.2017 г. и за м. 12.2017 г., сумата от 8855,57 евро за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., сумата от 4820,48 евро за цялата 2020 г., както и сумата от 4989,18 евро за цялата 2021 г.